Късо подстриган

... Ранно утро: любимият ми тихичко и мелодично похърква до мен. Полубудна напипвам ... дистанционното, което автоматично ми показва ... него – с умен поглед, късо подстриган...

Така започва моят забързан ден – с късо подстригания, с поканените от него “силни на деня”, с присъствието на електората, с коментарите, анализите и неговата вечна компетенция.

Че е рано – също е ясно от чашите кафе, които стоят пред него и чаровната му, точно толкова дефектирана в говора колежка.

Че е журналист е ясно – само като слушаш говора му, неговият е със силно изнасяне на консонантата “т”, която сякаш се изстрелва преди началото на всяка негова дума.

Преди всичко той не е комплексар. Перфектно владее вътрешната си агресия, която насочва към опонента чрез многократно формулиране на въпроса, на който трябва на всяка цена да получи отговор. Желаният от него отговор.

Преследва този отговор с всички позволени и непозволени средства: стресира госта си, в движение сменя темата на разговора, манипулира публиката в своя полза, не изчаква отговора на събеседника си. И всичко това прави с лекота.

Той не може да бъде хванат неподготвен. Когато е некомпетентен, умее да овладее ситуацията чрез предлагане на втора среща.

Той трудно възприема чуждо мнение. Без проблеми успява да наложи своята гледна точка, която винаги съвпада с общественото мнение. Арогантен, но не циничен. Провокативен, но не провокатор. Разконцентриращ, но не разконцентриран.

Стискам в ръката си ... дистанционното. Слушам мелодията на любимия, а в същото време... дръзко, смело и наум споря с него – късо подстригания.

Вече съм заредена с достатъчно оптимизъм, аргументи и желание да вплета всичко това в едно – в поредния ... констативен протокол.

Поглеждам часовника си – време е да оставя късо подстригания и да отида там, където колегите ми от РИО са на възраст доста под тази на късо подстригания, материално – доста след него, но в същата въртележка, в която не можеш да бъдеш нито арогантен, нито провокиран, нито разконцентриран.

Март 2006