„ЙОШУКУ“ – Японското изкуство на манифестирането от Азуми Учитани

Интервю с авторката

Азуми Учитани е родена през 1971 г. във Вакаяма, Япония. Тя е междукултурен консултант, лектор, духовен учител, писател и художник. В момента живее в Холандия, но работи и пътува по целия свят. Като мост между Япония и Европа, тя изнася лекции и семинари, за да сподели древното японско изкуство на йошуку в съвременното общество.

Азуми, какво е за един японец да израсне в традиционно семейство, което стриктно спазва обичаите?

Аз съм от префектура Вакаяма, на юг от Осака. Моето семейство е начело на рода ни, поради което участва активно в социалния живот и в отношенията с другите роднини. Имаме определени семейни протоколи, дисциплината е на особена почит. Баба ми по майчина линия изработваше кимона и още от малка следвах конкретни японски културни практики. Въпреки това, бях със свободен дух и приключенски настроена, поради което много трудно се вписвах в тази рамка. Когато напуснах Япония, родителите ми не бяха доволни. С годините това се промени. Аз също малко по малко осъзнах, че наученото в родната ми страна представлява ценно наследство. Усетих истинския смисъл на древната японска мъдрост и постепенно постигнах баланс между двете култури – азиатската и европейската.

Споделете ни някой интересен факт за японската култура.

Странно за другите народи е, че в японската комуникация често цари тишина. Оставяме разстояние между думите си. Не защото разговорът ни е скучен, не защото събеседникът е казал нещо лошо, а за да се свържем едни с други душевно. Затова не се страхувайте от тишината.

Също така японците говорят много двусмислено и на силен диалект. Това понякога може да затрудни туристите, дори да ги ядоса, защото се надяват на по-директна комуникация, но народът ни просто не е такъв. Той е деликатен и внимателен в отношенията си с другите.

Бихте ли квалифицирала японската култура като по-комплексна от останалите?

Определено е комплексна, но ако знаеш каква е философията ѝ, ще я разбереш. Основната ценност, която движи японската култура, е хармонията. Тя се отразява на всеки елемент от бита, изкуството, обичаите. Тази философия произлиза от историческото ни минало и географско положение, още от древни времена, чиито традиции са се запазили до наши дни. Дори сега за японците най-важно е да не нарушават изградената хармонична среда.

Защо според вас настоящият момент е толкова важен?

В Япония съществува церемония и духовна подготовка за споделяне на момента на ичи-го ичи-е (ichi-go ichi-e) – „един път, една среща“. Настоящият момент е въздигащ, той е неповторим. Може например да пиете кафе всяка сутрин, по едно и също време, в една и съща чаша, но самото преживяване никога не е еднакво – температурата навън е различна, тялото ви се чувства различно всеки ден, мислите за различни неща, вкусът на кафето се мени. Нищо не се повтаря едно към едно.

В забързаното, изпълнено със задачи ежедневие забравяме за тези малки мигове. Чак когато разберем, че дори рутината никога не е една и съща, ще съумеем да оценим всеки момент и да сме по-състрадателни към заобикалящия ни свят.

Какво е успехът за вас?

Концепцията ми за успех се промени, откакто бях на двайсет. Тогава вярвах, че задължително трябва да си поставяш цели, които да изпълниш – своеобразен списък. И всяка следваща отметка беше поредното постижение. Когато се разболях тежко и се намирах между живота и смъртта, се замислих сериозно какво реално означава успехът. Сега той се олицетворява в това колко често мога да донеса радост и спокойствие на останалите. За мен вече е най-важно да помагам на другите, като едновременно се чувствам щастлива, обичана и в мир със себе си и околната среда.

За книгата

През един особено тежък период от живота си Азуми Учитани си припомня мъдрите думи на будистки монах: най-красивите цветове на сакурата се появяват след опустошителни тайфуни. Изправени пред стихиите, дърветата не просто устояват, те пускат по-дълбоки корени. Същото важи и за хората.

