Хвани-дръпни – в търсене на идентичност

04.11.2008г. / 09 25ч.
Вергиния Генова
Хвани-дръпни – в търсене на идентичност

Хвани-дръпни! Кога изпитваме нужда да усвоим този рефлекс? Когато започваме да търсим своята принадлежност към останалия свят, своята идентичност. Когато започваме да усещаме крещящата нужда от приемане, от харесване и от одобрение. Всеки иска да е от готините, всеки иска да е от онези, на които другите се възхищават и от онези, които диктуват правилата – свободните, освободените, хората, дръзнали да бъдат различни.

Колко романтично е момичето да държи небрежно запалена цигара и да гледа през присвити очи с ореол от облаци дим – почти божествено – като нимфа? Колко мъжествено е момчето да метне небрежно фаса, да се изхрачи подобаващо, изчегъртвайки белите си дробове с тебеширен звук и да се целунат пред черната дъска?

Най-упоритите – стискат очи, да не им влиза дима и се упражняват междучасие след междучасие, докато не станат наистина добри в правенето на кръгчета от дим. Какви ли постижения можеше да имаме, ако цялата енергия я бяха насочили към нещо друго? Според статистиките в момента средната възраст на пропушване в България е 16 – 20 г., а според реалността за първи път повечето от децата опитват цигара на 10 – 11 г.

Респективно имаме 64.20% по-малко нереализирани спортисти и съответно толкова по-малко златни медали и отличия. При момичетата процентът е сходен – 57.8%. Момичета, които са достатъчно упорити да започнат, и достатъчно пристрастени, за да спрат навреме. Ако биха го направили, а възрастните биха им дали шанс да тренират други умения – различни от заученото – хвани-дръпни, България би преживяла нови златни години в художествената гимнастика или във фигурното пързаляне, например. Но, нека съпоставим. Средно една цигара струва 0.15 ст., а един урок по плуване 5 лв., по чужд език 20 лв. и т. н. И ако родителите няма как да заделят 100-200лв. месечно за спорт или няма как да водят детето, то по-големите приятели спокойно могат да го приобщят към компанията зад училището или в близкия парк. Просто така, да уплътнят времето. Пари за цигари винаги се намират. Пари за спорт не. Пари за кампании за отказване от тютюнопушенето също се намират – но пари за детски спортни площадки и безплатен масов спорт не. Честно казано това ми се вижда доста странно. И лицемерно. Не може ли вместо да се отпускат средства, за да им набиваме в часа на класния колко е вредно тютюнопушенето и да даваме пари за брошурки, които наистина ще им послужат – да си тръскат пепелта в тях, да ангажираме състезателния им дух в спортни мероприятия? Такова е било положението, когато ние сме били тийнейджъри, такова е и днес. Всъщност нищо не се е променило. Нашите най-хубави мигове не са били когато нашия отбор печели, а когато сме били с приятели в пушкома и сме обсъждали живота, вселената и всичко останало.

Какво всъщност ни е останало?
Кога наистина се уплашихме? Ще кажете, когато осъзнахме пристрастеността си? Толкова много сме инвестирали в това да се харесаме на другите и изведнъж това спира да ни интересува. Не ни е грижа какво мислят другите. Правим се, че не виждаме, че се душат от цигарения дим, с който ги обграждаме. Правим се, че не е наша работа да изхвърляме пепелника с угарките. И с времето поставяме навика пред онези, които обичаме и поставяме ултиматуми – приеми ме такъв/а какъвто съм. Понякога нямаме сили да си признаем, че искаме да спрем този механизъм, защото се страхуваме от провал. Провал, че няма да имаме силите да се освободим. Осъзнаваме, че заради хвани-дръпни сме изпуснали много шансове. Шансове да бъдем победители. И това малко или много ни прави арогантни. Или може би греша? Може би някъде има световни шампиони, които слизат от почетната стълбичка и отварят кутията с цигари, за да запалят по една – за победата! Истината е, че много от нас не се плашат от пристрастяването. Може да нямат пари за сандвич, но за едно хвани-дръпни винаги ще се намери.

