Снимка: iStock
На рафтовете в супермаркета вече не се предлага само една сол – има хималайска розова, морска, кошер, калиева, fleur de sel – всяка с обещание за нещо „по-добро“.
Специалистите са категорични: разликите между повечето „специални“ видове сол са далеч по-малки, отколкото маркетингът ни представя. Диетолози от Harvard Health и Houston Methodist пък обясняват кои видове сол са полезни и кога „скъпата“ сол не е по-добра от обикновената. Ето кои 5 вида сол има смисъл да използвате и за какво точно:
Ако трябва да изберете една сол за ежедневна употреба, диетолозите са единодушни: йодираната трапезна сол остава най-разумният избор. Тя е обикновена сол, обогатена с йод – минерал, който е от съществено значение за щитовидната жлеза и метаболизма, и който много хора не приемат достатъчно от храната.
Диетологът Аманда Бивър от Houston Methodist предупреждава, че бременни, кърмещи, вегетарианци и вегани трябва задължително да използват йодирана сол, защото при тях рискът от дефицит е реален.
Хималайската розова сол е може би най-известната „здравословна“ сол. Розовият ѝ цвят идва от следи от минерали – желязо, калций, магнезий, калий – останали в находищата в Пакистан.
Проблемът е в количеството. Според Harvard Health, за да получите значимо количество от тези минерали, би трябвало да консумирате шест пъти препоръчителната дневна доза натрий – което е абсурдно и опасно. Бивър е категорична: „Съдържат се следи от минерали, но количествата са много малки и не са достатъчни, за да окажат значително влияние върху сърдечното здраве или приема на минерали“. Хималайската сол е чудесна за текстура и визия, но не е по-полезна от обикновената.
Морската сол се добива чрез изпаряване на морска вода и често се предлага като „по-естествена“ алтернатива. Келтската сол, известна още като „сива сол“, дължи цвета си на следи от магнезий, калций и калий.
Тя е 95-98% натриев хлорид – същото съединение като в трапезната сол, само че с леко по-нисък процент натрий и следи от минерали. Но според научни прегледи, няма контролирани проучвания, които да показват, че келтската сол се представя по-добре от йодираната трапезна сол по отношение на сърдечносъдовите резултати. Основният компромис: ако тя стане основната ви сол, рискът от йоден дефицит е реален.
Кошерна сол е с едра текстура и лесно се хваща с пръсти, което я прави предпочитана от професионалните готвачи. Тя има най-ниско съдържание на натрий от всички разгледани видове сол около 310 мг на четвърт чаена лъжичка, в сравнение с 590 мг при трапезната сол. Това може да звучи като предимство, но има уловка: кошер солта не е йодирана. Ако я използвате за готвене, но разчитате на нея като единствен източник на сол, йодният ви прием може да пострада.
Това е единственият вид „сол“, който диетолозите често препоръчват по медицински причини.
Калиевата сол замества част или целия натриев хлорид с калиев хлорид. Проучванията показват, че замяната на натриевата сол с калиева може да доведе до понижение на кръвното налягане с около 5,6/2,9 mm Hg. Калият разширява кръвоносните съдове и помага за отделянето на натрий, което подкрепя сърцето. Важно е обаче да се използва умерено и като частичен заместител, а не 100% замяна, и никога без лекарски съвет при бъбречни заболявания или при прием на определени лекарства.
Разликите между хималайската, морската и кошер солта са основно в текстурата, вкуса и визията – не в здравните ползи. Ако искате да направите нещо наистина полезно за здравето си, фокусирайте се върху общото количество натрий, а не върху вида сол. Препоръката на Dietary Guidelines for Americans е не повече от 2300 мг натрий дневно (около една чаена лъжичка), като Американската сърдечна асоциация препоръчва дори 1500 мг за оптимално сърдечно здраве.
И не забравяйте: около 70% от натрия идва от преработени храни и хранене навън, а не от солницата на масата. Изберете йодирана сол за ежедневие, използвайте хималайската или морската за финално поръсване, когато искате текстура, и се консултирайте с лекар, преди да минавате на калиева сол.
Тази информация е с образователна цел и не представлява медицински съвет. Консултирайте се с лекар или с друг медицински специалист, особено ако имате дадено медицинско състояние.