Деца, лишени от родителски грижи

Повече от 30 хил. деца, сираци, или полусираци има в детските социални домове в България. Домовете са препълнени. Голямо е и желанието на много хора да си осиновят дете.

По-голямата част от тези деца са оставени в домовете да бъдат отглеждани, но без отказ от родителите им и съответно не могат да бъдат осиновени. Родителите са предимно от ромски произход, социално слаби, многодетни, с психически заболявания или по ред причини хора, които нямат възможност да гледат децата си. Една част от децата са малтретирани. Има и такива с увреждания. А някои дори са просто безпричинно изоставени. Голямо препятствие представлява и това, че много от родителите с години не посещават децата си, много от тях дори не могат да бъдат открити, не подписват декларация за отказ и децата са принудени да израстват по Домове без шанс да бъдат осиновени.

Парадокс е още – Пр: дете настанено в Дом, ако му се наложи операция, това може да стане само ако се издирят биологичните му родители, независимо дали детето е оставено за отглеждане или за осиновяване. Осиновяванията за чужбина също стават много бавно, процедурата е мудна, предлагат се предимно деца, за които има три отказа от кандидати за осиновяване, често децата са предимно от ромски произход или с леки увреждания.

Програмата за приемни семейства прохожда трудно у нас. Това е добра алтернатива за деца, чиито шанс е живот в социално заведение, т. е. известно време да бъдат отглеждани в семейна среда. Нещо, което от много години се практикува в чужбина. Но процедурата отново е тромава и малко семейства отговарят на изискванията.

Старанието да се отделя индивидуално внимание на всяко едно дете е голямо (така поне разказват от домовете). За постигане на по-добри резултати редовно се осъществяват срещи – разговори с родители, близки, роднини и учители на децата. Във всеки един от домовете са създадени такива условия, които максимално да се приближават до тези в семейството – спални, стаи за подготовка на уроците, дневна и сервизни помещения. В свободното си време децата имат възможност да участват в различни групови и индивидуални занимания в Дома – работа и игри в компютърен кът.

Българският Червен Кръст работи в тясно сътрудничество с домовете, доставяйки им дарения от България и Чужбина. Децата от Младежки Червен кръст гостуват често в домовете и в делници, и в празници, организират се състезания по различни видове спорт, и заедно участват в благотворителни акции. Тези контакти им дават сигурност и увереност в собствените им възможности, помагат им да усетят, че те с нищо не са по-различни от връстниците си, които живеят в семейства.

Има инициативи, чиято цел е децата да опознаят условията, при които живеят техните връстници. Това би им помогнало да направят самооценка на уменията, знанията, желанията и възможностите за тяхната реализация.

Също така от няколко години се организира Балкански фестивал на изкуствата за деца от ДОВДЛРГ под патронажа на госпожа Зорка Първанова, който им помага да разберат и да почувстват, че не са по-различни от другите деца, че всеки може да достигне своята звезда с желание, усилен труд и с подкрепа от приятели.

Организират се срещи и разговори с юристи, психолози и работодатели с цел подготовка за явяване на интервю за работа, както и осигуряване на подкрепа при търсене на работа. Там те се срещат с деца сираци от балканските страни. Там имат възможността да се срещнат и с различни творци – писатели, изпълнители и актьори.

Постепенно се създават проекти – клубове – за подкрепа, обучение и реализация. Изучават се: Текстообработка, Цифрова фотография, WEB дизайн и Професионална реализация. Това спомага за придобиване на знания и умения от учениците в атрактивни извънкласни форми в области на човешкото познание, които са интересни за подрастващите, но не са широко застъпени за по-големите деца.

Организират се и обучителни форми, в които децата общуват и работят в партньорство с връстници от различни социални среди.

Наистина важно е привличането на вниманието на обществеността към творческите способности, нуждите и възможностите на децата, отглеждани в тези институции. Децата в домовете не притежават почти нищо. Те си нямат никого. По-голяма част от тях не говорят чужди езици, нито умеят да решават сложни уравнения. Нямат и подготовката на връстниците си, защото живеят зад оградите на домовете за деца. Но някои от тях са много талантливи и влагат цялото си старание да бъдат добри, дори са готови и да учат. По големите от тях обаче знаят, че когато излязат навън ще се озоват в една студена реалност, в която трудно би могъл да си проправиш път. Всеки от тях се нуждае от това, да задоволи своите елементарни нужди. Това е тяхната съдба, но всички ние можем по някакъв начин, да им дадем възможност да оцелеят.

В домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ), се приютяват деца от 0 до 19-годишна възраст, разделени в три възрастови групи. Обикновено след нощта на абитуриентския си бал, тези деца трябва да напуснат институцията, в която са живели до момента. Оцеляването им става тяхна лична грижа. Ако са неподготвени за действителността, те нямат нито къде да отидат, нито на кого да разчитат. Бездомни, гладни и отчаяни, се изправят пред невъзможността да намерят работа заради неконкурентното си образование. А за хора в нужда, престъпният свят има особено добре развити сетива. Той или ги вербува, или ги прави свои жертви. Хиляди са продадените в чужбина, за да просят, крадат и проституират. Застраховани от този капан няма, но статистиката сочи, че най-често той щраква именно за момичетата от домовете за деца, лишени от родителски грижи. И че е почти невъзможно да се измъкнат от него живи.

За да повдигнат бариерата към собствения си живот и да тръгнат към него с човешко достойнство, децата от институциите имат нужда само от шанс за равен старт. А това може единствено да направим ние и държавата.

При направено дарение на такива домове и институции, като цяло, държавата дава право да се ползват данъчни облекчения (по Закона за корпоративното подоходно облагане и по Закона за облагане на доходите на физически лица).

Основни фактори за трудното адаптиране и развитие на децата са липсата на равен шанс на младежите спрямо връстниците им на трудовия пазар, липсата на ясна визия за бъдещото им развитие, липсата на мотивация за постигане на конкретни цели в живота, липсата на постоянство в полаганите усилия, липсата на социални умения, липсата на знания за търсене и намиране на информация, липсата на умения за търсене и намиране на работа, както и разпознаване на фалшиви оферти за работа в страната и в чужбина.

През 2006 г. основните приоритети в работата на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), се определиха от приетата от Министерския съвет Национална програма за закрила на детето за 2006 г., както и в отговор на препоръките, дадени в мониторинговия доклад на ЕК за присъединяване на България към Европейския съюз. Някои от целите на програмата са свързани с намаляване броя на децата, отглеждани в специализираните институции; гарантиране на равен достъп на децата до качествено образование и подготовка, с оглед пълноценна социална реализация.

Разговор с Живко Дишков, секретар на бг червен кръст, Пазарджик

Ваня Костадинова