Цветя за 8-ми март?

Уф, добре, че тая година осми март се пада поне събота, та ще откача цветята за колежките и няма да ми се налага да им обяснявам как не виждам защо трябва да им подарявам каквото и да е, като това не е техен професионален празник. Ми така де, само седят и си клатят краката, обвити в едни тънки чорапогащничета като розови зюмбюлчета в целофан, натискат три копчета на клавиатурата и се хилондрят по телефона с клиентите. И на това му викат работа? Какво общо имат те с кранистките, кофражистките, нищо... а такова чудо като офис труженички няма.

И какво да подаря? – На осми март се подарява по един карамфил – така повелява традицията. Ма, даже не бих дръзнал да им го кажа на моите оси в прав текст, щото ще ме изгризат като пирани. Е, тая женска еманципация – като наскачат с тия токчета, и мъж да не си... Страшно е казвам ви. Ма, вие не сте толкова опасно меркантилни, нали, гълъбчетата ми? Кажете ми сега прави ли са мъжете, които не боготворят тоя празник? Ми така е, най-много по един карамфил. Червен. Да няма недоразумения, че нали знаете за жълтите карамфили? Ако някой ви подари жълт карамфил, е мераклия за френска любов.

Ех, бе хубаво нещо са си жълтите карамфили, ама... дали ще бъда разбран правилно? Опасявам се, че не.

Във Викепедията пише, че на осми март се подарявало мимоза. Звучи доста префърцунено, баш като за моите коконки, ама как изглежда това чудо, то некъв храсталак ми се види на снимка. Както повечето прехвалени работи си е чист буренак. Както виждате всичко съм проучил, любознателен съм си от малък – какво да се прави. Мечта за всяка жена съм – както казва моята леля. Ама да отида в цветарницата и как да си изкълча езика и да кажа – дайте ми, моля, 20 мимози, нали ще ме помислят за луд. Верно е, че ако поискам двайсет карамфила ще си помислят, че отивам на погребение, с тая моя опечалена физиономия. Ми то си е трагедия да хвърлиш толкова пари за нищо. Да ви кажа, не съм стиснат, да не си помислите... а и съм кавалер, знаете.. ама просто ми е трудно да реша като как да го квалифицирам тоя празник.

Аз съм практичен човек, с удоволствие бих подарил нещо на жените, по една маруля – даже по три марули ще им купя вместо по един карамфил, ама нали ще ме смелят вместо гарнитура. Все недоволни. Карамфилът бил комунистически, роза – не върви, нали? Мама ми е казала, че роза се подарява само на специалната... щото след розата следвало годежен пръстен. Аз не искам да си навличам проблеми, имам си достатъчно с колата, с кучката, с гаджето. Надявам се де. Ама профилактично се чудя дали все пак да не взема карамфили или от онова, мимозата.

Зюмбюли... трябва да купя цяло кашонче. Пък вече на десети не върви да честитя осми март, мисля? И в крайна сметка кой нормален мъж в днешно време купува цветя за осми март? И то на колежки? Викам си да купя само нещо на мама за осми март и това да е, да си спомня детските години и да не се тормозя с глупости.