Свободно време

Любовни есенни рими – 12-а част

09.10.2012г. / 13 18ч.
Аз жената
Любовни есенни рими – 12-а част

Есенен ден

... Беше есенен ден, спомням си всичко!

Аз цъфтях във градина сред рози,
и сред други много красиви и свежи цветя!
И появи се точно ти, този който
към мене протегна ръка.

Неочаквано беше за мене,
толкова дълги години растях!
И не вярвах, че някой ще вземе,
точно мен, точно от тук, където скрила се бях.
Беше есенен ден, спомням си всичко!

Беше есенен дъжд, топъл и бял!
Към мен се наведе сякаш искаше да ми кажеш ти нещо...
или знаеше дълбоко в себе си, че точно мен си избрал!

Красива бях, щастлива, истинска,
усмихвах се много... светът беше ти!
И зачаках, чаках дълго твойта твърда длан свенлива,
да ме докосне и не вярвах, че всичко ще се повтори, както беше с другите ти преди!

Мина месец, мина втори...
разколеба се... към други се обръщаше ти!
И от свенливост се чудеше много,
как да стигнеш до мен... замисли се... „Дали това наистина си ти?“.

А най-страшното беше когато...
виждах колко пъти поглеждаше все до мен, но все в страни.
Това не беше ревност... разбери ме!
А беше залязваща обич... беше началната гара на края на онова, което ни караше да се чувстваме странно
и началото на нашето прости!

Веднъж ти казах, че ще съм ти пречка,
че ще си тръгна, но ти желая най-вече любов!
Защо тогава ме извика, защо ръка към мен отново ти протегна,
защо излъга, че ти чакаш мене и че има път с преки, има екот нов?!

И разбрах аз за правилата на играта,
гневих се, чупих, късах до веднъж...
до един миг, когато съдбата,
ми показа, че има желана и вярна любов!

И гледах ги... радвах се много, защото виждах обич красива.
Те седяха на пейката до мене в моята градина,
и целуваха се, прегръщаха се, обичаха се а аз чувствах се жива!
Доверих им се, усмихнах се много и му казах тихо: „Откъсни ме и на нея ти подари ме, защото съм мъртва,
но давам й всичко живо, останало в мене! Нека тя да бъде щастлива!“.

* * *

Някъде, някого

... че там съм и също да знаеш, че и мен ще заболи

Ако някъде, някого...
те попита за нас,
ти не крий, че обичам те силно,
че за теб аз живях!

Ако някъде, някого...
пророни пред тебе сълза,
изсуши я... не чакай,
моите паднаха вчера... солени, горчиви... съжалявам, нямаше как да ги спра!

Ако някъде, някого...
теб нарани,
да знаеш,
че там съм и също да знаеш, че и мен ще заболи.

Ако някъде, някого...
посегне към теб и ти каже: „Спри!“,
Ярък изгрев ще се покаже над тебе,
не забравяй, че аз ще съм там, но тук ще си ти!

Ако някога, някого...
ти говори отново за мене,
ако искаш повярвай му, ако искаш недей,
но го направи с душата си и си спомни, че силно обичам точно теб и без време!

Ако някога, някого...
ти отвори врата,
а отсреща видиш моето лице... и дори аз да не съм това,
премини през нея без да мислиш, защото просто трябва да стане така!

Ако някога, някого...
устремил се е за помощ от теб,
това аз бях, не бъди слаб,
а ти бъди искрен, смел човек!

Ако някога, някого...
закрачи редом до теб,
един силен лъч на надежда му дай, както аз преди време...
дадох на теб и ще давам още и още след теб!

* * *

Там, където има студ

... защо дълбоки рани нужно е да дълбаем в нас!

Казваш, че не те обичам вече,
казваш, че от мене си сломен!
А какво да правя аз кажи... кажи ми...
когато вечер ти не си до мен!

Накъде да тръгна, към кого?
Сякаш знаеш ме от вчера...
докато си с мене празно ще е моето легло,
аз ще пазя мястото ти с една постеля!

А защо да те сънувам...
и да чакам твоя час?!
Жените по света са хубави и много,
защо дълбоки рани нужно е да дълбаем в нас!

Защо да се надяваме на нещо?!
Човекът има своя светлина.
Ти знаеш, че животът не е само табла с нови, стари, скъпи вещи,
животът е любов и сълзи, пропити от отчаяната ни съдба.

