Снимка: iStock
Игнажден, отбелязван на 20 декември, е един от най-мистичните и силно почитани дни в българската народна традиция. Смята се, че на този ден започва новата година по стария народен календар, а всичко, което се случи тогава, предвещава каква ще бъде идващата година. Затова и поверията, свързани с Игнажден, се приемат с особена сериозност и уважение.
Най-мощното поверие за Игнажден е свързано с първия гост, който прекрачи прага на дома – т. нар. полазник. Вярва се, че какъвто е полазникът, такава ще бъде и годината за домакинството. Ако той е добър, работлив, здрав и заможен човек, годината ще бъде изпълнена с берекет, здраве и благополучие. Ако обаче полазникът е болнав, ленив или с „лоша орисия“, се смята, че той може да донесе нещастие и бедност.
Затова в миналото семействата често предварително канели човек с добра слава, за да им бъде полазник. Съществува поверие, че полазникът трябва да влезе в дома с пълни ръце – да носи дърва, зърно или хляб. Той сяда край огнището и разравя жаравата, като изрича благословии за плодородие: „Колкото искрици, толкова пиленца; колкото въглени, толкова агънца и теленца.“
Този ритуал символизира събуждането на живота и надеждата за изобилие през идващата година. На Игнажден е строго забранено да се изнася нещо от дома – пари, храна или вещи. Смята се, че ако се даде нещо навън, заедно с него ще „излезе“ и късметът на къщата. Жените не трябва да перат, да чистят или да вършат тежка работа, за да не „размътят“ щастието.
Вместо това денят е посветен на тишина, смирение и очакване.
Особено силно е и поверието, че на Игнажден какъвто си – такъв ще бъдеш през цялата година.
Ако човек е весел, щедър и добронамерен, такава ще бъде и съдбата му. Ако се кара, плаче или се оплаква, вярва се, че ще го преследват грижи и трудности. Игнажден носи посланието за ново начало, за внимателно отношение към думите, мислите и хората около нас.
Поверията за този ден ни напомнят, че късметът не е случаен – той се привлича с добри дела, чисто сърце и вяра в доброто.