Програмата на Театър „София“ за месец септември

Театърът си запазва правото на промени по програмата. Билети могат да бъдат закупени на касата на Театър София (ул. „Георги С. Раковски“ 129), както и онлайн на сайта на Театър София.

КОТКА ВЪРХУ ГОРЕЩ ЛАМАРИНЕН ПОКРИВ

от Тенеси Уилямс

режисьор Стайко Мурджев

превод Иванка Димитрова

сценограф Никола Налбантов

композитор Петър Дундаков

видео Димитър Сарджев

Участват: Елеонора Иванова, Гринго-Богдан Григоров, Ириней Константинов, Петя Силянова, Невена Калудова, Владимир Солаков, Юлиян Рачков и Михаил Милчев

Образът на котката върху горещ ламаринен покрив символизира женския инстинкт за надмощие. Понякога попадаме в битка за надмощие не с кого да е, а със самия живот. Понякога обстоятелствата, в които сме поставени, са форсмажорни ситуации, в които сме принудени да преминем в режим „оцеляване“. Това е онзи момент, когато не разумът или чувствата, а само и единствено инстинктивната ни природа е тази, която е в състояние да ни спаси. Но не инстинктът за нападение или за бягство, а онзи аспект на стоицизма - когато въпреки нажежената плоскост под голите ни стъпала, трябва да стиснем зъби и да издържим, да се задържим колкото се може по-дълго върху покрива.

Пиесата „Котка върху горещ ламаринен покрив“ е съставена от три части – моноспектакъл, пиеса за двама и един нажежен финален многоглас. И в трите части персонажите се опитват да оцелеят въпреки истината, истината за тях самите и животите им, доведени до екстремния ръб на пропастта, в която всичко постигнато дотук може да се стовари със страшна сила. Няколко озверели котки, които неистово се опитват да не скочат от покрива.

Самият Тенеси Уилямс е бил човек с болезнено светоусещане - неговата андрогинна и крехка природа е причина за неговата неприспособимост към реалността. Характерите, които той изгражда, винаги съдържат части от него самия – маргинализирани мечтатели, чувствителни мъже и жени-войни, оцеляващи, борещи се и капитулиращи под тежестта на реалността.

Както във всяка добра драматургия, така и в тази пиеса на Тенеси Уилямс, драматургичната плът е изтъкана от полифония от теми – на повърхността изглежда, че темите са едни, но когато задълбаеш в тях, те водят до един друг, различен пласт от скрити душевни рани. А още по-надолу са погребани живи късове месо, които болят и кървят, и само тяхното изваждане на светло е в състояние да  излекува тези рани. Темата за устояването срещу вихъра на живота, не оцеляването - устояването, е централна тема в този гениален текст на Уилямс, както и темата за илюзиите, чрез които по-лесно пресичаме реката на живота, за да се озовем на другия бряг, където ни чака „страната на мъртвите“. В първото действие на пиесата, Маргарет крещи зад гърба на Брик нещо много страшно, злокобен лозунг, който отеква като заклинание, а именно „Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат”. Това като че ли е ключът към персонажите и тяхната борба – възможно ли е да се живее, гледайки истината в очите, и ако да, то не е ли това един живот, обречен на нещастие и нестихваща болка. Ларошфуко казва, че слънцето и смъртта не могат да бъдат гледани в лицето. Именно тази невъзможност да се изправиш лице в лице както със светлината на истината за живота, така и с тъмнината на неизвестното в смъртта, кара персонажите на Тенеси Уилямс да се борят за оцеляването си като диви животни.

Мисля, че този текст не просто се вписва в контекста на българската действителност, а е един категоричен отговор на много въпроси, които задава средата, в която живеем. В нашата реалност непоносимостта към различния, отхвърлянето на чувствителността и издигането в култ на меркантилното са феномени, които не просто са възприети като нормални, а са станали неизменна част от житието ни. И това е проблем. Дебелите ни кожи, липсата на сърдечност и непрестанната калкулация на материалните облаги са наша втора природа. И текстове като „Котка върху горещ ламаринен покрив“ са жестове на непримиримост с потъването в забвение на човешката душа.

