Хвани-дръпни – в търсене на идентичност

04.11.2008г. / 09 25ч.
Вергиния Генова
Хвани-дръпни – в търсене на идентичност

Хвани-дръпни! Кога изпитваме нужда да усвоим този рефлекс? Когато започваме да търсим своята принадлежност към останалия свят, своята идентичност. Когато започваме да усещаме крещящата нужда от приемане, от харесване и от одобрение. Всеки иска да е от готините, всеки иска да е от онези, на които другите се възхищават и от онези, които диктуват правилата – свободните, освободените, хората, дръзнали да бъдат различни.

Колко романтично е момичето да държи небрежно запалена цигара и да гледа през присвити очи с ореол от облаци дим – почти божествено – като нимфа? Колко мъжествено е момчето да метне небрежно фаса, да се изхрачи подобаващо, изчегъртвайки белите си дробове с тебеширен звук и да се целунат пред черната дъска?

Най-упоритите – стискат очи, да не им влиза дима и се упражняват междучасие след междучасие, докато не станат наистина добри в правенето на кръгчета от дим. Какви ли постижения можеше да имаме, ако цялата енергия я бяха насочили към нещо друго? Според статистиките в момента средната възраст на пропушване в България е 16 – 20 г., а според реалността за първи път повечето от децата опитват цигара на 10 – 11 г.

Респективно имаме 64.20% по-малко нереализирани спортисти и съответно толкова по-малко златни медали и отличия. При момичетата процентът е сходен – 57.8%. Момичета, които са достатъчно упорити да започнат, и достатъчно пристрастени, за да спрат навреме. Ако биха го направили, а възрастните биха им дали шанс да тренират други умения – различни от заученото – хвани-дръпни, България би преживяла нови златни години в художествената гимнастика или във фигурното пързаляне, например. Но, нека съпоставим. Средно една цигара струва 0.15 ст., а един урок по плуване 5 лв., по чужд език 20 лв. и т. н. И ако родителите няма как да заделят 100-200лв. месечно за спорт или няма как да водят детето, то по-големите приятели спокойно могат да го приобщят към компанията зад училището или в близкия парк. Просто така, да уплътнят времето. Пари за цигари винаги се намират. Пари за спорт не. Пари за кампании за отказване от тютюнопушенето също се намират – но пари за детски спортни площадки и безплатен масов спорт не. Честно казано това ми се вижда доста странно. И лицемерно. Не може ли вместо да се отпускат средства, за да им набиваме в часа на класния колко е вредно тютюнопушенето и да даваме пари за брошурки, които наистина ще им послужат – да си тръскат пепелта в тях, да ангажираме състезателния им дух в спортни мероприятия? Такова е било положението, когато ние сме били тийнейджъри, такова е и днес. Всъщност нищо не се е променило. Нашите най-хубави мигове не са били когато нашия отбор печели, а когато сме били с приятели в пушкома и сме обсъждали живота, вселената и всичко останало.

Какво всъщност ни е останало?
Кога наистина се уплашихме? Ще кажете, когато осъзнахме пристрастеността си? Толкова много сме инвестирали в това да се харесаме на другите и изведнъж това спира да ни интересува. Не ни е грижа какво мислят другите. Правим се, че не виждаме, че се душат от цигарения дим, с който ги обграждаме. Правим се, че не е наша работа да изхвърляме пепелника с угарките. И с времето поставяме навика пред онези, които обичаме и поставяме ултиматуми – приеми ме такъв/а какъвто съм. Понякога нямаме сили да си признаем, че искаме да спрем този механизъм, защото се страхуваме от провал. Провал, че няма да имаме силите да се освободим. Осъзнаваме, че заради хвани-дръпни сме изпуснали много шансове. Шансове да бъдем победители. И това малко или много ни прави арогантни. Или може би греша? Може би някъде има световни шампиони, които слизат от почетната стълбичка и отварят кутията с цигари, за да запалят по една – за победата! Истината е, че много от нас не се плашат от пристрастяването. Може да нямат пари за сандвич, но за едно хвани-дръпни винаги ще се намери.

