Поверия за късмет на Гергьовден. Снимка: istock
На 6 май църквата чества свети Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие. Син на богати родители християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е жестоко изтезаван и обезглавен. Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската.
На всеки традиционен български празник се приготвя специална обредна пита. Гергьовден не прави изключение. Вечерта преди празника започва обредно приготвяне на питата. Замесва се в чисти нощви с мълчана вода. Жената трябва да е празнично облечена и накичена със зелена китка. По време на месене се остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, готовото тесто се покрива с женска риза – за да се раждат женски агънца, а най-отгоре се поставя китка.
На Гергьовден може да се направи ритуал с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.
На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.
Къпане в сутрешна роса – според традицията сутрин преди първи петли хората излизат на полето, за да се „къпят“ в утринната роса. Вярва се, че на Гергьовден росата е благословена и който се къпе в нея, ще бъде здрав през цялата година. Ако до дома на хората има рекичка, поточе или друг естествен воден източник, може там да се изкъпят.
На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.
Събиране на билки – след „къпането“ в роса се събират лечебни растения, с които се украсяват портите на домовете и кошарите на животните. Дори и ако не се ходи при утринната роса, всяка къща се украсява със зеленина – здравец, чемшир, коприва, гергьовче, девесил, клонки от люляк, бук или глог. Вярва се, че билките имат най-голяма лековита сила на този ден, особено гергьовчето. С тях се окичват не само домовете и кошарите на животните, но и домакинските съдове, които се използват за съхранение на мляко, масло и сирене.
На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще предпази от болки в кръста
Старо поверие гласи, че нощта срещу Гергьовден е добра за наричане, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести.
Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.