Дизайнерката Вера Уанг става известна след 40. Снимка: Getty images.
Много жени се чувстват така, сякаш прозорецът на кариерните им възможности става все по-тесен с възрастта. И макар че все по-често виждаме много млади хора, които разполагат със солидни суми пари, реалността е, че редица известни жени постигат успех дълго след тийнейджърските си години. Ето и няколко доказателства за това:
Снимка: Getty images.
Преди да стане световноизвестен моден дизайнер, Вера Уанг е била състезателка по фигурно пързаляне и моден редактор във Vogue. Тя проектира първата си сватбена рокля около 40-годишна възраст. Тази рокля стартира марка, която сега носи годишни приходи от стотици милиони.
„Успехът не е в крайния резултат; той е в това, което научаваш по пътя.“ – Вера Уанг
Днес тя е обличала всички – от Мишел Обама до Ариана Гранде, и доказва, че можеш да пренапишеш историята си по всяко време.
Снимка: Getty images.
Тони Морисън публикува първия си роман, „Най-синьото око“, на 39 години, докато работи като редактор в Random House. Тя става писател на пълен работен ден едва на 40 години. Нейният шедьовър „Възлюбена“ печели наградата „Пулицър“, а през 1993 г. тя става първата афроамериканка, спечелила Нобелова награда за литература.
„Ти си най-доброто нещо, което можеш да си.“ – Тони Морисън
Тя дава възможност на безброй хора да разкажат своите истории. Кариерата ѝ е доказателство за творческата сила, която идва с възрастта, мъдростта и малко упоритост.
Снимка: Getty images.
Макар от дълги години да е на екран, SJP доказва, че за най-големия успех възрастта няма значение. Тя е на 33 години по време на снимките на първия сезон на „Сексът и градът“ и продължава да жъне успехи със сериала години след това, дори вече на прага на 60-те си години. Тя споделя: „Има толкова много женомразци. Сива коса, сива коса, сива коса. Има ли тя сива коса? Седя с Анди Коен и той е с побеляла коса, но всички казват, че това го прави изискан. Защо това е добре за него а за мен – не? Не знам какво да ви кажа, хора! Особено в социалните мрежи. Всеки има какво да каже: „Тя има твърде много бръчки, или тя няма достатъчно бръчки.“ Сякаш хората не искат да сме напълно добре с това кои сме и къде сме, сякаш почти се радват, че ни боли от това кои сме днес, дали избираме да остаряваме естествено и да не изглеждаме перфектно, или дали правим нещо, ако това ни кара да се чувстваме по-добре. Знам как изглеждам. Нямам избор. Какво ще направя по въпроса? Да спра да остарявам? Да изчезна?“ – Vogue, ноември 2021 г.
Снимка: Getty images.
Мери Кей Аш стартира своя едноименен козметичен бизнес (Mary Kay Cosmetics, Inc.) на 45 години – след като се пенсионира от корпоративна кариера, където се е чувствала постоянно пренебрегвана от мъжете. Тя превърнала това разочарование в процъфтяваща компания, която дала възможност на поколения жени да стартират свои собствени бизнес идеи и да печелят по свои собствени условия.
Нейната компания сега оперира в над 35 страни с милиарди годишни приходи.
„Погледнато от аеродинамична точка, пчелата не би трябвало да може да лети, но тя не го знае, така че продължава да лети въпреки това.“ – Мери Кей Аш
Снимка: Getty images.
Айрис Апфел е работила в текстилния и интериорния дизайн десетилетия, преди да се превърне в модна икона през 80-те си години. Известна с огромните си очила и смелия си стил, тя става най-възрастната жена, подписала някога договор с модна агенция IMG на 97 години.
Тя си сътрудничи с музея „Метрополитън“, лансира собствена колекция с H&M и остава една от най-обичаните личности в света на модата.
„Повече е повече, а по-малко е скучно.“ – Айрис Апфел
Тя е живото доказателство, че дългата кариера не е задължително да бъде линейна – и че стилът и съдържанието само се подобряват с възрастта.
Снимка: Getty images.
Тя споделя: „Години наред се опитвах да се впиша, задушавах гласа си, задушавах себе си, за да бъда възприемана като красива, за да ме харесват хората. А после се прибирах вкъщи, не можех да спя и изпитвах тревожност. Открих, че етикетирането ми и необходимостта да се вписвам в тази кутия ми струваха много. Загубих много години... но чувствам, че миналото ми е било перфектната основа, която да ме научи на всичко за този бизнес и за живота... Знам какво е да нямаш храна. Знам какво означава дори половината хладилник да е пълен или да нямаш електричество и топла вода, знам какво е да имаш работа и заплата. Това беше зряла почва за изучаване на човешкото поведение. Всеки знаеше кой е градският пияница, кой бие жена си, всеки знаеше за бъркотията на всеки. Така че това ми помогна много, като повлия на работата ми.“ – The Guardian, октомври 2018 г.