Родителите ни се развеждат – как да приемем този факт?

Не е задължително лично да сме го преживели, за да можем да си дадем сметка за чудовищните последици от раздялата на двама души върху всеки един от тях и особено върху децата им, дори те да са вече пораснали. Затова често се случва родителите да запазят целостта на семейството единствено в името на децата си и да отложат развода за след като ги отгледат и възпитат заедно. Надеждата им е, че когато децата имат свой собствен живот, кариера и семейство може би разводът на родителите им няма да е толкова стресиращ за тях.

Истината е, че зрелият човек е по-подготвен за справяне с подобна емоционална травма, но това не омаловажава тъжния факт, че семейството, което цял живот е било опора за нас вече не съществува. В такъв момент лавина от чувства ни залива – самотни и изоставени сме от хората, на които винаги дотогава сме разчитали.

Как да преодолеем кризата? Готова рецепта няма. Казват, че щастливите семейства си приличат, но нещастните преминават през кризите по свой индивидуален начин.

И все пак на първо място трябва да се постараем да проявим търпение към родителите си – става дума за техния брак и техните отношения. Колкото и да сме били близки, не можем да се поставим на тяхно място и да изпитваме техните чувства. Те нямат неразрешими проблеми с нас или със семейството като цяло, а само помежду си. Знаейки това, ще избегнем момента на взимане на страна в битката им или отправяне на обвинения към единия или другия.

Изключително важно е в този кризисен момент да овладеем негативните си емоции, за да не ги пренесем и в нашите собствени връзки или семейства. Гневът не е добър съветник в нито една проблемна житейска ситуация. Спокойното приемане на нещата и надеждата, че макар и разделени родителите ни ще продължат да ни обичат, ще бъде опора за нас да продължим напред.