Д-р Бостанджиев: Криза в секса или секс в кризата

Срещнах се с д-р Бостанджиев по повод гостуването в София на италианската журналистка Нина Палмиери. Той беше така добър да отговори на няколко въпроса специално за читателките на Az-jenata.bg.

Д-р Бостанджиев е преподавател в Бургаския свободен университет от 20 години в програмата за социална работа, която вече се казва „Социална работа и консултиране“ и е насочена по-скоро към консултативната и терапевтична практика. Живее в София, има консултативен кабинет и се занимава с хора, които имат различни предизвикателства в личния живот – в семейните и интимните отношения.

Свързани статии

Нина Палмиери: Да говорим за секс естествено – както за рецепти и мода

Какво се случва по време на пиян секс?

Може ли да говорим за особености на секса в кризата?

Всички говорим за кризата, но какво разбираме под тази дума. Ако всеки човек се опита в личен план да си даде сметка какво се е променило в тази криза, къде е кризата? Много често я споменаваме, за да се оправдаем, често тя е повод да се правят какви ли не неща – включително и това в момента да говорим за секса по време на криза. Дали я има или няма зависи от нас самите.

Много хора и без финансова криза влизат в криза на личните си отношения, в моменти, в които пътищата на двамата партньори се разминават или стила, в който единият иска да изгражда отношенията не съвпада с този, в който другият иска да живее. Затова трудно можем да приемем, че има такава универсална криза. По-смисленият въпрос за мен е как човек би могъл да преодолява кризите в личния си живот, защото не е задължително да вървят паралелно с икономическите трудности.

Такъв вид кризи най-добре се преодоляват когато двамата седнат и споделят кой какво чувства, кой какво иска и кой какви оферти има за промяна, как си представя един по-добър вариант. На тази основа да започнат да договарят и планират съвместни действия, които в процеса на случване подсказват кое и как може да се променя в процеса към по-добро.

В такъв процес има място и психотерапевтът като човек, който създава конструктивната среда и който помага на хората по най-добрия начин да оползотворят собствения си опит. Някои хора си мислят, че психотерапевтът е човек, който дава оценки и съвети, но това няма нищо общо с професионалната психотерапия. Хората сами имат потенциал да намерят решенията.

Понякога срещата с психотерапевта им помага те по-добре да осъзнаят какво се случва, понякога разкрива техните неподозирани възможности, които притежават, но не са видели до този момент. Това, което със сигурност се случва в процеса на психотерапия е че се извършва подкрепа за промяна – емоционална, интелектуална или духовна, създаване на някаква ситуация, среда, мотив, който те подтиква да вземеш някакво решение и да действаш. Понякога проблемите остават, когато човек изпадне в заучена безпомощност и се откаже да бъде пилотът в кабината – т. е. той да определя живота си – и чака някой друг да го спаси и оправи живота му.

За колко време се решава един случай?

Разбира се, много е различно. Има случаи, в които човек не е наясно с нещата, които му се случват и когато се успокои, че няма нищо страшно и драматично, особено когато получи адекватна подкрепа, включително и с медикаменти, които дават възможност за бърз и елегантен изход от някои проблемни ситуации, една-единствена среща е напълно достатъчна да се излезе от неудобното положение. Говорим най-вече за затруднения в ерекцията, за бърза еякулация и др. В други случаи, когато става дума за по-сложни и конфликтни ситуации между интимни партньори или брачни двойки, процесът на промяна, който може да бъде подкрепен изисква поне няколко месеца и повече от една среща със сигурност. Това са условията на терапевтичната работа. Тъй като моята професионална идентичност е психотерапията – в тази област имам квалификация и опит вече над 30 години.

Психотерапията не е нещо, което се случва за един път. То предполага подпомагане на личностната промяна, изграждането на тип отношения, което изисква време.

Има ли идеален секс?

Не, има ли идеален човек? Сексът е игра за двама. Кое е идеално, зависи тези двама души какви очаквания, потребности и потенциал имат за това, което правят помежду си. Вероятно всяка двойка има представа какво би било идеалното и кое не е съвсем идеално. Няма универсални критерии, по които може да се определи световен шампионат, защото контекстът е индивидуален. Всеки човек има конкретни потребности, спрямо които някой друг може да бъде идеален. В същото време този някой друг спрямо трети човек може въобще да не е идеален. В крайна сметка идеалното не е нещо статично, то е динамично, което непрекъснато се променя и което хората активно създават, общувайки помежду си и изяснявайки кое е това, което би ги устроило в най-най-голяма степен. Има нещо много порочно в това да приемем някакво идеално състояние на нещата. Съществува стремеж към нещо по-добро, когато хората са посветени на това да подобряват отношенията си, да ги правят по-пълноценни, по-вълнуващи, по-сигурни, по-топли. Това при всички случаи ще има добър ефект. Но да гоним идеала за идеалното е несериозно.

Втората част на интервюто: Помагат или пречат порнографските филми на интимния живот