Но кога наистина ни подгонва панически страх?
Без съмнение когато станем майки. Когато обичаме. И когато децата ни достигнат училищна възраст изпадаме в паника. Децата са на една крачка от това да тръгнат по нашия път, на пробата, на навика, на харесването, на пристрастяването. Дори ние да не сме успели да се откажем от зависимостта: хвани-дръпни; дори да не сме можели по време на бременността да се въздържаме; дори да сме припалвали цигара докато бутаме количката в парка, когато виждаме, че детето ще тръгне по нашия път, тогава започваме да се замисляме.

Как да го спра? Защото знаем, че е вредно. Знаем го вече и от собствен опит. А всяка майка иска детето да не повтаря нейните грешки, иска най-доброто.

И може би именно от всяка майка, независимо дали е пушачка или непушачка, зависи на улицата да има едно дете повече, което да не пуши. Едно дете, което смята, че пушенето не е модерно, че ако искаш да си победител, имаш шанс да го докажеш с друго.

Децата ни трябва да имат избор. И ние трябва да сме тези, които да им дадем шанса да го осъзнаят. Въпросът е как? Какъв рефлекс може да противопоставим на магнетичния навик: хвани-дръпни, на обаянието на забранения плод? Проблемът със забраната на тютюнопушенето може да има магнетичен ефект върху подрастващите. И те като нас на времето да намират невероятно закътани местенца, където да пробват. Да пробват цигари и тук съм сигурна, че сърцето на всяка майка спира, защото цигарите са най-малкото зло, което води всички останали.

Каквато и да е нашата формула за спасение, трябва да побързаме и да изпреварим пристрастяването.

Майки, ако никого другиго не го е грижа за децата ни – ние сме тези, които да действаме, именно защото майчината любов върши чудеса. И стига сме се лъгали, че именно нашето златно слънчице няма да пропуши, няма да влезе в капана, защото ние добре сме го възпитали, защото сме му казали колко е лошо, защото в нашето семейство не се пуши. Това просто е капанът на нашите илюзии, в които ние собственоръчно и лековерно падаме – една след друга. Може би защото осъзнаваме, че сме безсилни; защото предпочитаме по-дълго да си вярваме, че контролираме ситуацията.

Нещата не са се променили от времето, когато ние сме били деца. Освен, че възрастовата граница на забранените удоволствия се е снижила. Нашите деца, точно както и ние, ще имат нужда от приемане, одобрение и харесване от своите връстници. Страшно е да си помислим каква е днешната летва – за приемане в социума на готините: насилие, секс, наркотици... цигари. Цигарите са най-безобидните и дори бихме си отдъхнали, ако нашите съкровища спрат само до там. Но нека не забравяме, обикновено именно от тях се тръгва. А къде е последната спирка и колко бързо ще се движи влакът е страшно дори да гадаем.

Нека не се лъжем – нека погледнем проблема, дори с подлютени от дим очи. Тютюнопушенето е като дребната шарка, ако един е заразен, то всички ще бъдат. Ако на 10 г. в класа само двама са опитали цигари на летен лагер, то на 16 г. сериозно пропушилите са мнозинство.

Затова, ако наистина искаме децата ни да не повтарят нашите грешки и да не падат в клопките на нашите пороци, добре е да вземем пример от историята и да постъпим по съвета на хан Кубрат – да се обединим в името на децата ни. Защото колкото и банално да звучи – децата ни – това е България.

Лично моето убеждение е, че не забраните ще потушат проблема, а алтернативите.

Нека се борим за алтернативи за децата си. Спортът е една от алтернативите. Нека обединим усилията си времето на децата ни да бъде уплътнено не с цигарен дим, а с желание за победа. Проблемът може да бъде решен, не ако всяка майка се моли тайно нищо лошо да не се случва точно с нейното дете, а да се обединим и да търсим решения. Да влезем в училищните настоятелства и да настояваме: за повече безплатни спортни занимания и кръжоци. Всяко дете има таланти – вместо да ги отучваме от пороците, нека всички милиони, които се плащат по най-различни програми за борба с тютюнопушенето да бъдат дадени именно за това – да открием дарбите на децата и да ги развиваме. Ако децата ни могат да се похвалят, че са добри в нещо пред своите връстници, ако те се състезават да развиват талантите си, то отборът на готините ще има вече съвсем друго лице, други цели и други мечти.

И паролата за достъп няма да е хвани-дръпни.

