Искам да отправя едно пожелание към самата себе си и го изричам на глас, защото наближават празниците и вярвам, че покрай тях стават чудеса:
Първо искам да си пожелая новата година да ми донесе здраве, но в умерени количества, така да се разпредели, че да съм малко по-здрава, но да има и здраве за всички тях, децата и хората по света, защото когато здравето ти убягва, оценяваш и живота, и чуждите неволи.
Пожелавам си малко повечко спокойствие, малко по-малко нерви.
Пожелавам си повече никога да няма сълзи в очите ми от поредната простотия, която се случва в страната ни. Преди дни очите ми бяха пълни със сълзи заради убития студент в София. Не го познавам, но това не ми пречи да си поплача, да се ядосам, че това се случва в моята страна. Да се ядосам на себе си, че не мога да й повярвам и да й се доверя. Да си помисля, че за тези родители вече няма ни делници, ни празници.
Пожелавам си да работя, да имам работа, да се чувствам комфортно там, да получавам възнаграждение, което да не ме прави богата, защото не парите правят човека богат. Да получавам толкова, колкото да задоволявам нормалните си нужди.
Да бъдат здрави цялото ми семейство и никога повече да не ми се случи това, което се случи миналата година на 17 декември. Да виждам усмивките на лицата им, защото само една усмивка е достатъчна да се почувствам добре.
Да расте много здраво и енергично дете малката ми Никол и винаги да знае, че живота си давам за нея, защото тя е моят черен диамант, онзи, за който казват че е най-скъп на света.
Най-после да намеря правилния път към живота и към доброто и светло начало и там да ме чака онзи човек, който наистина ще ме обича, а няма да ме дарява с красивото прозвище парцал. Да намеря не идеалния, а нормалния, онзи, който ще прави всичко, само за една моя усмивка и аз ще му отвръщам със същата ударна доза любов...
Може да звучи твърде егоистично, но е Коледа, вярвам, че стават чудеса.
От вярата по-голямо нещо няма. Изгубиш ли нея, ти си изгубил всичко...
с любов: Вероника Христова
* * *