Петя Георгиева: При възпитанието е важно да не бъркаме приятелството с приятелското отношение

Какви са съветите на психолога при отглеждането и възпитанието на децата

11.03.2024г. / 14 10ч.
Мария Дуковска
Снимка: iStock

Снимка: iStock

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. За себе си споделя, че е посветена да оказва подкрепа на хора, които изпитват болка и проблеми в отношенията си, които искат да са по-удовлетворени, по-щастливи, уверени и целеустремени.

Петя Георгиева води рубрика в Az-jenata.bg „Вашият въпрос – нашият съвет“, която дава възможност на читателите ни да отправят въпрос, който ги терзае, а психологът да им отговори.

Днешният ни разговор с Петя Георгиева е посветен на родителството. Как да вдъхваме увереност на децата си, как да бъдем приятели с тях, но и същевременно да запазим своя родителски авторитет. Вашите въпроси към психолог Петя Георгиева можете да изпращате на имейл: info@az-jenata.bg. 

Петя Георгиева.

Как да вдъхнем увереност на детето, ако то е по-интровертно или притеснително?

На първо място като се опитаме ние самите, като родители, да видим и възприемем детето си с неговите индивидуални особености на характера и темперамента. Да се опитаме да приемем, че не всички деца са еднакви и всяко е уникално със своята автентичност и качества. Едва тогава ние бихме могли, от позицията на приемане на детето си, да му вдъхнем увереност по един подкрепящ начин и да развием неговите качества, без осъждане и критика.

Също би било добре, ако се фокусираме върху позитивните му качества и ги подсилим, така също можем да подпомогнем усещането за увереност в детето.

Свързани статии
 

Много родители споделят, че изпитват затруднения във възпитанието на децата си. Искат да са и приятели с децата си, и изискващи родители, но тези два подхода трудно работят в комбинация. Какви са твоите съвети към тези родители, които се затрудняват и не успяват да намерят баланса в отношенията с децата си?

Тук е важно да не бъркаме приятелството с приятелското отношение! А що се отнася до родителството и възпитанието, това отличава все пак родителя от приятеля, но може да има приятелско отношение и подход към детето, запазвайки родителската роля. Или с други думи родителят би могъл да проявява в определени моменти и приятелско отношение, докато остава в ролята си на родител, разбира се, не през цялото време. Детето потенциално може и е добре да има своя социална (приятелска) среда и има капацитета да изгради такава.

Все пак, от голямо значение е възрастта на детето, но приятелското отношение е свързано с изграждането на близост, доверие, споделяне, а изискванията и възпитанието изграждат дисциплина, характер, личност и много други. Накратко, родителят може да съчетава и комбинира различни подходи, но е важно да има осъзнатост кога кой подход е подходящ.

Свързани статии

Една от най-болезнените теми е насилието в училищата. Никое училище не е застраховано от прояви на агресия, но има ли начини да ограничим това неприятно явление, взимащо вече огромни размери? Какво можем да направим като родители, има ли стъпки, които помагат в превенцията срещу насилието между деца?

Да, разбира се. Тук много важно е какво детето вижда вкъщи, в семейството си всяка вечер. Често това, което се случва в семейството (или обратното на това) се репрезентира и в училище, защото децата копират и показват това, което виждат. Моделите на поведение са изключително важни за всяко дете. Важна е и превенцията, тоест детето да знае и да е подготвено как трябва да се държи, ако попадне в агресивна ситуация или такава се случи около него.

Друг важен аспект при отглеждането на подрастващи е тяхното психическо и емоционално здраве, особено в периода на пубертета. Родителите са ангажирани с ежедневните си задължения и понякога занемаряват така важното общуване с децата и най-вече тийнейджърите. Какво би посъветвала родителите да предприемат, за да не губят връзката с децата, макар и да са ангажирани?

Колкото и да са ангажирани, да планират или да си сложат в графика определено време, в което да са на 100% с децата си присъствено, според възможностите си. Тоест тук не слагаме норма, добре е всеки родител сам да определи това време според графика и програмата си, но истината е, че ако не си освободим ние самите време за нещо, без значение за какво, времето няма да се появи от само себе си.

Свързани статии

При подрастващите и през периода на пубертета се появява и нуждата на децата от лично пространство, от заявяване на себе си, това са неща, за които родителят е добре да е наясно и да е подготвен.

Относно времето, всичко е постижимо, според това какво ние поставяме за приоритетно и важно, смятам, че с добра организация можем да постигнем оптимални резултати.  

Свързани статии

* * *

В рубриката „Вашият въпрос – нашият съвет“, психолог Петя Георгиева отговаря на читателски въпроси, които може да ни изпращате на редакционен имейл: info@az-jenata.bg.

 

Коментирай