Милица Бельовска е Гещалт терапевт, част от общността на hOUR SPACE – Mental Health Hub. Тя работи главно с деца и техните родители за подобряване на комуникацията помежду им.
В новия епизод на видеокаста „Да си поговорим“, разговаряме с психолога за този предизвикателен период при тийнейджърите, когато общуването става много трудно и понякога болезнено.
Как като родители да намерим път към нашите деца тийнейджъри, какви стратегии за сближаване можем да приложим и има ли златни правила в комуникацията, са само част от въпросите, на които психотерапевтът Милица Бельовска отговаря в епизода.
Според психотерапевта Милица Бельовска комуникацията между деца и родители в тийнейджърска възраст се влошава поради няколко причини:
„Разговорът с тийнейджър в тази възраст може да бъде много труден, защото те се чувстват критикувани, атакувани и това, което родителят може да направи е да бъде спокоен, открит за гледната точка на детето, за неговото мнение.
Това, което родителят може да направи е да избягва да влиза в дълги монолози, дълги лекции за това какво трябва да се прави, как трябва да се направи. И когато се получи диалог между родителя и детето, когато и единият, и другият е отворен за гледната точка на другия, тогава евентуално биха могли и двамата да чуят нещо, и съответно да намерят общи точки в диалога.“
Психологът съветва родителите да проявяват повече интерес към хобитата на децата – какви филми гледат, каква музика слушат, какви видеоигри предпочитат. Тогава детето се чувства разбрано и може да се получи диалог.
„Хубаво е да се създаде едно такова пространство, в което да има свързване между членовете на семейството.
Това би могло да е хранене заедно, сядане на масата заедно, разходки, прекарване на качествено време заедно, в което детето и възрастният да се свържат.
Тогава вече, когато има и любопитство към света на детето от страна на възрастния, тогава може да се случи споделянето и съответно, тогава родителят може да влезе в ролята на слушател.
Когато успее да влезе в тази роля, е важно да бъде любопитен отново към това какво се случва с детето, какви са неговите интереси, да бъде отворен към гледната му точка, към неговото мнение и да не прибързва да дава оценки на това как детето е реагирало в дадена ситуация, да не прибързва да дава съвети за това какво е правилно или не е правилно.
А и когато някак си детето се усети чуто и прието, вече тогава може да се навлезе в едно малко по-дълбоко споделяне и родителят да бъде допуснат до по-дълбокия свят на детето", допълва Милица Бельовска.
„Къде е границата между това да бъдем авторитет и да сме приятели на детето? Границата е наистина много тънка.
Много родители искат да бъдат приятели на децата си и искат да влязат в тази роля. Но ролята на тийнейджърството е детето да се отдели от своите родители и да се свърже по-скоро със своите връстници, да търси приятелството там, за да може да оформи своята идентичност.
Много е важно родителят да бъде там за детето, детето да усеща близостта на родителя, неговия интерес към неговия свят."