Стайко Мурджев, режисьор

КОМЕДИЯ ОТ ГРЕШКИ

от Уилям Шекспир

режисьор Маргарита Мачева

превод Валери Петров

сценограф Свила Величкова

композитор Петър Дундаков

Участват: Пламен Манасиев, Ивайло Герасков, Димитър Стойнов, Даниел Кукушев, Николай Димитров, Юлиян Малинов, Милена Живкова, Дениза Павлова, Йоанна-Изабелла Върбанова, Мила Банчева, Неда Спасова, Борис Атанасов (гост) и Преслав Жеков (гост)

„…Приличам аз на капката, която

е скочила в морето, уж да дири

там друга капка, а наместо туй,

сама се е загубила във него...“

„Комедия от грешки“ ни въвлича в лабиринт от неизвестни, във водовъртеж от объркани ситуации, граничещи със съновидения. Ако не беше изтъкана от изключителния хумор на Шекспировото слово, тази история щеше да прилича повече на шизофреничен кошмар - изгубени идентичности, раздвоени образи, обръщане на роли, разделени семейства, размяна на партньори… В един свят, населен от „лъжци и шарлатани“ двама братя-близнаци, които никога не са се познавали, се разминават постоянно, лутайки се в „морето от хора“, което ги залива постоянно. Колкото по-близо са един до друг, толкова повече се отдалечават и всеки, бавно, но сигурно, променя себе си и поема ролята на другия. Приема нов - привидно несвойствен образ, но всъщност, дълбоко в себе си - близък. Какво се случва с човек, изгубил корените си, същността си? Как можем да възстановим изгубената си вътрешна хармония? Как можем да подредим хаоса? И можем ли всъщност да бъдем себе си, без да се познаваме напълно?

Маргарита Мачева, режисьор

ТИРАМИСУ

от Йоанна Овшанко

режисьор Николай Поляков

превод Марияна Минковска

сценограф и костюмограф Огняна Серафимова

асистент по костюмите Искра Петкова

видео Евгения Сърбева

Участват: Лилия Маравиля, Силвия Петкова (гост), Йоанна-Изабелла Върбанова/Мила Банчева, Дария Симеонова/Ангела Канева, Лора Мутишева, Неда Спасова и Елеонора Иванова

Йоанна Овшанко е родена през 1974 г. За сега има само една пиеса – „Тирамису”, която е поставена за първи път в Лаборатория за драма/Студио Буфо във Варшава през 2005 г. с режисьор Алдона Фигура и се играе с голям успех и до днес. Пиесата е плод на лични преживявания на Овшанко като рекламен агент – работила е три години в мощна агенция и познава този нов модерен начин на живот. Разкрива по интересен начин виртуалната реалност, която се опитва да замени личния живот, вкусове и предпочитания на хората. Седем млади, успели, силни и красиви жени водят своята битка за успех в обществото като зрителите стават свидетели и на най-интимните им изживявания, съпреживяват сблъсъка на личността и наложените обществени правила за успех, реализация, норми за щастие. Режисьорът Николай Поляков – майстор на аналитичната трактовка на класически и съвременни текстове в тандем с младата, но вече утвърдена сценографка Огняна Серафимова /номинация Икар 2012/ се доверява на седем млади и заявили таланта си актриси – Лилия Маравиля, Лора Мутишева, Мила Банчева/Йоанна-Изабелла Върбанова, Силвия Петкова, Дария Симеонова/Ангела Канева, Неда Спасова и Елеонора Иванова, които ще разкрият интересните истории на своите героини, ще омайват с красотата си и вълнуват с неочакваните интимни изживявания и със сигурност ще поднесат сладко тръпчивия вкус на сладкиша, дал името на пиесата и постановката.

*По  време на представлението се  прожектират субтитри на английски  език.

За най-добра видимост на субтитрите, препоръчваме да закупите билети на Втори Балкон.

** В ролята на Manager се редуват актрисите Дария Симеонова и Ангела Канева.

***В  ролята на Creative се редуват актрисите Мила Банчева и Йоанна-Изабелла Върбанова.

НЕВИННО МАЛКО УБИЙСТВО

от Жан-Пиер Мартинез

режисьор Надя Панчева

превод Михаела Кацарова

сценограф Ясмин Мандели

композитор Милен Апостолов

Участват: Дария Симеонова/Дениза Павлова, Неда Спасова и Пламен Манасиев

Представлението е „черна комедия“, която разплита сложен любовен четириъгълник между две приятелски семейства. Една невинна шега ще въвлече героите във вихъра на неконтролируем сюжет, който ги пренася от тиха вечер у дома до сюрреалистична и опасна ситуация.

„Разкриват се поредица от ситуационни фрагменти, заплитащи се около темите за ревност, моногамията в брака на модерното европейско семейство и един фикционален сюжет, роден от наранено мъжко его. Жанровата смесица от съспенс, черна комедия и хорър създава специфичен характер на постановката, изследвайки докъде можем да стигнем когато сме предадени от най-близките си.“ – споделя младият режисьор Надя Панчева.

„На сцената, както и в живота, винаги съм очарован как малките лъжи могат да предизвикат събития, водещи до опустошителни последици. Особено в двойка, ако лъжите на единия разкриват тайните на другия.“ – сподели за Театър София Жан-Пиер Мартинез.

*В  ролята на Ева се редуват актрисите Дария Симеонова и Дениза Павлова.