* * *

Децата ни пропушват на 11 години
Дали никотинът води до пристрастяване както кокаина и хероина?
Деца. Наркотици. Родители.
Пушите ли?
„Как точно отказах цигарите”

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
Инес ( преди 12 години )
Според мен г-жа Георгиева е наясно, че безплатното е скапано и затова не го подъдржа - както е казал анонимния. Каквото и да е безплатно само отбиват номера, май цялото ни образование отива натам. Това разбира се зависи от преподавателите, но... явно така са свикнали.Но сте права, че за различни кампании отпускат доста средства, които биха могли да се използват по-разумно за децата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Anonymous ( преди 12 години )
Не зная за авторката, но аз имам какво да коментирам. Не съм стъпвал в училището на детето ми доста време. Голямо е, 11 клас. Не зная авторката за кое училище говори, но все едно, че слушам моето дете. То "учи" в София, не в центъра.Учителите до такава степен са изгубили уважението на децата, и това според мен в много малка степен се дължи на възпитанието в семейството.На моето дете не му липсват първите 7 години, ходи редовно на училище, уважава всички, често пъти си идва и казва, че не може да остане, защото не върви само един ученик да има, всички останали 20 ги няма, не върви само едно дете.Кротко е, свито, въпреки, че много знае, и със сигурност в някои неща е по-осведомено и по-навътре в материала, имам предвид някои учебни предмети. Но учителите до такава степен "ги няма", че името на детето ми до 9-10 клас не можеха да запомнят.По някое време съучениците и съученичките на детето ми решават да наминат за някой час. И какво става? Ти защо не беше, ти защо не беше... Баба ми умря, аз ходя на работа, аз ходя на работа, и т. н. Добре, отсъствия няма да има, няма проблеми, и дори тези ученици, които много рядко се вясват в училището получават по-високи оценки в края, защото учителите хич, ама хич вече не ги интересува кой колко знае и колко може, да се напише нещо там, да им се махне от главата. А това е страшно демотивиращо за съвестните деца и страшно биещо по авторитета на учителя.До такава степен е "умряло" училището ни, че е трудно да се повярва. Дори аз имам предположения, че ако някой, например директорът предложи на този клас, така и така, да помислят, да се учат сами, за предмет, който ще им е полезен, ще бъде много по-добре, ако нямат учител. Дотам сме го докарали. Мнозинството от учителите на моето дете правят почти всичко по силите си, за да демотивират децата изобщо да идват в училище. Допускам, че когато в час има само 2-3 деца е много по-лесно за т. нар. учител да претупа и изсимулира нещо като дейност.Всеки ден говоря с детето си, познавам го, зная къде и как може да се изкуши да украси нещо, наблегне на друго, преувеличи или скрие. Това, което пиша, за голямо съжаление е жалната и срамна истина.Каквото и да си говорим обаче, рибата и главата, нали знаете... Има инспекторат по образованието, министерство, правителство, не знам колко още органи, на които ние с вас им плащаме заплатите, за да се грижат за училището. Те носят отговорността, директорите, техните началници, та докато се стигне до министър. Нашата отговорност е тази, че не ходим често на родителски срещи и не участваме в училищното настоятелство, и винаги си имаме основателни причини. И ето докъде доведе всичко това. Все пак най-голямата отговорност носят директорите и властта нагоре. Всички ние заедно допускаме и разрешаваме това срамно падение. И щом всичките тия хора на заплати, малки или големи, могат да си ги взимат и да не работят, защо да не го правят? Никой не ги притеснява, никой нищо не изисква от тях. И аз да съм на тяхно място, сигурно няма да се различавам много. Щом дават пари без да се работи, добре, аз съм съгласен. Пък децата, какво, все едни чинии ще се научат да мият.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Вергиния ( преди 12 години )
