Свободно време

Любовни есенни рими – 2-ра част

Стихотворения на любовна и есенна тема

17.09.2012г. / 13 34ч.

Аз жената

Снимка: Reuters

Есенни думи

Уморена съм .
Търся си шнолата
от косите букет да създам.
Харесва ми да съм гола.
Подай ми роклята . Тя е там.
Имам само добри намерения –
да ти бъда докрай интересна.
И в очите ти търся спомени.
Уморена съм .
Вече съм есенна .
Но не значи, че в гръб съм студена,
че съм влюбена в самотата си.
Само малко съм неуверена:
дали съм още за теб Жената?
Защо стоиш с тая рокля в ръцете?
Обичам те...
Само малко е хладно.
Светлината под ъгъл разсича
на две голотата ми жадна.
Уморен ли си?
Есен е.

Биляна Попова

* * *

Капят тъжни, есенни листа,
нежен спомен за младостта.
Красивата есен нежно прошепва,
и страстта й в сърцата ни отеква.

Нежна, любовна песен,
отровната песен за тази есен.
Нима само спомен е за нас любовта,
или казано просто – това е била младостта.

Радина Чилева

* * *

Есенна авантюра

Днес е, днес е първи ден от есента,
в парка искам себе си да заведа.
Слагам веднага по-топли дрехи
и там съм докато се усетиш.
Както бързах и изведнъж,
започнах бавно да крача надлъж.
Вървя и вдишвам дълбоко сега,
аромат есенен и ще полетя.
Красива е пътеката, осеяна с злато,
а листата си шумоликат мило и сладко.
Наслаждавам се на всяка стъпка в тоз час,
мисля си и си тананикам в захлас.
Кестенчета събират децата,
радват се на природата на красотата.
Хоп, и докато се усетя тази есен,
денят стана още-по интересен.
Момче красиво минава
и щедро усмивки ми раздава.
Спря се и ме погледна,
„Госпожице, може ли при вас да седна?“
Аз онемях, какъв хубавец,
а разговорът мина на шест.
Изпрати ме после той до дома,
а сърцето ми биеше докато заспя.
Ах, тази есен красива и дива,
и моята съдба направи по-щастлива!

Габриела Георгиева

* * *

Есен

Как е тъжна наоколо златната есен,
Сякаш тя е самата ми тъжна душа,
Като някаква тъжна прекъсната песен,
но която не мога в мен да заглуша.

А сърцето ми вярва във теб и живее
с невъзможната обич по тебе – уви!
И затуй като тъжен рефрен в плач то пее:
„Забрави! Забрави! Забрави! Забрави!...

* * *

Есенно желание

Красива е златната есен,
дарила ни с ласка без край.
Ятата отлитат със песен
Далече, към южния рай.

Със тебе останахме двама
И чакаме нов топъл ден.
Извън теб за мен нежност няма.
Ела си! Ела си при мен!...

Таня Варадинова

* * *

Рози за спомен

О, моя есен, розите обрала !
Оставила бодлите им като сълзи да блестят...
Недей да ръсиш болка от забрава,
душа ми дай, та рози и през зима да цъфтят !
Не искам много за остатък кратък –
едно забравено от есента листо,
едно цветче, което да ми топли мрака
и малък къс усмивка скътала сребро.
Това ще бъде дар за зимна радост
преди да ослепея от любов
към твойте пролети, о, младост !...
Недей да сланиш есен розите живот...
О, моя есен, егоистко драга !
Защо стремително се втурна в моя ден
и розите откъсна със усмивка блага ?...
Аз ти вярвах, ти предаде мен.
Не те виня за дръзката присъда.
Едничка роза ти все пак ми остави !
От аромата й уханен да се будя,
хубостта й есента на дните мои да краси.
О, моя есен, розите обрала !
Оставила бодлите им като сълзи да блестят...
Отвей ти болката, що носи ми забрава,
в душата ми да могат и през зима рози да цъфтят...

* * *

Очакване

Ще чакам идването ти, любов, макар да зная,
че няма времето да позволи.
Косата посребрява се и знак това е,
че старостта пристъпва бавно и мълчи...
А толкоз исках твое ложе аз да бъда !
И нощите ни да изпълват моя ден .
Да плача в твоята прегръдка скъпа,
а ти да пиеш бавно болката от мен.
В очите ти да тъна до забрава
и в огъня им моят жертвен огън да искри.
И всяка сутрин да се будя във жарава
от нежността на длани мъжки и добри.
Ще чакам идването ти, любов, макар да зная,
че няма времето да позволи...
Но знае ли човек кога магията ти бяла
сърцето мое ще изпепели...

* * *

Интимно

Навън вятърът свири
и сякаш отнася в нощта
едничкият спомен останал от тебе,
едничката радост от мойта душа...
И аз притварям очи
и чувствам как устните парят,
как стичат се сълзи по мойте страни
и мъка сърцето раздира,
мъка от която много боли...

* * *

Състояние

В очите се гледаме, за нищо не спорим,
ръцете си търсим на кръстопът.
С очите не можем за любов да говорим,
ръцете премръзнаха, проправяйки път...
Животът не бърза отдавна за никъде,
в юмрука душите събират си дъх.
Падат във нищото, помощ от никъде,
мъртви са стъпките, ненужен е път...
Чувствата чакат в сърцето отровени.
В соленост сълзите безмълвни лежат,
любовните трепети в омраза заровени
в душата смутени виновно мълчат...

Румена Ангелова

* * *