Какво представлява стрес инконтиненцията и как се различава от другите видове уринарна инконтиненция? Снимка: istock
Доц. дмн Елис Исмаил работи в СБАГАЛ „Проф. Д. Стаматов“, Варна. През 2013 г. защитава дисертационен труд на тема „Прогностични фактори при комбинирано лечение на инвазивен рак на маточната шийка IB1 стадий по FIGO“ и придобива образователна и научна степен „доктор“. През 2019 г. защитава дисертация на тема „Инвазия в лимфните и кръвоносните съдове при ендометриален ендометроиден карцином – I стадий по FIGO“ за придобиване на научна степен „доктор на медицинските науки“.
От 2017 г. е доцент към Катедра „Здравни грижи“ във филиал Шумен на МУ–Варна. От 2023 г. е ръководител на същата катедра. Преподава на студенти по специалността „Акушерка“, „Медицина“ и „Дентална медицина“ на български и английски език.
Научните интереси на доц. дмн Елис Исмаил са в областта на ендокринната гинекология, естетичната гинекология, откриването и лечение на предракови и ракови заболявания на женските полови органи. Автор е на две монографии и на 150 научни публикации и доклади.
С доц. Исмаил разговаряме за стрес инконтиненцията, кога и как се проявява, както и какви са методите за терапия на това често срещащо се състояние при дамите.
Съществуват различни видове невъзможност за задържане на урина. В частност стрес-уринарната инконтиненция представлява изпускане на урина при „стрес“, повишаване на вътрекоремното налягане. Това са ситуации като вдигане на тежко, при кашлица, кихане, при скачане, бягане или вървене.
Всяка бременност е рисков фактор за поява на стрес-уринарна инконтиненция. Съществуват множество други мотивиращи фактори, от които зависи моментът на поява на проблема и неговата степен на тежест. Обикновено в началните етапи се наблюдава често уриниране и невъзможност за задържане на урина, при позив на което жените не обръщат внимание и с времето този проблем се задълбочава. Един от главните рискови фактори е бременността и раждането, което е причина стрес-уринарната инконтиненция да е с голяма честота. Обикновено страда една от всеки три жени.
По време на бременност настъпват анатомични и физиологични изменения в съседните на матката органи – пикочен мехур, дебело черво и др.
Преразтягането на предната коремна стена от нарасналия плод и матка води до отслабване на опората на тазовите органи, което е причина за повишаване на стреса върху тях в следродилния период. Промените в колагеновия състав на ендопелвичната фасция поради стареене или намаляване на естрогена в менопаузата също могат да доведат до недостатъчна опора на уретрата и другите тазови органи.
При раждане се нарушава статиката на мускулатурата, поддържаща тазовото дъно. Протрахираното, преципитираното раждане, както и раждането на едър плод, са сред основните рискови фактори, водещи до нарушаване на поддържащия тазовото дъно апарат. Често се получават преразтягания или разкъсвания на тазовите мускули и сухожилия, които остават невидими за специалистите и с времето настъпват урогенитални изменения.
Бременността сама по себе си изменя цялата анатомия и физиология на съседните органи в малкия таз, така че независимо от начина на раждане тя е рискова за възникване на стрес-уринарна инконтиненция. Самият факт, че стрес-уринарна инконтиненция при някои пациентки настъпва още в периода на бременност, е доказателство че не само начинът на раждане е от определяща роля.
Диагностика се поставя от анамнестични данни на пациентката (субективни оплаквания) и гинекологичен преглед. Препоръчително е жената да потърси помощ при поява на първи симптоми като чести позиви за уриниране, периодично изпускане на урина при кашлица или кихане.
Съществуват различни степени и видове на инконтиненция и в зависимост от степента и вида се определя и лечебният подход.
Методите на лечение се определят след поставяне на диагноза – вид и степен на инконтиненция. Упражненията за стягане на тазово дъно могат да помогнат за превенция на проблема, но не са лечебен подход. При някои видове инконтиненция метод на избор са медикаментите, а при други видове са хирургичните подходи. Това се определя след преглед от специалист.
Физическите упражнения за тазовите мускули (Кегелс) са прости, самонасочени и нямат странични ефекти. Въпреки това, поради ниската им ефикасност, те често се използват заедно с други възможности за лечение. Както споменах по-горе, упражненията на Кегел са ефективни в борбата за предотвратяване на проблема, но нямат лечебен ефект.
Най-новите методи за лечение при стрес-уринарна инконтиненция са лазерните системи. Специално лазерната система на Фотона Intima lase е изцяло разработена за лечение на урогениталните проблеми при жените. Стимулира неаблативни фототермични ефекти чрез пренос на топлина към вагиналните стени. Топлината предизвиква реакция в тъканта, която води до ремоделирането ѝ, чрез производство на нов колаген и еластични влакна.
Възстановяването на вагиналния мускулен тонус се постига чрез стягане на поддържащите структури на вулвовагиналния комплекс. Използването на Erbium: YAG-лазера е проста процедура, която не изисква обширно хирургично обучение, няма кървене, не се изисква анестезия или хоспитализация.
Не.
За да бъде предотвратен този проблем, е добре в следродилния период пациентката да се грижи за редовното изпразване на тазовите резервоари – пикочен мехур и дебело черво. При първа възможност да започне с упражнения, които да възстановяват тонуса на тазовата и коремната мускулатура. При липса на ефект, още при поява на първите симптоми да се обърне към специалист за лечение. В съвремието все повече се стремим да информираме жените, че процедурите с лазер и магнитен стол, приложени в послеродовия период, биха били от полза за превенция на проблем с изпускането на урина.
Скъпи дами, нека изпускането на урина не е тема табу или възприемано като нормално състояние, което сполетява всяка жена и тя трябва да се примирява с него.