Свободно време

Любовни есенни рими – 13-а част

11.10.2012г. / 10 23ч.

Аз жената

Ехо от чанове.
Икони и спомени.
Някога имах дом.

* * *

В градината с лимоните, където
калинки луди кръгове чертаят,
и дюлите миришат въпросително,
и наровете се разпукват неочаквано,
в градината с лимоните, където
загубват своя смисъл думите
и само любовта те милва в скута си,
посоката е всъщност разминаване.

Като прегръдка трудно

* * *

Премълчано

На снимката: декори и статисти.
Без шепота на вятъра и говора на птиците.
И без шума от срутена скала.
Без ритъма сподавен на сърцето
и радостното трепване на устните.
Без мимолетен допир.
Без неизречени въпроси.
и без мига с внезапния простор в очите ти.
Несигурност – като пред първи полет.
И броеница стихове.

Нощ
Китара, планина и езеро.
Любими песни.
Да бъда струна между пръстите ти
възможно ли е?
Или тревичка под китарата?
Или сълза в очите ти, които
така и не видях.

* * *

От безкрая

– Искаш ли да направя вятър?,
попита ти и докосна
върха на ръката ми.

Вишните отразяваха слънцето.
Живи, узрели рубини.
Откъсвах ги.

В тишината чух вятъра.
Идваше от безкрая.
Милваше нас, после вишната.

И замираше на ръката ти.

* * *

Сред листата на явора –
меко сияние.
Заострени листи –
разперени длани,
трептят равномерно
и призрачно.
Припламват, угасват.
Отмерват пулса на вятъра.

Не разбирам дали
махат за сбогом
или за посрещане.

Високо горе сред клоните
пеят птици.
Паралелна вселена,
в която дървета,
залез и славеи
пулсират в хармония.
Високо над болката,
причинена от свои.

Щом ги милвам със поглед,
щом ги чувам в сърцето си –
късметлия съм.

Лили Трендова

* * *

Ти ли си, любов?
Любовта, която всяка нощ ме влудява и ме кара да викам от болка.
Ти ли си, любов?
Любовта, която всеки ден ме изгаря и кара сърцето ми да плаче.
Ти ли си, любов?
Любовта, която ме кара да мечтая и ме кара да обичам лудо.
Ти ли си, любов?
Любовта, която е тъй жестока с мен и е безмилостна към сълзите ми.
Ти ли си, любов?
Любовта, която жадувам нощем, а тя е тъй далече от мен.
Ти ли си, любов, кажи ми, моля те???
Защо си тъй далечна и недостижима за мен?
Защо си толкова жестока и сурова с мен?
Ти ли си, любов, кажи ми??
Ако си ти, ще ти кажа моето желание: аз не искам любовта, ако любовта си ти!!!

Емилия Таскова

* * *

Искам

Иска ми се да съм до теб сега,
да галиш моята коса,
нежно да заравяш пръсти,
в разпръснатите ми коси.

Как ми се иска сега,
жадно да целуваш моите устни,
да ме докосваш,
да ме обичаш!

Иска ми се да съм до теб сега,
да ми покажеш любовта,
красотата на това,
да си до мен сега!

Как ми се иска сега,
да погледна в очите ти,
да видя света през тях,
да видя това,
което виждаш и ти сега!

Може би искам твърде много?
Обичам те!!
Бъди до мен сега. Моля те, бъди до мен!

Йорданка Йорданова

* * *