Д-р Зоя Попова: Не приемайте изпускането като неизбежна част от остаряването или съдба след раждането

От 20 април до 20 май 2026 г. се провежда национална кампания с безплатни прегледи, свързани със състоянието стрес инконтиненция. Според статистически данни една на три жени е засегната от неволното изпускане на урина, което причинява не само физически, но и психологически дискомфорт на дамите. Състоянието може да се отключи в различни житейски периоди – както след раждане, така и в пременопауза или менопауза. 

С акушер-гинеколога д-р Зоя Попова разговаряме за състоянието стрес инконтиненция, как се отразява на начина ни на живот и каква може да е неговата превенция.

Чест проблем ли е стрес инконтиненцията? Какво показва статистиката? 

Стрес инконтиненцията е състояние с изненадващо висока честота, което за съжаление често остава „скрито“, тъй като жените изпитват неудобство да споделят за него.

Статистиката и моят личен опит показват, че всяка втора или трета жена, която попитам насочено, потвърждава за наличие на неволно изпускане на урина.

Повече от 50% от жените пренебрегват този проблем. Честотата на случаите се увеличава естествено след завършване на репродуктивния период и в годините около и по време на менопаузата. Това е проблем, който винаги е съществувал, но днес, за щастие, обществото ни е по-отворено да говори за него. 

Свързани статии

Безплатни консултации за инконтиненция ще се провеждат в „Майчин дом“

Какви са индикациите за това състояние и как да разберем, че го имаме?

Индикацията е една и тя е много ясна – неволно изпускане на урина при физическо усилие. Това може да се случи при кихане, кашляне, смях, вдигане на тежко или по време на спорт.

Ако забележите, че губите контрол над пикочния мехур в подобни ситуации, дори и количеството да е минимално, това е сигурен знак за начална форма на стрес инконтиненция.

Свързани статии

Д-р Исмаил: Изпускането на урина не е тема табу и не бива да се възприема като нормално състояние

Какви са причините? 

Причините са комплексни. От една страна, това са естествените процеси на стареене и промените във вагиналната анатомия.

От друга страна, огромно значение имат броят и начинът на ражданията, претърпените оперативни интервенции в малкия таз, както и системните тежки физически натоварвания – било то чрез професионален спорт или тежък физически труд. Не трябва да пренебрегваме и генетичния фактор, като например вродена слабост на съединителната тъкан.

Свързани статии

Кои са рисковите фактори за поява на инконтиненция?

Д-р Зоя Попова: Неподозирано голям е броят на жените, които се измъчват от инконтиненция

Има ли връзка със стреса или е въпрос на здравословно състояние? 

Тук е важно да направим едно уточнение – терминът „стрес“ в случая не се отнася до психологическото състояние или нервното напрежение, а до физическото налягане (стрес) върху коремната стена и пикочния мехур.

Разбира се, емоционалният дискомфорт, който състоянието предизвиква, е огромен. Жените често се затварят в себе си, ограничават социалните си контакти и физическата си активност поради страх от миризма или неудобство. Така че, макар причината да е чисто здравословна и анатомична, отражението върху психиката е значително.

Има ли превенция? 

Превенцията е възможна и тя започва с грижата за общото състояние на организма. Поддържането на оптимално тегло и активен начин на живот са ключови.

Специалните упражнения за тазовото дъно (т. нар. упражнения на Кегел) също са ефективни. Важно е да не се допускат нелекувани хронични инфекции и да се провеждат редовни профилактични прегледи при гинеколог на всеки 6 месеца.

Когато проблемът се установи в ранен стадий, съвременните методи за лечение са практически 100% ефективни.

Какви са съвременните методи за лечение? 

Медицината напредна изключително много. Вече не е необходимо да се прибягва веднага до сложни хирургични операции с дълъг възстановителен период. Важно е да се отбележи, че в съвременната медицинска практика настъпиха сериозни промени по отношение на безопасността. Вече се избягват и дори в някои европейски страни са забранени трансавагиналното поставяне на синтетични мрежи и слингове, поради наблюдавани дългосрочни усложнения и изразена болка по време на интимност. В момента първо средство на избор е неоперативно лечение с лазерни технологии. Те са щадящи, не изискват болничен престой и позволяват на жената да се върне към нормалния си ритъм веднага след процедурата.

Свързани статии

Какво трябва да знаем за стрес инконтиненцията

Вашият съвет към дамите.

Мили дами, не приемайте инконтиненцията като съдба след раждането или като неизбежна част от остаряването. Не си струва да живеете в притеснение, с ежедневни ограничения и физически дискомфорт.

Поставете грижата за себе си на първо място.

Когато вие сте здрави и се чувствате добре в тялото си, ще можете да дадете най-доброто от себе си и на своите близки. Не се страхувайте да говорите с вашия лекар – решение има и то е по-лесно и достъпно, отколкото предполагате.

Д-р Зоя Попова е родена в Благоевград. Завършва Медицински Университет–София през 2004 г. с отличен успех. Професионалният ѝ път започва през 2004 г. от отделението по неонатология на МБАЛ Благоевград, а през 2007 г. д-р Зоя Попова започва работа в отделението по акушерство и гинекология. От 2008 до 2012 г. специализира акушерство и гинекология в МБАЛ–Благоевград и Първа АГ болница „Св. София“ в София. От 2014 г. до момента е част от екипа на Отделението по акушерство и гинекология в Многопрофилна Болница за активно лечение „ПУЛС“ – Благоевград. Също така е член на БЛС, Българско дружество по Акушерство и гинекология, Fetal medicine foundation, European Society of Aestethic Gynecology.