Свободно време

Любовни есенни рими – 6-а част

26.09.2012г. / 10 26ч.

Аз жената

Снимка: Reuters

Там

Знам едно място,
където през май капят листата,
събличат дърветата
да потанцуват с тишината.

Там преди много години
аз и ти паднахме в тревата
и заваля любов над нас,
и заваляха и листата.

Там оголихме душите си
и златен дъжд окъпа ни телата.
Там отронихме повече стонове,
отколкото бяха листата.

Там заспивахме изгубени
без дрехите си, без имената.
Там, където те намерих
и където през май капят листата...

* * *

Полет

Навън е пролет –
есен настава в душата ми.
Бях птица в полет –
отрязаха крилата ми...

Осъмвам с тревога.
Понякога от сън кошмарен се будя
и усещам – отнели са ми Бога,
изтръгнали са от сърцето ми юга.

Яна Тодорова

* * *

Попаднала сама сред тишината,
опитах да почувствам топлината...
Сред багрите – танцуващи листа
в прегръдката си ме приеха.

Протегнах своите ръце към синевата,
ветрецът на воали – покри косите ми със светлина.
Единствен той узна свенливите ми мисли –
за сластната милувка на влюбена душа.

Нели Велинова

* * *

Сълзите сливат се с дъжда,
щастлива съм, че си до мене.
Отрониха дърветата листа...
Студено е навън, а топло в моята душа.
Какво като си тръгва лятото –
прекрасна е обагрената есен.
Прегръщам те и всичко на света
обагрям в краските на див кестен!
Задуха вятър – пламнаха полята –
червено, жълто, портокалово...
А после тихо заваля.
Останах нежно да нашепвам
обичам те, обичам те... моя мечта!

Анна Лицова

* * *

В Очакване или отрезвяване на собствената илюзия

В Очакване да чуеш нечий шепот,
в очакване да зърнеш нечий очи,
внимавай в залисията нелепа, да не останеш само със мечти.
Защото Любовта пристъпва тихо,
като омаен призрак в твоя ден, улавяте в свойта примка лека и без да разбере кога дори,
Сърцето в пориви обвито,
решава разума да предаде.
Внимавай, и защото има само смисъл,
когато Любовта окриля две сърца, когато чувство е взаимно, а Не игра на Суета.

* * *

Само моята представа за теб

Илюзия ли ме опиянява, или реалност истинска и жива?
Кое е туй, което ни сближава,
раздялата или пък близост колеблива?

А може би мечтата идеална,
изградила тъй нелепо в съня си, Аз съм Ти в свойто тяло, а Ти съм Аз в твойта същност.
Дали е същото когато илюзията в реалност се превръща,
когато твоята ръка докосва мойто рамо, а погледите ни жадувано се търсят..
Когато пак сме вплели в прегръдка, усмивките си искрени, сърдечни,
когато знаем тайната прекрасна, на Свободата, на думите, и на смеха лудешки...
Тогава осъзнавам, че илюзиите са измама, че трябва да градим реалност жива и никаква престореност не ни е нужна, а само Истина Красива!

* * *

Усмивка

Усмивката ти струва много,
безценен дар е тя за мене, от щастие аз цяла засиявам отправиш ли я ти към мене,
а погледът ти,
цяла ме облива,
тъй както морската вълна крайбрежните скали залива.

Деница Петрова

* * *

Любов (Стихотворението е посветено на конкурса на Az-jenata.bg „Любовни есенни рими“)

Сгушена в твоята топла прегръдка,
усмихвам се и усещам как любовта ти
не ме напуска.
Поглеждам навън и разбирам,
че дошла е есента.
Пожълтелите листа издават ми това.
Но няма повод за тъга.
Есента за мен е красива,
тя ни срещна, тя ме направи щастлива.
Обръщам се към теб и виждам очите ти.
Дъжд от блясък в тях, подсказва ми, че няма
да спрат да сбъдват мечтите ми!

Петя Маркова

* * *