Лидия Петкова.
Лидия Петкова е автор на книгата „Да заобичаш хашимото“ на издателство „Кибеа“. Тя е автор и създател на програми за себеусъвършенстване и трансформация, сред тях са „Да заОбичаш Себе си“ и „Да заОбичаш хашимото“.
Лидия Петкова сподели с нас някои от изпитаните средства, които ѝ помагат да излезе от омагьосания кръг на заболяването и да си върне енергията.
Липсата на енергия и хроничната умора са едни от най-неприятните симптоми на хашимото, тъй като буквално вгорчават качеството ти на живот и не можеш да функционираш като нормален човек.
Когато аз бях диагностицирана с тази диагноза, това беше първото нещо, което си пожелах – да си върна енергията обратно.
Как се случи това? Тук ще ви дам 5 практични начина да си върнете енергията и жизнеността, които можете да прилагате в ежедневието си.
Колкото и тривиално да звучи, пълноценният сън е това, което тялото ни използва като най-добър инструмент за лечение. Особено за хора с хашимото, сънят е изключително важен за възстановяване. Как да направим така, че да спрем с нощните събуждания? Как да превърнем съня от 8-9-часов непълноценен сън в дълбок и отморяващ сън? Да спиш дълго невинаги означава да е зареждащо. Няколко съвета за качествен сън:
Нарочно не предложих конкретен режим, който да следвате, защото в моите програми наблягам на индивидуалния подход, съобразявайки се с това, че всяко тяло е уникално и има специфични нужди. Не всеки режим действа еднакво на всички организми и определено не във всеки период. Това, което на мен ми върна енергията и жизнеността?
Елиминационен режим. По същество това е режим, който елиминира всички възпалителни храни, включва противовъзпалителни храни и успокоява тялото.
Резултатът? Енергията рязко се връща още през първата седмица. Защо? Защото сме успокоили вътрешните хронични възпаления. Кои са минималните групи храни, които да изключим (според моя личен опит)?
Колкото и да е трудно заради умората, движението е важна част от протокола на възстановяване. Не е нужно да участвате в маратони, дори не е препоръчително да насилвате тялото си със силови и прекалено изтощителни тренировки, защото за тялото ви това е излишен стрес. Но ежедневното движение, по ваш избор, е важна част.
Дали ще е тичане сред природата, лека йога, дори и само дълга разходка в парка е достатъчно, но да е ежедневие. А ако успеете да включите и кратка визуализация докато се движите, която да включва една представа и усещане за едно здраво и силно тяло, това ще превърне движението ви в истинско лечение. Моята лична тайна за ремисията ми?
Именно активната медитация или медитация в движение, която правех всеки ден, докато тичах в парка и разговарях с тялото си, като му давах команда да върне здравето ми отпреди.
Тялото ви има нужда да се рестартира. Да го изчистите от токсини, химикали, вируси, бактерии и паразити… Да натиснете бутон „рестарт“. И това прави един хубав детокс режим. Кратки съвети за детоксикация и лично какво предпочитам аз:
Моят любим начин за детокс?
Започвам сутрин на гладно с чаша хладка вода със сока на един лимон, няколко капки етерично масло от цитрус и джинджифил. Добавям и масла от риган и тамян за изчистване от паразити и засилване на имунитета. През деня подкрепям изчистването на тялото си с лека храна, протеин, супер храни като чиа, добавям и пробиотици, витамини и минерали за възстановяване.
Едно от най-важните неща, които направих, докато се възстановявах, е да си създам сутрешен ритуал, който винаги дава сигнал на тялото ми, че е време за регенерация и възстановяване.
Превърнете в приоритет тялото си. Направете първия час сутрин ВАШЕТО СПЕЦИАЛНО ВРЕМЕ. Вашето и на тялото ви. Посветете го на здравето си. Така давате сигнал на Вселената да ви подкрепи във вашия процес на оздравяване. Ако вие не го превърнете в приоритет, как очаквате другите или светът да го направи вместо вас?
Ако приложите само 3 от 5 от посочените тук съвети, енергията ви ще започне да се възстановява.
И накрая. Покажете на тялото си, че поемате контрола и отговорността за вашето излекуване. И то ще ви подпомогне по най-добрия начин!
* * *
Статията изразява личното мнение на авторката Лидия Петкова и не е препоръка за лечение.