Свободно време

Любовни есенни рими – 19-а част

24.10.2012г. / 15 19ч.

Аз жената

Все още

Толкова е топла земята...
Все още .
Толкова са секси брезите –
полуголи и лъскави
под златни нощници.
И толкова червени устните
на есента са блеснали,
че забравям за зимата.
Забравям вкочанените скелети
на нощните кестени
и се преструвам че те има...

* * *

Докога

Да бъда силна,
да дебна сезоните в себе си
като разсилна...
Омръзна ми
тази игра на нерви.
Аз да плета шалове,
ти да пускаш
изпепеляваща жега.
Когато сънувам дъжда и морето,
ти да пресичаш пустинни релефи.
Когато пресъхвам във пепел,
да ме превръщаш във стомна за клетви,
да ми припомняш всички обети,
да пиеш жадно от всеки.
А аз като оброчна плочка
да моля небето за капчица влага –
докога ще ми се налага!

* * *

Без теб!

Тази пожълтяла тишина...
прегръща ме
като прочетен титул.
Тиктака във нощта
сърцето ми,
под дулото на мрака скрито.
И самотата на безброй парчета,
порязва скъсаните струни.
И минал като повей празник,
препъват подивели думи.
И няма бъдеще отсреща,
и няма минало зад хълма.
И няма вече днешни срещи.
И няма,
няма да покълна
утре даже като бурен.
Нощта ще погребе
съня ми,
а тишината ще обрули
последни придихания
от моста.
Денят – в мига преди разсъмване
оглозган е, оглозган е до кости...

Ваня Велева

* * *

Дъжд
Вали.
Студени пръски чукат по стъклата
и ненаситно ги поглъща
жадната земя.
Очите ми привикват с тъмнината,
очите ми те търсят под стрехите,
долавям всеки шум, различен от дъжда,
очаквам твойте стъпки по паважа.
Дъждът е най – великото пречистване!
Ти тичал ли си под студените му ласки
и сам по някой прашен селски път,
усещал ли си жадната земя,
когато дъжд лудува из нивята?!
Простирал ли си жадни длани
под едрите дъждовни капки
и крачил ли си тъжен, без чадър
по пустите, смълчани улици?!
Дъждът ли те изплаши – не дойде.
Дъждът ли е излъгал моето очакване?!
И сляла се с могъщата стихия,
не зная дъжд ли навлажни очите ми.

* * *

Есен

Кога дойде в живота ми?
Не знам!
В сърцето пролет
чрез капчуци се промъкна.
Усмихнат лъч надежда разкова
решетките на спотаена мъка.
Отключена, тя тръгна по света,
събра сълзи и с тях пои цветята,
роси по утро китни дървеса,
на глътки се промъкваше в земята.
А днес се върна,
натежала в плод –
предателства,
измами,
изневяра.....
Такава есен стига за един живот,
че тежка зима раните затваря.

* * *

Разсъмване

Вали бездънно!
Есен е!
Навън разсъмва – идва ден.
В ъглите стене мрак след нощен плач
и бавно се отдръпва тъмното,
обсебило и мен.
Не чакам нищо – клоните навън
се вият тежко, мокри от дъжда.
Те сипят тъжно по намокрения път
от себе си сълза подир сълза.
Вали бездънно!
Сивото небе
е скрило слънцето.
Вали, вали...
Напира болката по теб.
В очите ми вали, вали...

Люба Попова

* * *

Посвещение: Един ден Деси беше сложила в Скайпа си за настроение една песен. В нея се пееше нещо като: „искам да съм дъжда, който те облива...“. И изведнъж направих това.

Не искам да съм слънцето за тебе –
нека да съм само слънчев лъч,
но в ден мъглив.
Не искам и дъжда да съм за тебе,
но нека капка съм,
когато си в пустинята.
Не искам да съм снежна пелена,
но нека бъда снежна топка,
която те разсмива след тежък ден.
Която ще стопиш в дланта си...
Не искам да съм цялата гора –
едно листо, окапало да бъда,
но нека е листото, което
ще те накара да се наведеш и да го вдигнеш.

Илияна Делева-Латковска

* * *

Моята несбъдната мечта

Стоя пред компютъра
и мисля,
дали ще открия тебе сега ?
Своята тъга забравям,
но мислите са в моята душа.
Ти си моята несбъдната мечта!
Невъзможен порив,
дали ще се окаже любовта?
Думите не стигат,
да разкрият моята мечта!
Нощта ще дойде...
Аз пак съм сама.
Есен е !
Навън е хладно,
и душата ми я топлят отново,
моите мечти,
моите надежди,
моята вяра,
моите мисли,
че ще те намеря тебе
все някога .
Мисля си сега,
дали това не е заблуда,
да те търся на всякъде ?
Минутите отлетяха,
не се отказвах
и те търсех.
Дните отлетяха,
не се отказвах,
и пак те търсех .
Но годините летят,
и аз си мисля и се питам :
Докога, ще те търся ?
Огън да беше,
можеше да угасне.
Вода да беше,
можеше да прелее.
Цвете да беше,
можеше да изсъхне.
Дърво да беше,
можеше плод да даде.
Села обиколих,
не те открих.
В градове се лутах,
не те открих .
Планини изкачих,
не те открих .
В морето плувах,
не те открих .
Бисер да беше,
можех да те намеря.
Злато да беше,
щях да те купя .
Търся те !