Д-р Исмаил: Изпускането на урина не е тема табу и не бива да се възприема като нормално състояние

Доц. дмн Елис Исмаил работи в СБАГАЛ „Проф. Д. Стаматов“, Варна. През 2013 г. защитава дисертационен труд на тема „Прогностични фактори при комбинирано лечение на инвазивен рак на маточната шийка IB1 стадий по FIGO“ и придобива образователна и научна степен „доктор“. През 2019 г. защитава дисертация на тема „Инвазия в лимфните и кръвоносните съдове при ендометриален ендометроиден карцином – I стадий по FIGO“ за придобиване на научна степен „доктор на медицинските науки“.  

От 2017 г. е доцент към Катедра „Здравни грижи“ във филиал Шумен на МУ–Варна. От 2023 г. е ръководител на същата катедра. Преподава на студенти по специалността „Акушерка“, „Медицина“ и „Дентална медицина“ на български и английски език.  

Научните интереси на доц. дмн Елис Исмаил са в областта на ендокринната гинекология, естетичната гинекология, откриването и лечение на предракови и ракови заболявания на женските полови органи. Автор е на две монографии и на 150 научни публикации и доклади.

С доц. Исмаил разговаряме за стрес инконтиненцията, кога и как се проявява, както и какви са методите за терапия на това често срещащо се състояние при дамите.

Доц. Исмаил, какво точно представлява стрес инконтиненцията и как се различава от другите видове уринарна инконтиненция?

Съществуват различни видове невъзможност за задържане на урина. В частност стрес-уринарната инконтиненция представлява изпускане на урина при „стрес“, повишаване на вътрекоремното налягане. Това са ситуации като вдигане на тежко, при кашлица, кихане, при скачане, бягане или вървене. 

Колко често се среща при раждали жени?

Всяка бременност е рисков фактор за поява на стрес-уринарна инконтиненция. Съществуват множество други мотивиращи фактори, от които зависи моментът на поява на проблема и неговата степен на тежест. Обикновено в началните етапи се наблюдава често уриниране и невъзможност за задържане на урина, при позив на което жените не обръщат внимание и с времето този проблем се задълбочава. Един от главните рискови фактори е бременността и раждането, което е причина стрес-уринарната инконтиненция да е с голяма честота. Обикновено страда една от всеки три жени. 

Свързани статии

Кои са рисковите фактори за поява на инконтиненция?

Кои са основните фактори, които повишават риска от поява на стрес инконтиненция след раждане?

По време на бременност настъпват анатомични и физиологични изменения в съседните на матката органи – пикочен мехур, дебело черво и др.

Преразтягането на предната коремна стена от нарасналия плод и матка води до отслабване на опората на тазовите органи, което е причина за повишаване на стреса върху тях в следродилния период. Промените в колагеновия състав на ендопелвичната фасция поради стареене или намаляване на естрогена в менопаузата също могат да доведат до недостатъчна опора на уретрата и другите тазови органи.

При раждане се нарушава статиката на мускулатурата, поддържаща тазовото дъно. Протрахираното, преципитираното раждане, както и раждането на едър плод, са сред основните рискови фактори, водещи до нарушаване на поддържащия тазовото дъно апарат. Често се получават преразтягания или разкъсвания на тазовите мускули и сухожилия, които остават невидими за специалистите и с времето настъпват урогенитални изменения. 

Само естественото раждане ли е рисков фактор или и цезаровото сечение може да доведе до този проблем?

Бременността сама по себе си изменя цялата анатомия и физиология на съседните органи в малкия таз, така че независимо от начина на раждане тя е рискова за възникване на стрес-уринарна инконтиненция. Самият факт, че стрес-уринарна инконтиненция при някои пациентки настъпва още в периода на бременност, е доказателство че не само начинът на раждане е от определяща роля.

Свързани статии

Д-р Зоя Попова: Неподозирано голям е броят на жените, които се измъчват от инконтиненция

Какво трябва да знаем за стрес инконтиненцията

Как се диагностицира състоянието и кога една жена трябва да потърси помощ?

Диагностика се поставя от анамнестични данни на пациентката (субективни оплаквания) и гинекологичен преглед. Препоръчително е жената да потърси помощ при поява на първи симптоми като чести позиви за уриниране, периодично изпускане на урина при кашлица или кихане. 

Съществуват ли различни степени или форми на стрес инконтиненция?

Съществуват различни степени и видове на инконтиненция и в зависимост от степента и вида се определя и лечебният подход. 

Какви са съвременните методи за терапия – упражнения, физиотерапия, медикаменти, хирургия?

Методите на лечение се определят след поставяне на диагноза – вид и степен на инконтиненция. Упражненията за стягане на тазово дъно могат да помогнат за превенция на проблема, но не са лечебен подход. При някои видове инконтиненция метод на избор са медикаментите, а при други видове са хирургичните подходи. Това се определя след преглед от специалист. 

Свързани статии

Причините за неволното изпускане след раждане

Колко ефективни са упражненията за тазовото дъно (Кегел упражнения)?

Физическите упражнения за тазовите мускули (Кегелс) са прости, самонасочени и нямат странични ефекти. Въпреки това, поради ниската им ефикасност, те често се използват заедно с други възможности за лечение. Както споменах по-горе, упражненията на Кегел са ефективни в борбата за предотвратяване на проблема, но нямат лечебен ефект. 

Свързани статии

Ползите от упражненията на Кегел за двата пола

Съществуват ли иновативни или минимално инвазивни подходи в лечението?

Най-новите методи за лечение при стрес-уринарна инконтиненция са лазерните системи. Специално лазерната система на Фотона Intima lase е изцяло разработена за лечение на урогениталните проблеми при жените. Стимулира неаблативни фототермични ефекти чрез пренос на топлина към вагиналните стени. Топлината предизвиква реакция в тъканта, която води до ремоделирането ѝ, чрез производство на нов колаген и еластични влакна.

Възстановяването на вагиналния мускулен тонус се постига чрез стягане на поддържащите структури на вулвовагиналния комплекс. Използването на Erbium: YAG-лазера е проста процедура, която не изисква обширно хирургично обучение, няма кървене, не се изисква анестезия или хоспитализация. 

Може ли това състояние да се предотврати още по време на бременността?

Не. 

Каква роля играят подготовката за раждане и следродилната грижа?

За да бъде предотвратен този проблем, е добре в следродилния период пациентката да се грижи за редовното изпразване на тазовите резервоари – пикочен мехур и дебело черво. При първа възможност да започне с упражнения, които да възстановяват тонуса на тазовата и коремната мускулатура. При липса на ефект, още при поява на първите симптоми да се обърне към специалист за лечение. В съвремието все повече се стремим да информираме жените, че процедурите с лазер и магнитен стол, приложени в послеродовия период, биха били от полза за превенция на проблем с изпускането на урина. 

Какво бихте посъветвали жени, които се притесняват да говорят за този проблем?

Скъпи дами, нека изпускането на урина не е тема табу или възприемано като нормално състояние, което сполетява всяка жена и тя трябва да се примирява с него.