Психолог Петя Георгиева: И двата пола имат страх от обвързване, но го показват по различен начин

Анализ на психолог Петя Георгиева за най-често задаваните въпроси в нейната рубрика

23.01.2024г. / 11 32ч.
Мария Дуковска
Снимка: iStock

Снимка: iStock

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. За себе си споделя, че е посветена да оказва подкрепа на хора, които изпитват болка и проблеми в отношенията си, които искат да са по-удовлетворени, по-щастливи, уверени и целеустремени.

Петя Георгиева води рубрика в Az-jenata.bg „Вашият въпрос – нашият съвет“, която дава възможност на читателите ни да отправят въпрос, който ги терзае, а психологът да им отговори.

Днешният ни разговор с Петя Георгиева е посветен на връзките и най-честите проблеми, които се пораждат между двойките.

Как да преборим травмите от изневяра, как да се научим да слагаме лични граници и още важни съвети ще разберем от разговора с Петя в следващите редове.

Психолог.

Психолог Петя Георгиева.

Все по-често в рубриката „Вашият въпрос – нашият съвет“ ни изпращат въпроси, свързани с изневярата и липсата на доверие у партньора. Изневярата не е феномен, случвала се е преди, ще се случва при много двойки и занапред. Но сякаш свикваме да живеем с мисълта, че е нормално да ни се случи подобна криза в отношенията. На какво се дължи това според теб, на промяна в мисленето на съвременните хора, на разкрепостеност или просто считаме изневярата за част от живота, която спира да ни впечатлява?

За съжаление, действително темата за изневярата и липсата на доверие между партньорите става все по-често срещана както в рубриката ни, така и в моята практика. Определено динамиката на времето, в което живеем дава своето отражение и често поставя доверието в една двойка и семейство на огромно изпитание, но това, което наблюдавам е, че изневярата се преживява и от двете страни, разбира се, по различен начин. Тоест тя може да се преживява не само от този, на кого са изневерили, но и от изневерилия или изневеряващия през чувството на вина.

Затова не бих казала, че спира да ни впечатлява, но е важно как я отработваме, защото травмата на предателството, ако не се излекува, може да се повтори в настоящите и в следващите отношения.

Живеем във времето на технологиите, социалните мрежи, неизменното сравняване с другите, но и на самотата. Много наши читатели се допитват в рубриката как да намерят своята половинка, особено ако са преживели травма и тежка раздяла. Има ли формула как да открием човека за нас, дори и в това забързано и динамично ежедневие?

Да, разбира се! Ако сме преживели травматична или тежка раздяла/развод, първата (и най-важна!) стъпка преди да започнем каквито и да било нови отношения, е да си дадем нужното време, в което да преодолеем и отработим случилото се, какво е нашето участие в този процес! Ако това не се случи, е много вероятно или да повторим същия токсичен сценарий, или да пренесем непреживяната болка/травма в новите отношения, което, разбира се, ще им навреди и ще повлияе негативно, а дори може да ги разруши.

Следващата стъпка е да обърнем внимание на нашата нагласа, доколко сме готови да допуснем нов човек в живота си и да си изясним какви са нашите нужди в отношенията.

След това – просто действаме, но вече от позицията на любов към себе си и другите.

Свързани статии

Друг често задаван въпрос към нас е защо мъжете се страхуват от обвързване? Жените сякаш по-лесно се впускат в нова връзка, докато при мъжете не е точно така. Имаш ли наблюдения в твоята практика дали това твърдение се потвърждава и на какво може да се дължи?

Смятам, че и двата пола изпитват страх от обвързване, но го проявяват по различен начин и оттам идва объркването. Често мъжете показват този страх по-директно, чрез бягство или отказ от отношения (особено когато усетят, че тези отношения имат потенциал и започнат да се развиват и задълбочават, тогава се активизира този страх). А при жените често този страх се проявява като те несъзнателно саботират отношенията с поведение, което отблъсква/стряска и пак се стига до край.

Или като се „вкопчат“ силно в идеята за връзка, което в крайна сметка пак може да доведе до приключване на отношенията. Без значение дали е при мъжете или при жените, тук препоръката ми е да се проследят причините за този страх от обвързване (които може да са много и различни) и да се работи в посока на преодоляването им, при нужда с помощта на специалист.

Намесата на роднини във връзката на една двойка е също много често срещан проблем, за който ни споделят читатели. Как може да се неутрализира влиянието на роднините (най-често на свекървата), за да може да се запази хармонията в семейството?

Да, много срещана тема в рубриката ни! Отговорът ми е много конкретен – граници, граници и пак граници! Най-просто казано, когато друг човек се намесва в едни отношения (без значение кой е той), това означава, че му е позволено и възможно да го направи, т. е. няма ясно поставени граници. Това могат да бъдат нашите лични граници или границите в двойката/семейството.

Поставянето на граници се случва най-напред в нашето рождено семейство, първо там се учим на това от нашите родители, още като деца. Ние не се раждаме с това умение, но добрата новина е, че вече като зрели и пораснали възрастни можем и имаме ресурсите да го изградим или подобрим.

Свързани статии

Коментирай