Михаела Петрова: Не подценявайте нито една радост за сетивата

Михаела Петрова е вече познато име на родните читатели. Освен много статии има издадени и две книги. Темите й – днешният човек, чувства, секс, търсенето на себе си. Михаела е освен това в екипа на Мира Добрева и БНТ, отдадена е на своята професия, на сина си, а виното е нейна страст. Ето какво споделя за новия си роман в това интервю специално за читателките на Az-jenata.bg:

Писането, професионалното развитие и това да си майка на тийн младеж – как ги съчетаваш?
Честно казано, не ги съчетавам. Върша ги едно по едно. Благодарение на умението да „влизам в нищото“, върховна техника за умението да живееш тук и сега, когато правя едно нещо, съм изключително концентрирана единствено в него. И целият останал свят не съществува. След това го изключвам и се захващам с друго. Затова и не обичам, когато се събирам с приятели да ме разпитват за работата или писането. Аз съм излязла от там и съм отишла при тях за съвсем друго изживяване, не обичам да се връщам към неща, на чието правене вече съм си се насладила. По същата причина не приемам дори приятелски обаждания за сладки приказки, когато върша работа, или прекарвам времето със сина си.

Как си представяш своите читатели? Жените дали биха били по-скептични към този текст?
Благодарение на социалните мрежи, за разлика от преди, вече познавам своите читатели, не ми е нужно да си ги представям. Е, познавам ги виртуално, но имам впечатления какво ги вълнува, каква музика и текстове споделят и съм сигурна, че поне тези от моя „приятелски“ кръг там, както и онези, които са харесали страницата ми, или посещават сайта ми имат твърде сходни търсения и светоусещане. И ги приемам не просто като читатели, а като съмишленици. Радвам се, че ги има, радвам се и когато ми споделят, че в мое лице виждат „свой човек“. Това твърдо ядро на търсещи хора не би било скептично към този текст. А и аз не държа да се харесвам на всички. Това, което приятно ме вълнува е, че вече има достатъчно „критична маса“, която е узряла за духовната еволюция, която предстои на цялото човечество. По принцип, не можеш да спечелиш никого за кауза, която дълбоко в сърцето му, не е негова. Можеш обаче, да вдъхнеш сила да изразят себе си на онези, които по някаква тяхна си причина, или пък липса на среда, която да ги поощри, не са изразили онова, на което дълбоко в сърцето си вярват, че е истина.

Темите за женската сексуалност са широко застъпени в твоето творчество. Доколко българската жена днес е консервативна и доколко е готова да приеме своята сексуалност като нормална, говоренето за сексуалността и текстове, изкуство, посветено на същата тази сексуалност?
Не е задължително да съм права, но моите наблюдения са, че приемането на собствената ни сексуалност, с все фантазиите и онази част, която позволяваме да се прояви в реалността е първият голям акт на приемане на себе си. В тази логика на мисли, смятам, че консервативността в сексуално отношение означава също така, че този човек, независимо дали е мъж или жена, поставя ограничения и по отношение на творческата си природа като цяло. Свободата да изразиш себе си и желанията си в кревата, рефлектират върху свободата да изразиш и заявиш себе си в света. Но не мисля, че българката е консервативна, по-скоро мисля, че често се бърка разкрепостеност и вулгарност. А вулгарността не води до разгръщане на творческата природа, а само до цинизъм, който убива всяка вяра в любовта. Затова и има жени, които съзнателно се предпазват от разкрепостяване – за да не загубят изживяването на любовта. Но това е твърде криворазбран подход, който според мен ощетява и тях, и връзката им. Те са по-склонни да станат майки или бизнес-партньори или „боен другар“ на съпруга си, но не и да споделят с него онова, което той неизбежно ще започне да търси при някоя любовница. А ако се окаже толкова свестен, че не го потърси другаде, ще се смачка като мъж. И ще му бъде все по-трудно да се грижи с любов за семейството си. Мъжете не искат само ризите им да са изгладени и да бъдат добре нахранени. В този свят, в който жените стават все по-доминиращи, е изключително важно да пазим свещеното пространство на спалнята като премахваме ограниченията по отношение на собствената си сексуалност и да му позволяваме да изживява своята мъжественост. Това е един от най-сакралните начини да изпиташ доверие у партньора си. Затова няма да спра да пиша и по тези теми.

Пожеланието ти за нашите читателки?
Да не подценяват нито една радост или удоволствие за сетивата, която изпитват. В такива моменти да не мислят нито за килограмите, нито за какъвто и да било друг проблем. Да се хващат като удавник за сламка, ако трябва, за всяко нещо, което ги кара да се усмихват и пълни сърцето им. И когато го усетят, като Гьоте да си кажат, „о, миг поспри“ и да позволят цялото им същество да се изпълни с наслада. Това е фитнес за душата. В момента имаме нужда повече от всякога да се сдобием с навици да се чувстваме щастливи. Винаги има от какво.