Детето постоянно търси внимание. Снимка: iStock
Разглезеното дете е свикнало да получава това, което иска, когато го иска, с малки изключения. „Всяко дете има лош ден – както и възрастните – но разглезените деца са заседнали в режим „аз“, това споделя Мишел Борба, образователен психолог. „Всичко се върти около техните нужди, тревоги, чувства, желания, мечти, а всички останали са на второ място.“
Всички деца могат да изразят известно разочарование, когато им кажете, че например не могат да вечерят пица две вечери подред. Но разглезените деца особено трудно приемат „не“ за отговор. Избухванията може да са нормални при развитието на малки деца или много малки деца, които не могат адекватно да се изразят, обяснява брачният и семеен терапевт Леная Смит Крофорд.
Но ако тези изблици се случват постоянно и не отшумяват, когато детето порасне, това може да е индикация, че е разглезено. „Как обикновено реагира детето ви на думата „не“?“. „Разглезените деца не могат да се справят с думата. Те очакват да получат това, което искат, и обикновено го правят.“
Разглезените деца може да имат всички играчки и дрехи на света, но никога не е достатъчно: те искат още, още, още. „Тъй като имат много, те са склонни да бъдат неблагодарни и малко алчни“, споделят специалисти. Вместо да изразяват благодарността си за това, което имат, те са по-фокусирани върху получаването на следващото нещо. „Те може да започнат да казват по-малко „благодаря“ и все повече „искам“, споделя Смит Крофорд.
Разглезените деца не са особено търпеливи: когато искат нещо, те го искат сега. „Обикновено е по-лесно да се поддадете на това, отколкото да отложите молбата на детето“.
Никое дете не се радва да губи било то, играейки на настолна игра или тенис мач – но разглезените може да се справят по-трудно с разочарованието, когато не спечелят. „Ако детето ви винаги обвинява другите за лошото си представяне, очаква да бъде похвалено за всичко, което прави, крещи на други, които не правят нещата по неговия начин, и не отдава признание, когато съотборниците или конкурентите му са успешни, може би имате разглезено дете“, това споделя терапевтът Вирджиния Уилямсън.
За едно разглезено дете всички са предназначени да му служат. То не уважава своите учители, приятели и хора в общността. Освен това такова дете не може да съчувства на другите и често е взискателно. Освен това, работата с разглезени деца може да бъде трудна, защото те може да се затрудняват да разбират лесно определени идеи.
Когато децата изискват постоянно внимание, това често сигнализира за емоционална липса на връзка или несигурност относно мястото им в семейството. Дете, което не се чувства сигурно във връзката с родителите си, може да поиска повече: повече време, повече признание. Например, дете, което винаги прекъсва или се вкопчва в родител в социални ситуации, не е непременно нуждаещо се, а по-скоро несигурно в неговата значимост, когато фокусът не е върху него.
Съвет за родителите: отделяйте 10 до 20 минути, в които можете да имате неразсейвана комуникация. Колкото повече време, толкова по-добре. Играйте, говорете или просто бъдете с детето си. Използвайте тези моменти, за да му кажете: „Ти си достатъчен.“ Когато децата се чувстват емоционално сигурни, нуждата им от постоянно признание избледнява.
Дете, което отказва да чисти, избягва домашните или се отказва лесно, не е трудно или мързеливо. Всъщност, такова дете може би е било твърде често предпазвано от предизвикателства или пък е било тласкано към самостоятелност, преди да се е почувствало готово.
Съвет за родителите: предлагайте подходящи за възрастта, съвместни отговорности.
Гответе заедно или решавайте малки проблеми като екип. Не забравяйте да празнувате усилията им, а не само резултатите. Когато децата се чувстват способни и подкрепени, отговорността идва естествено.