Размисли за кирилицата и „шльокавицата“

Това на листа написаха деца от Градския ученически парламент в Шумен на 7 февруари, след като ги помолих да напишат най-екстравагантно изглеждащите думи на „шльокавица“. Имах нужда от „превод“, наистина не се оправих...

Свързани статии

Десислава Борисова: Не превръщайте компютъра и интернет в „голямото зло“

Нахалните главни букви в интернет

Убийството на българския език

Дебатът идва по повод интернет и масовото клише, че интернет е голямото зло, довело до подобни явления, до неграмотността на младите хора. Истината е, че това явление не е от днес. Интернет само подсилва, прави по-видими тези процеси.

Децата масово пишат на фонетична, например. защо ли? Защото така се научават да пишат сами. Защото всички игри са на английски и цялата информация достига до тях на друг език, по друг начин, а не на кирилица, на български. В 5-ти клас започват да ги учат как се пише на компютър и ги карат да преминат на БДС, след като от поне 2-3-4-5 години те вече пишат на фонетична, ако пишат на кирилица въобще.

От друга страна писането на латиница или „шльокавица“ прикрива неграмотността. но и се пренася – колко пъти в реклами, вестници, документи виждаме „какав“, вместо „какъв“, например.

И все пак – това са нормални процеси. Езиците се развиват, нещата се променят. Днешните българи са вероятно толкова грамотни, колкото и предците си, просто критериите днес са други.

Неграмотният си е неграмотен на всеки език, а и по-важно е какво пишем, а може би не чак толкова – как го пишем. Дори на академиците това да звучи ужасно...

Автор - Жюстин Томс. Статията е от личния й блог http://smiling.webreality.org