Благодаря на г-жа Георгиева за идеите за теми.Искам само да припомня, че темата е как да предпазим децата от това да не станат зависими от тютюнопушенето. Похвално е, че г-жа Георгиева смята, че познава по-добре и отвътре българското образование. Проблеми там има! Безспорно - както е посочил и следващият ни читател. В статията не твърдя, че проблеми в семейството няма - ще ги обсъдим и тях, в друга статия. Но в момента обсъждаме как да се подобри атмосферата в училище, че да не дава толкова много предпоставки да пропушват децата. Защото проблемът е, че колкото и добре да е възпитано едно дете, то може да попадне в училище в среда, която да го провокира. Ето това беше идеята ми. Нито моето, нито вашето дете са имунизирани, колкото и да ни се иска. Кого ще обвините и кои първи седем години ще търсите, ако един ден откриете, че детето ви е наркоман, например? Случва се и в най-добрите семейства и при най-умните и добре възпитани деца. Защо сме свикнали да казваме - на мен няма да се случи, аз съм се погрижил през първите седем години? Лъжете се, госпожо, че проблемът е само в другите - които имат проблемни семейства и на децата им липсват първите седем години.А мнението ми за тежките раници съм го коментирала и пак ще го напиша - не познавам майка, която да смята, че една 10 килограмова раница е нормална тежест за 20 килограмово хлапе. Обещавам, че ще пусна за обсъждане и за семейното възпитание. Г-жо Георгиева, все пак не споделихте, Вашата рецепта децата да не пропушат. Това предполагам, че ще е интересно за читателите? Ясно е, че искате родителите да си вземат децата веднага след у-ще, да ги възпитават и да плащат за извънкласни занимания - прекрасно, щеше да е, ако системата беше такава, че даваше възможност мнозинството от родителите да го правят - но в момента не е така.Все пак е хубаво - имаме един родител, който знае рецептата. Споделете, за да се поучим всички.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Elka ( преди 12 години )
Към авторката. От Вашия коментар се вижда , че наистина не познавате отвътре българското училище.Къде и кога влизате в училището , къде обикаляте , не знам .Търсите причините за поведението на децата и тяхната агресия в системата на образованието, но не и в семейството и във възпитанието! " Не познавам баща, който колкото и гърбав и келяв да е синът му, да е готов да признае това, не че той не вижда недостатъка му , а защото е негов син ".Монтен го е казал , не аз.Да , уважението се заслужава , но то и се изгражда! И досещате ли се къде ? А що се отнася до мен като родител , ще Ви кажа , че аз се гордея с моя син !Е, не ходеше на безплатни кръжоци , не го "харизвах" изцяло на учителите и не е замервал или поливал никого с нищо!Но не съм и мъкнела раница !Чували ли сте някога изречението " Липсват му първите седем години" ? Коментирайте , ако обичате ,това.Ще ми бъде интересно да прочета Вашия коментар .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Верджи ( преди 12 години )
Ехаа, какъв коментар - много съжалявам, че е станал такъв дълъг, да бях седнала да напиша още една статия, ама... но така или иначе от мен рядко ще чуете да не защитавам децата. Все пак моя си е мисълта:Радостта в очите на децата - мерило за бъдещето на Земята.и още си държа на нея. Така че наистина не ми е безразлично и когато пиша за децата, никога не пиша просто, за да напиша статия и да има материал. но може да имате по-добри предложения и очаквам да ги чуя.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Вергиния ( преди 12 години )
към г-жа Георгиева. Може да се каже, че постоянно обикалям едно от столичните училища и редовно мъкна раница до там. Влизам поне по веднъж дневно. Забелязвам, че малките ученици са много ученолюбиви, добре възпитани, обичат учителките си и са деца мечта.Забелязвам също, че 3-4 клас редовно висят пред училищната сграда на тротоара и се гонят, блъскат се в минувачите като свободни атоми, да не говорим как се тъпчат с пица. Явно имат нужда да изразходват енергията си някъде. За мен лично интересните извънкласни занимания са решение, щом за вас не са - предложете нещо по-работещо. Нали това е целта на занятието - да намерим заедно алтернативата - как децата да не пропушат и да си останат все така мили и ученолюбиви, каквито са били в първи клас. И ако за повечето родители като вас, това не е приоритет, ще се стига до следващото ниво, което пак минавайки покрай същото училище забелязвам - вече при по-големите ученици, които явно са минали през послушание, неовладяна енергия, към агресия - какво е тяхното забавление? Те замерят минувачите с каквото им падне - на мен не ми се е случвало да ме полеят с вода, но на мои познати вече им се заканват. Кажете ми, ако сте родител и има извънкласни занимания - няма ли да предпочетете да го запишете там, според желанието му, отколкото да минава по тази скала? Друг е въпросът, че цената на една цигара е много по-ниска, отколкото един час плуване или каквото и да е друго. Но не забравяйте, че децата прекарват поне 8 часа в училище, докато родителите осигуряват някакви пари за извънкласните занимания. И не мога да разбера как решихте, че родителите сриват авторитета - това лично аз не съм го видяла. Моето дете е готово на всичко, за да защити госпожата си, но явно сме случили. Сега друг е въпросът, че има педагози, които не заслужават уважение и по-големите деца веднага ги фиксират. И да звуча призивно ще кажа, че уважението се заслужава. Особено пред децата.