И без глас крещя... се моля вече,
нарани ме силно... та така да закърви,
че да не мога никога да остана,
че да започна да правя смели крачки, много крачки... все напред и никога в страни!

Кажи ми как да ти докажа, че аз искам,
че искам да ти вярвам, но тъмно, много тъмно е уви!
Минахме много пътища, много пътеки,
лепяхме, чупихме чувства и съвест... събирахме, пиляхме време... разбивахме нашите заклети мечти!

Сякаш приказка стара разказвахме двамата,
четяхме, сричахме думи без да знаем дори,
че има в действителност пропаст обхващаща,
всичко живо около нас, изпепеляваща по пътя си растящите наши цветя и зелени треви.

Казват, че предавал си ме,
казват, че и обич си ми давал!
Казват, искал си да бъдеш друг сега, но дали така е,
ти си там... а аз съм тук, а истината е само една и е цяла!

Колко пъти търсихме се,
в душите ни имаше само едни...
живи рани, бликащи, кървящи и незарастващи,
имаше пламък... има студ днес, обвит от много лед от мъка и от много сълзи!

* * *

Вечни посоки

... И ние тайно ще поглеждаме натам... след следите си,

Зная, че очакваш аз да дойда,
зная, знаеш, че съм тук.
Зная, че дори да съм далече,
ти ще чуеш думите ми звук след звук...

Зная ще почувстваш топлината
и студът във теб ще се стопи.
Зная ще погледнеш небесата и ще кажеш:
„Знам, че тук си... не си ме изоставила ти!“.

Зная уморени дните са ти,
колко прашен път си извървял.
А сега реалност са мечтите ти,
обичай, радвай се на всичкото, което Бог за тебе е създал!

И дори далече, все до теб ще бъда.
Ще вървя по нови пътища, пътечки,
но чрез звездите ще си идвам нощем
и безмълвно ще попивам мъка и обич, ще споделям нашите съдби човешки!

Знам, че аз съм тук, а ти там си на далече
и до края наш ще бъде винаги така!
Ти по друг път тръгна... път, по който ти беше предречен,
а аз ще идвам само тогава, когато зная, че съм ти нужна и до теб ще поседя!

И така ще минат дните ни!
Ден след ден ще се редят!
Тайно ще поглеждаме натам... след следите си,
ще се връщаме в картини минали, където били сме, а спомените все ще са си там!

Сълзи ще текнат от очите ни,
далечни, наши, търсещи утеха...
и ще се плъзгат бавно по страните ни,
ще носят мъката на нещо липсващо и тежко!

А чувствата ще бликат пак от раните...
и знаем, че не можем да ги спрем!
На чуждите лица ще се усмихваме насилено,
а вътрешно ще викаме: „Не, това не е човекът за мен!“.

И все пак зная, че вечно ще бъдем,
аз тук, а ти там... в различни посоки!
Един живот на две разпокъсан...
една вечна рана, жива, дълбока!

* * *

Ако спреш да ме обичаш

Тихи и безсънни са нощите ми...

Тихи и безсънни са нощите ми.
Как силно викам след теб!
Дали чуваш туптенето на сърцето ми?!
Дали усещаш топлината му, сплетена в диханието на топящия и мразовит есенен ден!

Аз към теб страхливо отварям очи!
Но мълча... плача със сърцето си... така!
Има много, много големи, високи стени!
Има силни бури, но има и дълбоки, тъмни дъна!

А ако спреш да ме обичаш?!
Ти питаш ли ме... Ти питаш ли ме как ще дишам аз?
И дори и болката да си замине,
Аз ден след ден ще гледам пътя на спомена и ще боли ме час, след час... след час!

Тихо, но и бурно ще крещя!
Смело ще те браня!
Но и отстрани аз кротко ще седя,
защото ако спреш да ме обичаш аз бавно, но и трудно... но ще стана!

А ако спра да те обичам?!
Ако спра... не зная!
Сигурно ще се ударя отново, но и все пак ще зная,
че била съм там с теб в Рая!

И дали светлината ще мине през тъмното?!
Дали онова, което викаше в нас ще ни стопли?!
Нали човешко е да обичаш безумно?!
Но мисля си, все пак в обичта трябва да бъдем разумни!

Вън всичко потънало е в сън!
И моите клепачи вече се затварят!
А ти далече си... навън!
А ако спреш да ме обичаш, моля те, извикай в мрака, за да зная!

