От детството до любовта: защо обичаме така, както сме били обичани

Начинът, по който се свързваме с грижещите се за нас като бебета и деца тихо оформя начина, по който създаваме романтични и близки връзки по-късно в живота. Психолозите наричат тези модели стилове на привързаност – стабилни, но не фиксирани начини на общуване, които възникват от ранните грижи и след това направляват очакванията, емоциите и поведението във връзките в зряла възраст. Идеята произхожда от класическите изследвания на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт, и оттогава е разширена от много клинични и емпирични проучвания, според Positive Psychology.

Кои са четирите основни модела на привързаност?

Изследователите обикновено описват четири основни стила на привързаност, които хората проявяват в зряла възраст:

Сигурен стил – човек се усеща комфортно с интимността и независимостта, вярва на другите и комуникира ясно своите нужди. Хората със сигурна привързаност обикновено са били успокоявани много добре и обгрижвани като деца. 

Тревожен стил (наричан още тревожно-загрижен) – човек се притеснява от отхвърляне, жадува за близост и може да изглежда прилепчив или свръхбдителен към най-малките признаци на връзка. Това често произтича от непостоянна грижа в детството, според Verywell Mind. 

Избягващ стил (пренебрежителен) – човек поддържа емоционална дистанция, цени независимостта и може дори да омаловажава значението на близките връзки – често това е следствие от стремеж към адаптация към грижещите се за този тип хора, които са били студени, недостъпни или неотзивчиви. 

Страхливо-избягващ стил – смесица от приближаване и оттегляне – такъв човек търси близост, но се страхува от нея. Този стил е свързан с плашещи или хаотични типове среда, в които такъв човек израства като дете.

Свързани статии

Защо повтаряме грешки от предишни връзки в настоящите – и как да спрем

Ако правите тези 5 неща във връзките, вие сте по-добри от другите жени

10 типа жени, които се справят зле във връзките

Тези категории са част от сложен механизъм, но помагат да се обяснят предсказуемите модели, които хората повтарят в любовта като възрастни.

Как детските преживявания създават тези модели?

Малките деца научават какво е любовта от родителите си или от хората, грижещи се за тях. Ако грижещото се лице е било последователно, отзивчиво, чувствително и успокояващо, детето научава, че светът е безопасен и че взаимоотношенията са сигурна основа. Ако грижещите се хора са били непоследователни, отхвърлящи, натрапчиви или плашещи, детето се адаптира, развивайки стратегии (привързаност, емоционално оттегляне или объркване), които се превръщат в стил на привързаност в зряла възраст. Изследвания на мозъка, поведението и други клинични изследвания подкрепят този път на развитие. 

Как привързаността се проявява във взаимоотношенията между възрастни?

Привързаността оформя ежедневните моменти във взаимоотношенията – как молим за подкрепа, как реагираме на конфликти, как тълкуваме отсъствието на партньора или как отговаряме на интимността. Например хората с тревожна привързаност могат да тълкуват забавянето в отговора на съобщение като отхвърляне. Хората с избягваща привързаност могат да се отдръпнат, когато партньорът им поиска повече близост. Тези модели влияят върху комуникацията, конфликтите, доверието и сексуалната интимност, но не определят съдбата. Осъзнаването и усилията могат да променят тези модели.  

Привързаността може да се промени

Тенденциите на привързаност са стабилни, но същевременно пластични. Нови сигурни взаимоотношения, терапия, целенасочена практика (регулиране на емоциите, по-ясна комуникация) и житейски опит могат да помогнат на хората да се придвижат към по-сигурен начин на общуване. Особено полезни са интервенциите, които повишават емоционалната осъзнатост, последователната отзивчивост и безопасното възстановяване след конфликт.

Свързани статии

Знаци, че имате погрешни очаквания за любовните връзки

Фрази, които са голям червен флаг във връзките

5 незрели поведения, които хората в здрави връзки избягват

Признаци, че вашият стил на привързаност може да влияе на връзката ви

• Според Verywell Mind различните модели на привързаност се проявяват в някои от следните обобщени типове поведение:
• Интерпретирате неутрални действия като заплахи или отхвърляне (тревожен модел).
• Омаловажавате емоциите и се съпротивлявате на близостта, дори когато я желаете (избягващ модел).
• Преминавате от жадуване за близост към отблъскване (дезорганизиран модел).
• Чувствате се комфортно да молите за помощ и можете да се успокоите бързо след кавги (сигурен модел). 
• Практически съвети за двойки – как партньорите могат да си помагат взаимно да се чувстват по-сигурни?

Научете сигналите за привързаност един на друг – знайте какво успокоява партньора ви (думи, докосване, време, прекарано заедно) и какво го провокира. Използвайте това знание проактивно. 

Използвайте изрази в „аз“ форма и кратки размисли – когато емоциите са силни, кажете „чувствам се по начин, който…“ и отразявайте това, което сте чули, за да се почувства партньорът ви разбран, преди да предложите решения. 

Създайте малки, надеждни ритуали във връзката – редовни проверки на нагласите, докосване преди лягане или седмични срещи само за вас двамата. Всички тези ритуали изграждат предсказуемост, която успокоява несигурните модели. 

Практикувайте обратното действие – ако сте склонни към тревожност, практикувайте малки, успокояващи стъпки. Ако сте склонни към избягване, практикувайте малки, достъпни разкрития, споделяния и се опитайте да оставате малко по-дълго в момента. С времето тези обратни действия намаляват реактивността. 

Поправете бързо и изрично – когато се случи така, че да нараните партньора си, признайте го, извинете се и опишете решението. Поправените конфликти укрепват сигурността във връзката.

Свързани статии

4 типа личности, които имат огромни трудности във връзките

10 женски типажа, които не са добри във връзките

10 съвета за щастлив брак от специалисти по връзките

Често задавани въпроси

Може ли да „тествате“ своя стил на привързаност?
Да. Съществуват няколко валидирани въпросника за самооценка и клинични интервюта (например скалата „Опит в близки взаимоотношения“), според attachmentproject.com. Онлайн тестовете могат да дадат приблизителна представа, но терапевтът или обучен професионалист предоставя най-надеждното тълкуване. Самоосъзнаването е една от най-полезните първи стъпки. 

Ако партньорът ми е избягващ (или тревожен), връзката ни все пак може ли да бъде здрава?
Абсолютно. Много двойки със смесен стил се научават да се адаптират успешно. Развитието зависи от осъзнаването, желанието да се опитат нови модели на взаимодействие и изграждането на предсказуемо възстановяване. Партньорите могат да се научат да задоволяват нуждите един на друг, без да губят себе си. Терапията или коучингът за двойки ускорява този процес на учене. 

Колко време отнема преминаването към по-сигурен стил?
Няма фиксирана времева рамка. Някои хора забелязват значителни промени в рамките на месеци с постоянна терапия и практикуване на взаимоотношения. За други това е многогодишен процес, свързан с житейски преживявания. Ключът е в постоянни, повтарящи се преживявания на отзивчива връзка, които променят емоционалните очаквания.