Но кога наистина ни подгонва панически страх?
Без съмнение когато станем майки. Когато обичаме. И когато децата ни достигнат училищна възраст изпадаме в паника. Децата са на една крачка от това да тръгнат по нашия път, на пробата, на навика, на харесването, на пристрастяването. Дори ние да не сме успели да се откажем от зависимостта: хвани-дръпни; дори да не сме можели по време на бременността да се въздържаме; дори да сме припалвали цигара докато бутаме количката в парка, когато виждаме, че детето ще тръгне по нашия път, тогава започваме да се замисляме.

Как да го спра? Защото знаем, че е вредно. Знаем го вече и от собствен опит. А всяка майка иска детето да не повтаря нейните грешки, иска най-доброто.

И може би именно от всяка майка, независимо дали е пушачка или непушачка, зависи на улицата да има едно дете повече, което да не пуши. Едно дете, което смята, че пушенето не е модерно, че ако искаш да си победител, имаш шанс да го докажеш с друго.

Децата ни трябва да имат избор. И ние трябва да сме тези, които да им дадем шанса да го осъзнаят. Въпросът е как? Какъв рефлекс може да противопоставим на магнетичния навик: хвани-дръпни, на обаянието на забранения плод? Проблемът със забраната на тютюнопушенето може да има магнетичен ефект върху подрастващите. И те като нас на времето да намират невероятно закътани местенца, където да пробват. Да пробват цигари и тук съм сигурна, че сърцето на всяка майка спира, защото цигарите са най-малкото зло, което води всички останали.

Каквато и да е нашата формула за спасение, трябва да побързаме и да изпреварим пристрастяването.

Майки, ако никого другиго не го е грижа за децата ни – ние сме тези, които да действаме, именно защото майчината любов върши чудеса. И стига сме се лъгали, че именно нашето златно слънчице няма да пропуши, няма да влезе в капана, защото ние добре сме го възпитали, защото сме му казали колко е лошо, защото в нашето семейство не се пуши. Това просто е капанът на нашите илюзии, в които ние собственоръчно и лековерно падаме – една след друга. Може би защото осъзнаваме, че сме безсилни; защото предпочитаме по-дълго да си вярваме, че контролираме ситуацията.

Нещата не са се променили от времето, когато ние сме били деца. Освен, че възрастовата граница на забранените удоволствия се е снижила. Нашите деца, точно както и ние, ще имат нужда от приемане, одобрение и харесване от своите връстници. Страшно е да си помислим каква е днешната летва – за приемане в социума на готините: насилие, секс, наркотици... цигари. Цигарите са най-безобидните и дори бихме си отдъхнали, ако нашите съкровища спрат само до там. Но нека не забравяме, обикновено именно от тях се тръгва. А къде е последната спирка и колко бързо ще се движи влакът е страшно дори да гадаем.

Нека не се лъжем – нека погледнем проблема, дори с подлютени от дим очи. Тютюнопушенето е като дребната шарка, ако един е заразен, то всички ще бъдат. Ако на 10 г. в класа само двама са опитали цигари на летен лагер, то на 16 г. сериозно пропушилите са мнозинство.

Затова, ако наистина искаме децата ни да не повтарят нашите грешки и да не падат в клопките на нашите пороци, добре е да вземем пример от историята и да постъпим по съвета на хан Кубрат – да се обединим в името на децата ни. Защото колкото и банално да звучи – децата ни – това е България.

Лично моето убеждение е, че не забраните ще потушат проблема, а алтернативите.

Нека се борим за алтернативи за децата си. Спортът е една от алтернативите. Нека обединим усилията си времето на децата ни да бъде уплътнено не с цигарен дим, а с желание за победа. Проблемът може да бъде решен, не ако всяка майка се моли тайно нищо лошо да не се случва точно с нейното дете, а да се обединим и да търсим решения. Да влезем в училищните настоятелства и да настояваме: за повече безплатни спортни занимания и кръжоци. Всяко дете има таланти – вместо да ги отучваме от пороците, нека всички милиони, които се плащат по най-различни програми за борба с тютюнопушенето да бъдат дадени именно за това – да открием дарбите на децата и да ги развиваме. Ако децата ни могат да се похвалят, че са добри в нещо пред своите връстници, ако те се състезават да развиват талантите си, то отборът на готините ще има вече съвсем друго лице, други цели и други мечти.