ПЕРФЕКТНИ НЕПОЗНАТИ

от Паоло Дженовезе

режисьор Стайко Мурджев

превод Нева Мичева

сценограф Никола Налбантов

композитор Петър Дундаков

Участват: Лилия Маравиля, Елеонора Иванова, Мартин Димитров (гост), Мила Банчева, Михаил Милчев, Неда Спасова, Пенко Господинов (гост) и Юлиян Малинов

Драматургичният текст на Паоло Дженовезе – „Перфектни непознати“ е интересен не поради успешната му кино-версия, нашумяла преди няколко години, а заради сложните и неочаквани взаимовръзки между персонажите, извеждащи съвременни, но и неочаквани теми, които се отнасят към житието на модерния човек.

Може би телефонът, като феномен в живота ни, крие голяма опасност и тя е, че е способен лесно да ни съблазни да му доверим тайните си, но без никаква гаранция за съхранението и опазването им.

Човекът е като магическо ковчеже с тайни и тези тайни може да са, както скъпоценни бисери, така да се окажат невиждани нещастия или жестоки оръжия.

Човекът е кутия на Пандора с няколко дъна. И трябва да можем да носим отговорност за любопитството си и последиците от него, когато решим да я отворим. Илюзия е, че познаваме някого, било то и най-близкият до нас. Не можем да познаваме напълно някого, както не е възможно да познаваме вселената изцяло.

Стайко Мурджев – режисьор

*В спектакъла звучат гласовете на актьорите: Сава Пиперов, Симона Халачева, Юлиян Рачков, Пламен Манасиев, Невена Калудова, Николай Димитров-Коки, Димитър Ангелов

**По време на представлението се прожектират субтитри на английски език.

За най-добра видимост на субтитрите, препоръчваме да закупите билети на Втори Балкон.

ХЕРКУЛЕС VS АВГИЙ – ПРЕМИЕРА

Драматургична версия по мита за Херкулес и Авгий на Ивайло Христов

режисьор Антон Угринов

сценограф Свила Величкова

художник костюми Ясмин Манделли

композитор Христо Намлиев

хореограф Мариела Димитрова

Участват: Ангела Канева, Владимир Солаков, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Дениза Павлова, Димитър Стойнов, Елеонора Иванова, Михаил Милчев, Николай Димитров и Юлиян Рачков

С участието на:

Елена Дечева - пиано

Виолета Борисова, Десислава Иванова и Марина Атанасова - кабаретни танцьорки

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!

ФЕЯТА ОТ ЗАХАРНИЦАТА

от Катя Антонова

режисьор Елза Лалева

сценограф Петя Караджова

композитор Мира Искърова

Участват: Йоанна-Изабелла Върбанова, Мартин Петков (гост), Елеонора Иванова, Мила Банчева, Николай Върбанов (гост), Николай Димитров и Юлиян Малинов

Превръщането на една популярна детска книга в театрално представление, за мен беше голямо приключение. С всичките му трепети на възторг, боязън, омайвания, разочарования, нови очарования, открития, уроци, полети и паданици… Исках да се оттласна от книгата за Феята Ванилия и същевременно да съм вярна на авторката и духа ѝ. Искаше ми се да се получи спектакъл за „приключението порастване. За Филип и Ванилия и техния леко критичен поглед към света на възрастните. За копнежа по приятелство, яснота, справедливост...за крилата от вдъхновение, които са ти нужни. За вдъхновението, което феите даряват. За траекторията на духа, която всеки може да си очертае...стига да си е намерил ФЕЯ.

Елза Лалева – режисьор

ГОСПОЖА МИНИСТЕРШАТА

от Бранислав Нушич

режисьор Недялко Делчев

превод Катя Йорданова

сценограф Петър Митев

музика Калоян Димитров

Участват: Лилия Маравиля, Дария Симеонова/Лора Мутишева, Владимир Солаков, Милена Живкова, Невена Калудова, Николай Върбанов, Николай Димитров, Петя Силянова, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков и Румен Троев (гост)

„Госпожа Министершата” е написана от Бранислав Нушич през 1931. В средата на Голямата Депресия. Среда, която Балканите по ред исторически, културни и геополитически причини като че ли никога няма да напуснат. Все е криза, все няма, все сме прецакни и зли. Поне не сме грозни. И почти не сме мръсни. Или така си мислим. И все мечтаем, ако даде Господ, ние да водим бащина дружина, да оправим държавата. И то за „нула време”. Това което други народи, при други обстоятелства са постигали за век, ние го вършим за „петилетка”. И я свършваме като кучето на нивата. Джаста-праста. През куп за грош.

Нашата героиня, Министершата, като в сън се събужда един ден с незакърпените си гащи и докато се чуди как да свърже двата края, иронията на случайността я изплюва в минитерските селения. И се започва все същата приказка за стълбата…

Недялко Делчев – режисьор

* В ролята на Дара се редуват актрисите Дария Симеонова и Лора Мутишева.