Поверия за Света Марина. Снимка: istock
На 17 юли отбелязваме празника на една от най-почитаните светици в българската традиция – света Марина. Почитаме паметта ѝ на седемнайстия ден от юли, когато се пада последният ден от Горещниците.
В миналото народът я е наричал огнена Марина, защото хората са вярвали, че тя може да пали и гаси пожари. Затова и в нейна чест се правят обреди и се отправят молитви, за да пази реколтата и домовете от пожари и стихии.
В нейна чест не се пали огън и не се готви, за да не се „разсърди“.
В миналото са вярвали, че тя „заключва жегата“ и ако не се почете, ще има много голяма суша и буйни пожари.
Старо поверие гласи, че света Марина ни пази от огнени болести – висока температура, треска, епилепсия, кожни проблеми, детски болести.
Затова обичаят повелява жените да палят свещи и раздават обредни хлябове за здраве на децата, за да ги пази света Марина от болести.
Името ѝ се произнася с почит, за да не „прати пламък“ (болест).
В някои области из страната се е вярвало, че светицата е господарка на изворите и кладенците.
Затова едно от поверията за 17 юли е, че жените не перат, не мият и не пипат вода на този ден, за да не навлекат беди.
Покровителка на ковачи, ножари и хлебари – всички, които работят с огън.
В някои райони се прави курбан за закрила на цехове и работилници от пожар.
Празникът на света Марина се свързва с женската сила, закрила и майчинство. Бременните жени се молят на света Марина за леко раждане и здраво дете.
Стар обичай е да се запали свещ в църква или у дома пред икона, и се нарича: „Да изгори злото, да остане здравето.“
На места в Родопите обичаят е да се измие лицето с вода от извор, като се изрича:
„Както е светла водата, така да е светло здравето.“
Света Марина се счита за закрилница на морския град Созопол.
Марина се родила през 3-ти век в Антиохия Писидийска. Нейните родители били почтени хора.
Майка ѝ умира по време на раждане, а баща й бил идолопоклонник. По това време се извършвали гонения срещу християните и те търсели спасение в пустините и планините. Марина била вече девойка, когато срещнала един поклонник на Христовата вяра. От този миг тя обикнала Бога и дори искала да се покръсти.
Щом баща й узнал за вярата й, обърнал се срещу нея. Веднъж в околностите на града дошъл Олимврий, управителя на източните страни. Той също разбрал за вярата на момичето и след кратки увещания да се откаже от нея я изправил на съд.
Подлагали девойката на жестоки мъчения, но след всяко нейните рани заздравявали. Накрая била осъдена на смърт чрез посичане.