И паролата за достъп няма да е хвани-дръпни.

* * *

Децата ни пропушват на 11 години
Дали никотинът води до пристрастяване както кокаина и хероина?
Деца. Наркотици. Родители.
Пушите ли?
„Как точно отказах цигарите”

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
Юлия ( преди 12 години )
Здравейте, мисля че малко от вас имат реален поглед в/у нещата.Лично аз в началото завърших сравнително престижно училище в Лозенец.В продължение на 1-2 години съм ходила на по 10ина часа годишно..изкарах си за тези часове оценките и завърших с "Добър".Започнах да пуша и пия в същото това училище в 7ми клас, заедно с моите съученици, не защото е модерно, не защото съм имала проблеми, просто исках да пробвам, нещо което всяко дете вярвам, че иска.И досега пуша, доста по-малко отколкото тогава, но все пак..Вече общо взето не пия и това е именно заради състоянията, до които се докарвах тогава.Не се лъжете, имам невероятни родители, които винаги са готови да говорят с мен и са ме възпитали чудесно..И какво от това? Мой личен избор беше да пия, пуша и да бягам от всички часове, а те нямаше какво да направят в крайна сметка.До другия въпрос..за това какво се случва в училище..ами най-често: бой, много бой, секс, пиене, псувни, неразбирателство, хиляди обиди, интриги, незачитане на човека отсреща, много рев и пак много псувни.Да не споменавам тези малките "сладури" от 2-3 клас..имат речник по-голям от този на каруцарите, а вкъщи са като ангелчета.Нормално ли е да минавам покрай дете на 8-9 години и то просто да започне да ме псува на майка? Ми аз това и сега не го правя, какво остава за тогава..За отношението към учителите просто.. нямам думи, то не са заплахи, обиди..Направете си сметката.Това е навсякъде.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Elka ( преди 12 години )
Благодаря на редакцията за пояснението !Нека да продължим дискусията за децата ,родителите и училището.Спокойно!Не съм сред учителките , които учат вашите деца,но наистина имам филологическо образование.Никога не съм работила като учителка в българско училище.И благодаря на Бога за това! Но откъде тогава познавам българското училище ? От 6-7 години обикалям софийските училища с група чужденци, японци.Е, няма да ви описвам на какво съм била свидетел. Невъзможно е!И няма да ми повярвате, сигурна съм!Не желая да ви пиша и за впечатленията на японците, които са известни с грижите за отглеждането и възпитанието на децата си. Възпитанието за тях е по-добро от произхода .Имах щастието да посетя тази страна преди няколко години. Бях в един езиков център.Как да ви опиша вниманието , което ми се оказваше , уважението , което ми се засвидетелстваше !И само защото за тях бях един преподавател !Трудно е за разбиране , нали ? Всъщност, гледахте ли филма на журналиста от BTV? Много ясно се видя какво представлява нашето училище днес! И какво стана след излъчването на филма? И като се започнаха едни опровержения от директори , учители , родители ...!Как това не отговаря на истината . Как това е някакъв компромат точно срещу това училище . Но това е истината ! Много от родителите не могат да повярват , че децата им имат подобно поведение там. И затова не можем да виним само училището , не можем да искаме в училище да възпитават децата ни вместо нас! Причините за състоянието на българското училище днес и за поведението на учениците са много, много сложни.А тютюнопушенето е нещо вторично. Следствие от нещо! Нека да дискутираме причините довели до това явление, а не да търсим някой да направи нещо и да го спре.Темата за ролята на родителите и училището за възпитанието на децата е интересна и актуална.Напишете една статия на такава тема .Нека видим позицията на родителите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Elka ( преди 12 години )
До редакцията. Темата на г-жа Генова е актуална и интересна , но на мен не ми харесва начинът , по-който е поднесена и алтернативата, която се предлага.Това е ! И аз просто изразих своето мнение за статията.С коментара си аз подкрепям напълно Майка и нейното виждане по въпроса.Къде в моя първи коментар има лични обиди ? Защо авторката се засяга? Защо коментира коментарите , след като това не е форум ? Знам ,че адресът на форума е друг.И когато един автор написва нещо и го пуска в публичното пространсто и иска коментари , той трябва да приема всякакви коментари .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Elka ( преди 12 години )