Тази книга е пътеводител в древното японско изкуство на йошуку –  колективно манифестиране чрез благодарност и предварително празнуване. Вдъхновена от произхода и личната история на авторката, тя ни показва как да интегрираме древните ритуали в съвременния начин на живот. И междувременно да се потопим в хармонията на вселената и да разкрием тайните на проявлението на желанията си.

Концепцията за йошуку води началото си от ранните японски духовни и културни традиции и е в основата на сезонните празнични тържества за добра реколта и здраве. Целта е да се изгради устойчивост, чувство за принадлежност и силна връзка със семейството, общността, природата и предците.

Чрез японското изкуство на манифестирането ще постигнем вътрешен мир и ще изпитаме благодарност за настоящото и бъдещо благоденствие.

Откъс

Манифестиране чрез признателност

Популярността на манифестирането на желанията и потребностите нарасна в световен мащаб през последните години. Живеем в свят, в който информацията е на една ръка разстояние, а желанията ни могат да бъдат изпълнени с едно докосване на мобилния телефон. Можем да получим незабавен достъп до информация, да пазаруваме, да си намерим къща, да си купим кола, да си потърсим нова работа, да си намерим партньор... Какво не можем да направим? Технологиите се развиват с всеки изминал ден, улеснявайки ежедневието ни и помагайки на много хора. От друга страна, толкова сме свикнали с незабавното удовлетворение, че очакванията ни за задоволяване на индивидуалните ни нужди са се повишили. В резултат на това, вместо хората да се чувстват по-удовлетворени, все по-голяма част страдат от депресия, бърнаут и тревожност или здравословни проблеми.

Всички ние преминаваме през различни етапи, за да манифестираме мечтите, желанията и личните си стремежи. Работим, за да постигнем целите си, независимо дали това означава да постъпим в университет или да започнем да упражняваме уважавана професия, да се оженим, да си купим къща, да имаме деца, да ги образоваме или да отидем на почивка. В допълнение към всичко това винаги преследваме и по-конкретни желания за материални придобивки.

Преминаваме от една точка към друга, от настоящия момент към бъдещето, за да станем щастливи, доволни и сигурни. Въпреки това може никога да не се чувстваме удовлетворени, защото безспирно преследваме мечтите си.

В живота си съм имала два различни вида манифестиране. Първият беше воден от егото и личното желание (йоку, yoku, 欲), преминавайки от една точка – настоящето – към друга – бъдещето – и възприемайки ги като напълно отделни; един безкраен процес на опити да запълня празнината в сърцето си. Въпреки че желанията и целите ми се манифестираха, чувството за удовлетворение беше временно.

Другият вид манифестиране, което се появи без усилие след болестта, беше различно. Вниманието ми беше насочено към настоящия момент и благополучието ми не зависеше от бъдещ резултат. Именно последният подход е в основата на йошуку.

Настоящият момент е благословия

Японското изкуство на манифестирането започва с разбирането, че щастието и блаженството се намират тук и сега. Трябва да се откажем от мисълта, че ще бъдем щастливи само когато желанията, мечтите и личните ни стремежи се реализират. Манифестирането е преживяване на настоящия момент; а основните му съставки са признателност и изцеление.

В основата на японската житейска философия е възгледът за живота като преживяване на всеки момент, а не като преследване на постижения. Животът ни е цикъл, точно както природата и сезоните преминават през своите цикли и както утрото настъпва след нощта. Освен това всичко има двойственост, две страни, светлина и сянка, плюс и минус. Сбъдването на мечтите не е чисто положително преживяване, а е съпроводено с някои отрицателни аспекти и е важно да сме готови да признаем двойствеността на живота и да приемем и двете му страни като неразделна част от цялото.