Може би има родители, които ще предпочитат децата им да спортуват, ако им се даде такава възможност - какъв ви е проблемът, че да не подкрепите тази инициатива? Каква алтернатива ще предложите? А за това, че големите ученици не влизат в час... може би пак проблемът не е в децата, а в системата. Какво ще кажете за това, че за да се явят на изпит децата ходят на частни уроци - и аз да съм и аз няма да влизам в час, в който нито научавам нещо, нито е интересен, нито ми е от някаква полза. Но трябва да подчертая, че съм изцяло против частните уроци. Ако един преподавател не може да подготви качествено учениците си, то какъв е смисълът от неговите часове? Но това ще си го запиша да го разискваме в друга тема. Сега да обсъдим как децата ни да не пропушат? Ще кажете - личен пример. Ами ето - аз не пуша, но все пак се притеснявам и пак на дневен ред стои въпроса - как детето да не търси своята идентичност в това, че е модерно и готино да се пуши. Вие какво предлагате г-жо, какъв съвет ще ми дадете - понеже аз не пуша, да го държа вързано само за мен и да не общува с други, за да не пропуши - това е смешно. Така че предложете алтернативи, защото България ще си обикаля още години, защото всеки критикува, но не предлага решение. Моето решение е това - децата да бъдат ангажирани с нещо наистина интересно и да търсят идентичността си в по-смислени неща. Какво е вашето?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Elka ( преди 12 години )
Явно авторката на статията отдавна не е влизала в училище и няма реална представа какво представалява днес българското училище.За какви безплатни спортове и кръжоци пишете, госпожо/госпожице ? Учениците не влизат в задължителните часове, а вие ги пращате на извънкласни занимания! Как ще стане това? Възпитанието на децата тръгва от семейството.В семейството се изгражда и отношението на децата към учителите. А знаете ли какво е днес това отношение ? И защо е такова ? Защо родителите сриват авторитета на учителите пред децата вкъщи и в същото време чакат училището да им свърши работата ? Затова не приемам Вашия призив в края на статията! Той е нереален и невъзможен ! Промяната трябва да започне от семейството! Но лично аз не виждам как и кога ще стане това.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Майка ( преди 12 години )
По стар български обичай, още от времето на социализма, чакаме някой друг да се погрижи за децата ни. Ако чакаме на училището и на улицата да ни възпитат децата, защото тогава ги раждаме. Не казвайте, че средата е виновна, защото бебето се ражда в семейната среда и първо се учи от майката и бащата, а после от училището. Много е удобно да се успокояваме и изимиваме ръцете с другите. Трудно е да си признаем и да погледнем истината в очите - децата ни растат невъзпитани, груби, неморални, вандали - защото ние, техните родители сме такива и защото така сме ги възпитали.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Ани ( преди 12 години )
Напълно съм съгласна, че кампаниите против тютюнопушенето трябва да са свързани с повече алтернативи за децата. Ако има с какво да са ангажирани в главите им няма да се въртят толкова глупости. Напълно съм съгласна, че трябва да има безплатен масов спорт в училищата. Липсата му поражда всякакви пороци - алкохол, цигари, затлъстяване... всички ги знаем, но това което се прави към момента е да се раздават само брошурки.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Мрън ( преди 12 години )
Не можем да зачеркнем, майко, тия т. нар. удоволствия, защото тогава дори и такива т. нар. удоволствия няма да ни останат, а само работа, безработица, сметки и неприятности, затова... Защото бедността не е порок, но не е и добродетел, и не е май много ясно какво е, но не е нещо хубаво. Децата трябва да имат забавления, добре си пише жената, ама няма за повечето.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар