Родени за родители

6 ценни въпроса, които да зададете на тийнейджъра

Тези въпроси са свързани с вашата роля като родител

27.11.2023г. / 08 00ч.
Мария Дуковска
Снимка: iStock

Снимка: iStock

Да си родител е едно от най-трудните неща. А родител на тийнейджър е... още по-трудно и от най-трудното. Каквото и да прави един родител на младеж/девойка в тийнейджърска възраст, сякаш никога не е достатъчно добро и адекватно. Конфликтите в тази възраст между родител и дете са сякаш неизбежни и дори ежедневни. На нито една от двете страни това не ѝ е приятно, но понякога се губим в процеса и дистанцията се увеличава. Добре би било да осъзнаваме този проблем и да се опитваме да подобрим комуникацията с детето, колкото и да е трудно това, колкото и нерви да ни коства. Пубертетът, рано или късно, си отива, слава богу. Важното е да оцелеем през този период и да съхраним доверието помежду си. 

Свързани статии

В такива периоди на помощ ни идват съветите на психолозите и техните ценни насоки. И в този материал ще ползваме някои от тях, като този път това са само няколко примерни въпроса, които обаче могат да положат основата на един продуктивен разговор между родител и тийнейджър. Важни условия за провеждането на разговора е да го направите в спокоен момент, когато и вие, и детето не сте ангажирани с някаква дейност. Трябва да сте отдадени на момента и на този разговор. Може да е кратък, но от значение е да бъде сериозно проведен, без смешки и подигравки. Помолете детето да ви обърне внимание за няколко минути, защото държите да поговорите с него и най-вече – да го изслушате. Опитайте се да не го прекъсвате, дори и това, което чуете да не ви харесва.

Свързани статии

Целта на разговора е да разберете какво можете да подобрите в отношенията си, а не да се карате и налагате мнението си. Ето някои от тези въпроси за „сближаване“:

1. Мислиш ли, че се справям добре като слушател и те изслушвам винаги, когато имаш да ми споделиш нещо важно?

2. Чувстваш ли понякога, че не те разбирам правилно, че не разбирам чувствата и мислите ти? И ако е така, какво да направя, за да подобря това?

3. Когато съм на работа или съм заета, иска ли ти се да прекарваме повече време заедно?

4. Има ли момент, в който си се почувствал/а горд/а от моето поведение като родител? И на какво се дължеше това?

5. Кое е това нещо, което аз правя, но то те кара да се чувстваш тъжен или ядосан? И как мога да го поправя за по-добро?

6. Кои мои действия или поведение ти подсказват, че аз много те обичам и ме е грижа за теб?

След като изслушате отговорите на детето си, не бързайте да давате мнение или обратна връзка. Благодарете му за споделената позиция и помислете над думите му. Опитайте се да се поставите на негово място и да прецените собственото си поведение. Вярвам, че това ще ви даде друга перспектива към вашите отношения и ще подобри значително връзката ви.

Свързани статии

Коментирай
1 rate up comment 1 rate down comment
анонимен ( преди 4 месеца )
сигурността, че родителите е там, за тях. И тя не се изгражда с такива въпроси... Това, което ще остане в главата на детето ви с тези псевдо родителски въпроси, типични за западо-поклоничеството, ще е: "Тоя/Тая пък к'во я прихваща...." Бъдете си родители, стига се напъвайте да играете филми от типа Холивуд "вижте колко се обичаме и разбираме"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1 rate up comment 0 rate down comment
анонимен ( преди 4 месеца )
Мили хора, докога ще си въобразяваме, че като се "въртим на пета" пред наследниците ни, помагаме и на тях, и на себе си?! Проумейте го, родителят е родител, не е нито приятел, нито учител, въпреки че е най-добрия приятел и учител... Поне веднъж детето ви запита ли ви за тези неща, за които вие ще го питате, а?! А замислило ли се е, че вие сте пораснало същото дете? Не, за детето ви винаги ще бъдете родени на 40 или на 50 години, на децата не им пука за връзката с родителя, просто трябва да имат
отговор Сигнализирай за неуместен коментар