Не ме кори! Не търся много!
Аз търся само щастие и вяра!
И все пак имам толкова неща да ти разказвам много!
Но ще го сторя, ако има... само ако има смисъл, защото уморена съм, а толкова много искам да стигна до края!

* * *

Сърце

... Щастлива съм, когато се усмихваш,

Ах, зная колко го обичаш,
усещам как сърцето ти тупти!
И зная, че във всяка твоя мисъл,
навсякъде около теб... във твоя свят го виждаш ти!

Щастлива съм, когато се усмихваш,
прекрасна си... в очите ти блестят звезди!
Недей прекланяй ти глава пред нищо, защото си специална,
така го виждам аз... и той... така го виждай и ти!

Не се страхувай ти от нищо,
защото щастието след смелите върви!
И не е срамно да обичаш,
срамно е, когато няма оправдана вяра, срамно е когато позволиш на всичко,
да потъне и преди да е започнало да се разруши!

И не се страхувай да тръгнеш ти към него,
сближаването невинаги боли!
Невинаги сълзите трябва все да са около тебе,
заслужила си щастие чрез много добрини!

Не бъди свенлива,
гордо главата вдигни!
Че и без туй живота е вино пенливо... порадвай му се, не чакай... и ако искаш да бъдеш щастлива,
направи голяма крачка напред, а не настрани!

И ако е сам и те чуе насред нищото,
ти също ще чуеш гласа му... и при него иди!
И не чакай... всеки миг е от силно значение, защото там, където има голяма пропаст,
има и чужда намеса, а тя понякога страшно боли!

Повярвай в себе си, чувствай, обичай,
рискувай... рисковете безброй са в живота!
На днешно време ако искаш нещо,
бъди готова за борба жестока!

Но знай, ако е сам и те чуе насред нищото,
ти също ще чуеш гласа му и при него иди!
Позвъни на вратата му... прегърни, целуни го,
и винаги до края с него бъди!

* * *

Хоро

... Топлина в душите на всички се криеше...

Камбанен звън... екот от вяра,
Детски смях, песен безценна...
Жива верига, селско хоро на мегдана...
Златен клас, леко погален от нежна, вятърна есен!

Силен глъч на народна песен...
Цветни китки в косите,
Звучна гайда, писнала весело...
Млади и стари, запели с лъчи, искрящи от очите!

Срамежлива девойка, красива...
и тъмноок момък отсреща.
С бавни, кръстосани погледи живи,
луда обич, разбрана и весела!

От отсреща той смело откъсна се,
и застана пред нейната крехка осанка.
Хвана ръката й, силно стисна я,
и до нея гордо остана.

Слабост и младост подкосиха краката й,
силна радост огря и неговото сияйно лице.
Две сърца силно се залюляха,
в едни чисти, непознати до момента за тях светове.

А хорото с пълна сила се виеше,
високо слънцето пръскаше цветните си, пъстри лъчи.
Топлина в душите на всички се криеше,
двамата влюбени смело потропваха и всичко бе тъй искрено и нескрито от всички очи.

Хората им се радваха,
отрониха се щастливи сълзи.
Вече всичко се знаеше...
в селото скоро ще има сватба от мрак до зори!

Кристина Димитрова

* * *

Любовни есенни рими – 1-ва част
Любовни есенни рими – 2-ра част
Любовни есенни рими – 3-та част
Любовни есенни рими – 4-та част
Любовни есенни рими – 5-а част
Любовни есенни рими – 6-а част
Любовни есенни рими – 7-а част
Любовни есенни рими – 8-а част
Любовни есенни рими – 9-а част
Любовни есенни рими – 10-а част
Любовни есенни рими – 11-а част
Любовни есенни рими – 13-а част
Любовни есенни рими – 14-а част
Любовни есенни рими – 15-а част
Любовни есенни рими – 16-а част
Любовни есенни рими – 17-а част
Любовни есенни рими – 18-а част
Любовни есенни рими – 19-а част

Снимка: Reuters

Стиховете са от конкурса „ Любовни есенни рими

Коментирай
1 rate up comment 0 rate down comment
donka ( преди 11 години )
От редакцията:Благодарим, но моля, гледайте внимателно. Не ви трием коментарите, а вмъкваме отговор от редакцията в тях. Да знаете колко други сайтове си позволяват този лукс и обръщат такова внимание на читателите си?...Към екипа: Не изтривайте коментарите.Не насърчавайте графомани-те.Вие насаждате лош вкус към поезията.Жалко!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар