Смята се, че човек, който даде курбан от сърце, ще бъде закрилян през цялата година. Снимка: istock
На 15 август православната църква отбелязва един от най-тачените празници – Успение на Пресвета Богородица, по-известен в народния календар като Голяма Богородица. Това е денят, в който Божията майка напуска земния си живот и се възнася на небето.
Най-силното и разпространено вярване е, че Пресвета Богородица е покровителка на жените, бременните и децата. Много жени, които имат трудности със зачеването, се обръщат в молитва именно към нея на този ден. Смята се, че ако някоя жена запали свещ и се помоли искрено в църква на Голяма Богородица, тя ще получи закрила, ще забременее или ще роди здраво дете.
В миналото жените често оставяли в църквата дарове – кърпи, престилки или ризи, ушити собственоръчно, в знак на благодарност или молба към Светата Майка. Днес този обичай се запазва в някои села, където в църквите още се виждат кърпи, вързани на иконите.
Според народните вярвания на Голяма Богородица не се работи нищо, свързано с домакинство, особено пране, чистене или шиене. Причината е, че това е ден на траур и поклон – тъжен, но и свят. Вярва се, че „Богородица плаче“ и не бива да се вдига шум, за да не се смути душата ѝ.
Селските жени не са пипали игла или вретено, не са приготвяли зимнина и не са палили пещи за хляб. Дори водата за пиене се вземала рано сутрин, още преди изгрев, и се вярвало, че тя носи благословия, ако е осветена в църквата.
Друго старо поверие гласи, че времето на Голяма Богородица показва каква ще е есента и реколтата. Ако денят е слънчев и спокоен, то есента ще бъде благодатна, а зимата – мека.
Но ако на 15 август вали или гърми, се вярва, че ще има бури, болести и глад през идните месеци. В някои региони хората наблюдават и поведението на птиците – ако щъркелите започнат да се събират и подготвят за път, се приема, че лятото е към края си.
В много краища на България празникът се отбелязва със семейни и селски събори, като се коли агне или теле и се приготвя курбан, който се раздава за здраве. Това не е просто празнична трапеза – това е ритуално жертвоприношение, чрез което се изразява почит към Богородица и се моли за закрила.
Смята се, че човек, който даде курбан от сърце, ще бъде закрилян през цялата година – ще бъде здрав, домът му ще е пълен, а децата – послушни. Обикновено курбанът се освещава от свещеник, след което се раздава на съседи и роднини.
Особено в лозарските райони (като Мелник, Пловдив, Сандански), се вярва, че след Голяма Богородица лозите започват да зреят по-бързо. Наричат това време „отключване на гроздето“, което бележи началото на беритбата. Вярва се, че ако стопанинът набере първите зърна и ги остави до икона на света Богородица, реколтата ще бъде здрава и виното – хубаво. Затова в някои села жените носят чепки грозде в църквата като дар, а вечерта цялото семейство сяда на трапезата с първите плодове от новата реколта.
Голяма Богородица е повече от религиозен празник – тя е дълбоко вкоренена в народната памет, в ежедневието и във вярата на хората. Независимо дали говорим за символиката на майчинството, забраните за работа или ритуалите за плодородие, този ден остава важен мост между духовното и земното. Поверията, които го съпровождат, ни напомнят за силата на традицията и за нуждата да запазим връзката с корените си – чрез обичаи, вяра и споделеност.