Психотерапевтът Милица Бельовска: Тийнейджърите не искат лекции, а разбиране

Авторитет или приятел – къде е границата за родителите в общуването с децата

20.05.2026г. / 14 40ч.
Мария Дуковска

Милица Бельовска е Гещалт терапевт, част от общността на hOUR SPACE – Mental Health Hub. Тя работи главно с деца и техните родители за подобряване на комуникацията помежду им.

В новия епизод на видеокаста „Да си поговорим“, разговаряме с психолога за този предизвикателен период при тийнейджърите, когато общуването става много трудно и понякога болезнено.

Как като родители да намерим път към нашите деца тийнейджъри, какви стратегии за сближаване можем да приложим и има ли златни правила в комуникацията, са само част от въпросите, на които психотерапевтът Милица Бельовска отговаря в епизода.

Защо тийнейджърите спират да говорят с родителите си

Според психотерапевта Милица Бельовска комуникацията между деца и родители в тийнейджърска възраст се влошава поради няколко причини:

  • децата имат нужда да се отделят от своите родители;
  • в този период изграждат идентичност; 
  • настъпват промени в развитието им;
  • резки смени в емоционалното настроение.

„Разговорът с тийнейджър в тази възраст може да бъде много труден, защото те се чувстват критикувани, атакувани и това, което родителят може да направи е да бъде спокоен, открит за гледната точка на детето, за неговото мнение.

Това, което родителят може да направи е да избягва да влиза в дълги монолози, дълги лекции за това какво трябва да се прави, как трябва да се направи. И когато се получи диалог между родителя и детето, когато и единият, и другият е отворен за гледната точка на другия, тогава евентуално биха могли и двамата да чуят нещо, и съответно да намерят общи точки в диалога.“

Психологът съветва родителите да проявяват повече интерес към хобитата на децата – какви филми гледат, каква музика слушат, какви видеоигри предпочитат. Тогава детето се чувства разбрано и може да се получи диалог. 

Как да сме добри слушатели на децата си

„Хубаво е да се създаде едно такова пространство, в което да има свързване между членовете на семейството.

Това би могло да е хранене заедно, сядане на масата заедно, разходки, прекарване на качествено време заедно, в което детето и възрастният да се свържат.

Тогава вече, когато има и любопитство към света на детето от страна на възрастния, тогава може да се случи споделянето и съответно, тогава родителят може да влезе в ролята на слушател.

Когато успее да влезе в тази роля, е важно да бъде любопитен отново към това какво се случва с детето, какви са неговите интереси, да бъде отворен към гледната му точка, към неговото мнение и да не прибързва да дава оценки на това как детето е реагирало в дадена ситуация, да не прибързва да дава съвети за това какво е правилно или не е правилно.

А и когато някак си детето се усети чуто и прието, вече тогава може да се навлезе в едно малко по-дълбоко споделяне и родителят да бъде допуснат до по-дълбокия свят на детето", допълва Милица Бельовска.

Родителят – приятел или авторитет за детето

„Къде е границата между това да бъдем авторитет и да сме приятели на детето? Границата е наистина много тънка.

Много родители искат да бъдат приятели на децата си и искат да влязат в тази роля. Но ролята на тийнейджърството е детето да се отдели от своите родители и да се свърже по-скоро със своите връстници, да търси приятелството там, за да може да оформи своята идентичност. 

Много е важно родителят да бъде там за детето, детето да усеща близостта на родителя, неговия интерес към неговия свят."

Свързани статии

Целият епизод с терапевта Милица Бельовска гледайте във видеото!

Още интересни теми от проекта "Да си поговорим":

Свързани статии