Необичайното в случая е находчивото решение на двата хора от една година насам да обединят част от своя репертоар и да го изпълняват заедно на съвместни концерти. Така диригентите им откриват нови пътища в развитието и усъвършенстването на аматьорското изкуство и създават условия за изпълнение на богат репертоар от хоровата и кантатно-ораториалната литература. Резултатът е на лице . сцената в Сливен едва побра 80 души хор, но изпълнителските възможности на обединението оправдаха целта.
Публиката бе ощастливена да чуе наистина майсторски балансиран състав, богат откъм динамически нюанси . звучно и благородно форте и меко, красиво и фино пиано, ефектни контрасти и омекотен темброви цвят. Частите с бавни темпа бяха особено изразителни и прочувствени, а фугите . изпълнени със завидна щрихова точност и релеф. Всичко това, съчетано с умелото водене на оркестъра и красивите ансамбли на младия солистичен състав, включващ певци вече доказали се у нас и в чужбина, превърна концерта в празник за изпълнители и публика. Изпълнителите също бяха във възторг от аудиторията. Слушателите, които очевидно познаваха произведението и стила, демонстрираха съпричастност към музикалната драматургия и не издадоха нито звук през целия концерт, а в края бурно и продължително аплодираха съставите и ги изкараха неколкократно за поклони.
Културната ни общественост има нужда от срещи с истинското изкуство и непреходните ценности на музикалното наследство, особено по тези места в страната, в които няма музикални институции.
Предстои концерт в Казанлък, но изпълнителите се надяват общините и спонсорите да продължат осъществяването на проекта, за да може поне в годината на Моцарт по-често да звучат на живо неговите творби и да превръщат срещите с тях в празници.