Към редактора на коментарите. Моля ви не използвайте тези звездички. Това е открит форум и е за всеки . В дискусията по темата всеки може по свой начин да изрази мнението си .Интересно е да се видят , най-вече за Вас, участниците във форума.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
От редакцията ( преди 12 години )
Госпожо Георгиева, благодарим за коментарите ви. Във ваш коментар не е имало лични обиди, в друг имаше, не във ваш. По-долу се вижда. Има леко недоразумение, моля, прочетете.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Anonymous ( преди 12 години )
***, влезе ли някой в царството на наркотиците например, измъкване няма. В много от случаите това важи за цигарите, алкохола и т. н. . Каквото и да е семейството, измъкване няма. Както и за болестите, тук е много важна профилактиката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
От редакцията ( преди 12 години )
Госпожо Георгиева, здравейте, това не е форумът на сайта. Той е на адрес:http://forum.az-jenata.comВъв форума обаче също не се разрешават лични обиди, доколкото зная. А на мястото на звездичките бяха буквите "е", "л", "к" и "е", в тази последователност.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Гунчо ( преди 12 години )
***-з***,Кво философстваш - семейството, та семейството...много има време да си погледне човек семейството в това идиотско бързане и тая усилена работа... какво като някой пастор ги нареждаш едни такива като псалми... училището разбира се, че е важно...като децата видят даскалицата в барчето тосреща да кръстоса крак връз крак, да и лъсне епилирания баджак, и с онова ярко червило като почне да дърпа цигара след циагара, какъв пример дава... Че някога може в голямото междучасие и някоя и друга водка да обърне... да семейството е много важно, но ролята ба училището е многосилна при формирането на личността...От редакцията:Звездичките най-горе са от редактора на коментарите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Elka ( преди 12 години )
Към авторката.Отново прочетох Вашата статия и отново ще повторя ,че всичко тръгва от семейството , а не от улицата и училището.Вие самата твърдите това : " И може би всяка майка ,независимо дали е пушачка или непушачка , зависи на улицата да има едно дете повече ,което да не пуши ..."Сравнявате децата с Вашето поколение.Всъщност това е нишката , която преминава през цялата Ви статия.Навсякъде пишете за " опита" на родителите, за страха децата да не тръгнат " по нашия път " и да " не повтарят нашите грешки " и т.н.Чудесно !От статията се вижда , че именно родителите са най-вече отговорни за възпитанието и за развитието на децата си.Не знаете ли ,че децата тръгват към наркотиците и разни други пристрастявания поради някакъв семеен или личен, или психически проблем ? Разбира се , че има изключения.Има и добре възпитани деца, които попадат в " лоша среда ".И само силата на духа, обичта и сплотеността на семейството , са в състояние да ги измъкнат от там.НЕ УЧИЛИЩЕТО !Пишете ,че много от учителите не заслужават уважението на децата и в същото време сте готова да им ги поверите по цял ден.Забравяте, че там " може да попаднат в среда, която да ги провокира ".И за какви " нови златни години в художествената гимнастика " говорите ? Та от училището ли тръгнаха златните момичета на България или от спортните клубове ,където ги изпратиха родителите им? Моля Ви , доста смешно и наивно е това.А за рецептата - няма такава универсална , госпожо! Всеки сам ще трябва да си я напише!А що се отнася до темата и целта на статията , оставям Вие да прецените дали сте постигнали нещо , дали сте получили предложения за "подобряване на атмосферата в училище, че да не дава толкова предпоставки да пропушват децата ни".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 0 rate down comment
Вергиния ( преди 12 години )
Спокойно - аз не се засягам.Моята цел е да предизвикам дискусии по наболели теми и затова благодаря на всички включили се.И да уточня /за г-жа Георгиева, защото с нея дискутираме/, че когато пиша, че има проблеми с мотивацията на учителите, не значи, че я виждам в учителките, при които учи детето ми.В крайна сметка достигнахме до извода, че семейството и училището са много важни в това децата да се самоидентифицират правилно и да не посягат към пороците. Отворени сме за предложения и коментари по темата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар