Свободно време

Любовни есенни рими – 9-а част

02.10.2012г. / 02 01ч.

Аз жената

Есенна приказка

Сънувах те във тази вечер чудна,
в пожар горях, не! – в твоите ръце
и няма да заспя! Ще чакам будна
да подсушиш с целувка моето лице.

Да! Ставам! Няма да заспивам!
Ще чакам само теб във вечността!
Листата вече капят – устни свивам.
Нима очаквам те от пролетта?

Нима не съм разбрала – просто сън си?
Дъждът вали навън, вали във мен,
а аз си мислих, някъде отвън си
и с мен ще бъдеш някой хубав ден?

Пак стреснах се – навън е още есен,
но спя отново, а до мене – ти!
Прошепвам тихичко куплет от песен,
и те обхождам нежно със очи...

Яна Георгиева

* * *

Многоцветна

Обичай ме свободна, многоцветна –
отречена от другите, езична!
Обичай ме така, че да усетя
на всеки цвят красивата първичност!

Най-бяла от безсъние по теб,
по-розова от детска доверчивост.
Прежълта като мириса на хляб.
А морскосиньо колко ми отива!

Зелена с теб ще помълча.
Лилава – искам ли да споря.
Най-черния си страх ще отнеса
с червените криле на своя полет!

Обичай ме днес – най-красива –
на есенен ден огледало!
Свободна от всякакво име
и цветна във всяко начало!

Катя Андреева

* * *

Но ти си истински

По-добре да беше мираж във пустиня,
да беше сън вълшебен в съня ми,
да беше илюзия, цветна, красива,
защото така по-лесно бих те понесла.

Но ти си истински, ти съществуваш,
и твоят образ е много лъжовен,
нашите пътища съдбата пресече ги,
тази съдба пресече сърцето ми.

Бавно и дълго чаках на пътя ти,
ти идваш и после отиваш си,
моят път към тебе не води,
но понякога защо се преплитаме.

Аз желая, ти, който си истински,
във мираж топъл да минеш,
премини в топъл сън и после отплувай,
ти тръгни в твоя път, а аз във отсрещния.

Не искам да мислиш, че аз ще те мразя -
ти ми даде вълшебното чувство,
с теб познах любовта – тази чудна магьосница
но тя си тръгна и ти тръгна със нея.

Всеки път искам последна целувка,
всеки път мислено с теб се прощавам,
после затварям всички вратички,
но защо пак след това те се отварят самички?

* * *

Онзи миг

Понякога мечтая отново да се връщам,
за твоите кафеви огнени очи,
мечтая да изгарям отново в онзи ритъм
и да плувам, плувам в страстните води.

Със радост, и със обич, и със скрита завист,
замирам когато виждам влюбени – момиче и момче,
и сякаш в техния живот нахлувам,
за да изживея онзи миг.

Прекрасно е да бъдеш влюбен,
една такава страст гори, лети, лети...
прекрасно е когато с очите си говориш
за това общуване мечтая отново да ме сполети.

Албена Савова

* * *

Есенно

Дъждовни капки,
кратка есен
напомнящи ми за любов..
И сладко-кисело ухание
от предишен наш живот.
Стълбица от чувства
толкова силни..
Малки пеперуди –
пърхащи щастливо..
Последни стонове на птици,
закъснели в своя полет..
Вятърът с перца танцува
и си спомням този поглед..
Червено-жълтите боички
са в моята ръка.
Рано е за толкова надежди..
Нека подаря ви красота. :)

Теодора Каврошилова

* * *

Отива си лятото
с топлите ласки,
и чудни магически нощи.
Където с приятели,
захвърлили маски,
опознавахме себе си още, и още...

В дървото на двора,
безгрижно се гонят
рояк подивели врабчета.
Поглеждам нагоре,
безшумно се ронят
капчици дъжд от небето.

Есента ме загръща
с пъстроцветен воал,
с аромат на изсъхнала шума.
Отново съм аз, но не същата.
С привкус на печал
говоря с теб, неотронила дума.

Доротея Стоянова

* * *

Иска ми се

Иска ми се да те обичам така,
както слънцето обича полята,
както водата обича земята,
както вятърът обича свободата,
както гората обича песента на дърветата,
както листата обичат росата,
както дъждът напоява недрата,
както майките обичат децата,
както се обичат на младите сърцата.
Но не мога да те обичам с тази сила,
моята любов е много по-силна, много по-дивна.
Любовта ми към теб е цяло природно бедствие,
което не може да се опише с думи,
погледнеш ли ме в очите, ще го прочетеш!

Диана Георгиева

* * *