Нормално е да се сблъскваме с трудни моменти в живота си – въпросът е дали ще преминем с благородство през тях. Дори и в страданието са скрити положителни страни, трябва само да се огледаме, за да ги открием. Една от тях са хората, които ни обичат и подкрепят. Като преместим фокуса си върху тази любов и подкрепа, ние насочваме вниманието си към чувството на признателност и негативните емоции, съпътстващи страданието, отслабват.

Не бива да бъркаме това с позитивното мислене и отричането, които се стремят да намалят негативната или сенчестата страна. По-скоро става дума за приемане на факта, че животът има две страни, и за признаване и приемане на тъмнината. Само когато признаем съществуването на тъмнината, можем да внесем светлина. Ако не забележим мрака, няма да се сетим да включим осветлението. Признателността е светлината. Признателността носи изцеление, а изцелението – манифестиране.

Някои хора са склонни да гледат на света по-позитивно, а други – по-негативно; важното е да се намери и запази балансът. Ако държим прекалено много на резултатите, игнорираме красотата на настоящия момент. Ключът към йошуку е да открием блаженството и мира тук и сега.

Да вземем за пример японската чаена церемония „Пътят на чая“, свързана с приготвянето и сервирането на чай матча. Това не е просто ритуал, а форма на изкуство, философия, която съдържа в себе си начин на живот. За тези, които не са запознати с нея, привидно изглежда, че крайната цел на японската чаена церемония е пиенето на чай в традиционна, спокойна обстановка. Истинската ѝ значимост обаче се крие във всяка стъпка от церемонията и духовната подготовка за споделяне на момента на ичи-го ичи-е (ichi-go ichi-e) - „един път, една среща“ – признаване, че всеки момент е неповторим и се случва веднъж в живота. Етикетът, историята и принципите, безупречното внимание към детайлите – чаят, приборите, кимоното, носено от сервиращия, чашата за чай, чайната, отразяваща сезона, и самият ритуал – всичко това допринася за преживяването. Сервирането и пиенето на чая е само черешката на тортата. Този церемониален процес – от безупречната подготовка до завършването – изисква пълно внимание към всеки детайл. Целта е да се намираш в нулева точка, в хармония, в състояние на равновесие, където доброто и лошото не съществуват. Практикувам това състояние на ума всеки ден, като казвам на глас: „Аригато гозаймасу“ (Arigatō gozaimasu) – молитва за признателност канша (kansha), която утвърждава, че точно този момент е благослов. И макар винаги да има поле за подобрение, то настоящият момент е най-щастливият за нас, защото се намираме именно в него.

Нагласа за манифестиране

Често сме наясно с това, което искаме да манифестираме – любов, богатство, успех и т. н., – но не осъзнаваме начините, по които нашето подсъзнание може да ни възпрепятства, може би поради ограничаващи убеждения, страх от успеха, неразрешени емоционални травми или нагласа за недостиг. Подобни негативни емоции ни спират и ни пречат да растем, да се развиваме и да манифестираме. Представете си едно дърво. Когато корените на дървото са здрави, то ще расте необезпокоявано. Но ако корените на дървото са болни или слаби, то няма да се развива както трябва. Важно е да сме в контакт с корените си, със скритата част от нас, част от подсъзнанието ни, тъй като е лесно да станем слепи за всяка негативна тенденция, която потискаме. В това въведение в йошуку ще споделя не само какво е йошуку и формула за манифестриане, която включва древна японска мъдрост, но и как да калибрираме начина си на мислене, за да се превърнем в плодородна почва, необходима за манифестиране. Време е да се върна към онзи образ на вишневия цвят и мъдрите думи на будисткия монах. Манифестирането е цветът, а ние трябва да имаме стабилни корени, за да му позволим да разцъфне. И така, първо трябва да се научим как да създадем здрави корени за нашето дърво.

• Корична цена: 19,46 лв./ 9,95 €
• Обем: 192 стр.
• ISBN: 9789542625100
• Превод: Ивинела Самуилова     
• Издателска къща „Хермес“ ООД