Неприятният флирт между държавата и благотворителността

В България през 2007 г. фирми и граждани са дарили най-малко 30 млн. лева – с 15% повече от 2006 г. Половината от българите и над 65% от фирмите даряват, и този процент постоянно нараства. В Западна Европа и САЩ над 80% от фирмите и гражданите даряват – например в Германия за една година от дарения са събрани над 30 млрд. евро, в САЩ – 260 млрд. долара.

На този фон са обясними призивите на различните български държавни институции и отделни представители на местната власт гражданите да участват в различните благотворителни акции, да насочват даренията си към инициативи на министерства и общини.

Странно е друго: в Европа и САЩ няма НИТО ЕДИН случай, в който действащи политици или държавни институции са започнали благотворителна кампания, подкрепена с властови ресурси, като освен това са призовали гражданите да ги подкрепят. На практика в повечето страни има категорична разделителна линия между политиката и благотворителността. Има поне три основателни причини за това:

1. Адекватното използване на властовите и финансови ресурси
Държавните институции и местните власти получават и харчат части от държавния бюджет. Допълнително голямата част от тях имат директен или косвен достъп до различни програми за финансиране. Действащите политици имат пряко участие в процесите на вземане на решение и съответно значителна възможност за влияние. Този ресурс е стотици пъти по-голям от всички дарителски кампании взети заедно. Ако проблемът не може да бъде решен с властовия и финансов ресурс на политиците и институциите, тогава дарителите не могат да помогнат. А ако може да бъде решен – няма нужда от дарителските средства.

2. Сива зона
Във всички държави даренията за политически партии подлежат на специален режим на регулация, с различни рестриктивни мерки – ограничения за сумите, забрана за анонимност на дарителите и пр. Причината е, че всички дарители на политически партии имат намерение да си върнат инвестицията по един или друг начин. Регулациите гарантират, че обществото има ясен и пълен достъп до информацията за хората, които инвестират в политическите партии и за техните интереси. Даренията към кампании на държавни институции и действащи политици попадат в удобната сива зона, в която регулациите не са задължителни. Т. е., дарителите може да подкрепят инициативата безвъзмездно и от емоционални подбуди. А може би не. Вие няма как да знаете.

3. Финансов източник
Всяка успешна кампания за набиране на средства изисква време и финансов ресурс, който включва: хора за организация на кампанията, средства за дизайн и изработване на видео и аудио клип и рекламни материали, публикуване и разпространение на изработените рекламни материали, проследяване на приходите и отчитане към дарителите и т. н. В случая с държавните институции инвестираните средства в кампаниите са осигурени от гражданите под формата на данъци. Данъкоплатците плащат данъци, за да си осигурят качествени публични услуги. А не за реклама и видео клипове.

В България има една група държавни институции със собствени кампании за набиране на средства (Министерство на вътрешните работи, Център Фонд за лечение на деца към Министерство на здравеопазването, Президентската администрация, Столична община и др.). Освен тях има и друга група държавници – политици, депутати, министри и кметове, които даряват лични средства, заплатите си или сумите си за представителни разходи без да го афишират. Не мога да ги посоча поименно, защото те държат на своята анонимност. Вие кого харесвате повече?