Искам да съм на 30

Сигурно често са ви питали какво е усещането да спечелите наградата „Едгар“ още с първата си книга?
Получаването на наградата беше много въодушевяващо за мен, а самото и връчване бе доста забавно. Както работех вкъщи,  иззвъня телефонът и женски глас ми каза: „О, много се радвам, че ви открих, трябва да дойдете на връчването на наградите Едгар“.  На моя отговор, че времето е прекалено кратко, за да й обещая, тя настоя, защото съм печелел. И отидох.
На самото връчване дойде моят агент, мои приятели и роднини, бяха се събрали много известни издатели и автори на криминални романи.
Най-странното беше, че макар и да знаех кой печели, изведнъж ме обзе притеснение. Ами ако жената се беше объркала, та тук имаше толкова популярни автори. Уплаших се да не загубя, а дори и с дебютен роман – аз не обичам да губя.

Авторите на класациите в „Ню Йорк Тайм“с ви нарекоха шеговито „човекът, който не отсъства“.
Вашият впечатляващ дебют беше последван от доста продуктивна кариера, не се ли изчерпват идеите ви?
Събрал съм голяма дебела папка с идеи за истории, наистина твърде много. Нямам търпение да ги опиша всичките.
Аз съм невероятно удивен от това как се развива една история веднъж щом започна да я пиша. Това е главната ми мотивация да пиша по две или три книги на година.

А откъде идват идеите за вашите истории?
Идеите се пораждат от чувствата. Примерно ако живееш в Ню Йорк, може да се стреснеш от нещо дори когато излезеш на разходка. Всичко, което успее поне малко да ме уплаши, може да даде идея за история. Не е необходимо да е нещо страшно,  трябва чувството да те докосне и да усещаш това, за което пишеш – било то страшно, забавно или романтично.

Това ли е рецептата на успеха ви?
Много често хората ме питат: „Може ли да ми дадете някакви идеи за писането или как мога да напиша по-добра книга?“.
Едно от предложенията, които давам, е да вземете най-добрата история, която имате и за която знаете, че върши работа, когато я разкажете. След това просто я запишете. Шансът й е  да има наистина добро начало, наистина добър край и да сте изчистили всичко излишно. Детайлите, които имате, трябва наистина да пасват към разказваното и да го правят по-добро. Аз предпочитам да махам ненужното и да вървя по сърцевината на историята.

А когато пишете за нещо непознато, какви проучвания правите?
Използвам подбрана група от експерти за всичките си въпроси. Обикновено има 30–40 неща в една книга, за които ми трябва повече информация.
Обръщам се към хора, които са не само доста добри в своите области, но умеят и да подберат най-нужното за мен и моята книга.

Да поговорим за новия ви роман. „Спасителят“ определено е горещо лятно четиво, чиито страници обръщаш точно толкова бързо, колкото е бързо и самото действие.
О, нима имам отпечатан нов роман? Шегувам се, разбира се. Лято е, хората се нуждаят от нещо добро за четене, а “Спасителят” е точно това.

Действието се развива в Палм Бийч, нали?
Да, Палм Бийч е едно от най-красивите богаташки места, където се носи шегата, че вали минерална вода! Главният герой живее там, иска да направи удар за 30 милиона, но избиват най-добрите му приятели, гаджето му, за което обвиняват него.

Значи пишете за това, което познавате добре?
В Палм Бийч живеят доста богаташи – Доналд Тръмп и…И аз! Ха-ха-ха! Даже доста богати хора живеят там, а и доста други като мен, които им служат!

Във Флорида май вече е доста горещо, идеално за летни четива.
Да, така е. Скоро видях един мъж да чете “Спасителят” на плажа и се приближих до него. Попитах го дали романът му харесва, а той ми отговори: “О, да, бива го, а и познавам автора”. Засмях се и просто си тръгнах.

Обичате ли да се срещате със своите читатели.
Приятно ми е да се запознавам и срещам с хора, които харесват моите книги. Те са изключително приятни хора и между нас цари взаимно уважение.

Книгите на Джеймс Патерсън са едни от най-търсените в Холивуд за снимането на филми за широкия екран и за телевизията, както и за сериали. Потърсиха ли ви от Холивуд за филмирането на „Спасителят“?
Да, имам няколко оферти за него. Винаги е приятно, когато ти се обадят от Холивуд. Аз никога не съм отказвал, защото съм голям любител на киното, гледам много филми.

А когато снимат филм по ваш роман, намесвате ли се в сценария?
Не, само веднъж съм присъствал на снимането на филм по мой роман и почувствах, че авторът е някъде зад декорите. Така че реших да си гледам своята работа.

Когато снимат филм за живота ви, кой бихте искали да изпълни вашата роля?
О, боже, трябва да си помисля. Може би Джак Никълсън. Ако не друго, поне ще го направи смешен. Ще го превърне в комедия, какъвто трябва да бъде!

За финал – ако можехте да промените с нещо траекторията на своята творческа кариера, какво щеше да е то?
Бих искал всичко да се случи, когато бях на 33 години. Бих искал сега да съм на 30, а не на 60 години. Би било добре женитбата ми да бе съпроводена от успеха, който имам днес.