Сигнално писмо-жалба

25.06.2007г. / 18 15ч.
Аз жената
Сигнално писмо-жалба

Веднъж влязъл в т. нар. списъци за закрила на детето и в последствие настанявани без съд, защото са имали смелостта да съществуват в т. нар. ДОВЛРГ, място накрая на света в тяхното виждане и съзнание. За близо двете години в лабиринта от бездушие, съвест и морал, с които се сблъсках там в “Агенция за закрила на детето”(АЗД) провеждах срещи и разговори и с други с подобна съдба, като тази на Краси. Диалозите ни завършваха с една единствена реплика “Чичо, нищо хубаво не ни чака”. И те са жертва, а АЗД по места, които използват нещастието и трагедията в семейството и с оглед на безграничната власт, която имат, децата са много лесна плячка за тяхната власт.

Не изчерпват всички мерки за настаняване извън прогнилата от мизерия институция, наричаща себе си “Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи”.

Не са далечни и случаите, в които тези деца, превърнали се в инструмент за техните заплати, независимо от стойността им, надрастват другите по съдба и се превръщат в българския Ал Капоне. В това русло тези изоставени деца остават без възможност и шанс за реализация в живота, независимо от своите заложби и потенциал.

Смея да твърдя, че има и още по-изгарящ вариант. Те са превърнати в продукт, стока, която може лесно да бъде дестабилизирана психически и физически.

Експлоатация до пълна амортизация.

В мига, в който Краси бе заведен в гр. Ямбол, съдбата и здравето му са подложени на зверско осакатяване.

Смея да твърдя, че семейството ми и сестра му (Ж. Д.) полагат неистови усилия да го върнат към нормалния семеен начин на живот, които той постигна назад във времето.

Бяхме подложени на психологически атаки, семейството ми и сестра му, клевети, лъжи и подлост. На комисиите, при които се провеждаше само монолог, без да се защитим, защото те бяха предрешили съдбата на Краси и на много други деца.

Моля компетентният орган за вземане на решение и да сложи под възбрана работата на г-жа Е. Иванова от АЗД Кюстендил и АЗД Младост, София.

Сега горим ние и Краси, а за в бъдеще издевателствата им няма да имат край.

Снеха ни заповедта за приемно семейство под давлението на АЗД Кюстендил, към АЗД Младост.

1.11.2006 г.

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
Филип ( преди 12 години )
Наистиа ми омръзна,казвам го с ръка на сърцето. Омръзна ми да гледам как една организация която трябва да се грижи за правата на брат ми(Стефан 13г.изгуби майка си преди три, баща - алкохолик, и неуспял художник)ги потъпква жестоко и което е най лошото безнаказано. Многократните ни срещи с АЗД ме карат да вярвам ,че наистина в нашата страна се потъпкват правата на човека. Ето и конкретен пример за обида,клевета и нарушаване на човешките права: Когато попитали Стефан защо не иска да живее при баща си той отговаря ,4е баща му пие и му посяга, и вместо да се обърне внимание на това детето бива най безочливо наречено "Лъжец" от служител на АЗД- това правилно ли е? В докладите им пише ,че детето е в рискова среда, от което аз бях силно засегнат, тъй като съм доброволец към НАРД(Национален Алианс за Работа с Доброволци). Освен това нямам нито досие нито признаци за рисково поведение. Назначават рехабилитация на детето въпреки мнението на учителите и училищния психолог, че това е едно нормално и много общително дете. Скъпи хора достатъчно сме ощетени с малкия ми брат от загубата на любимата ни майка, за да позволим на поредната държавна институция да ни мачка и наранява. За това смятам да се боря с всички сили да не останат тези "***" ненаказани. Големите права дадени им от гнилата ни държава определено не би трябвало да са причина да се държат така. За съвети и коментари: eliren***abv.bg с уважение: Филип Косев
отговор Сигнализирай за неуместен коментар