10 навика, подсказващи за ниска интелигентност . Снимка: istock
Въпреки че често характеризираме интелигентността чрез тестове за интелигентност, високи оценки и знания, истината е, че нашият интелект често проличава в ежедневието и начина ни на мислене повече, отколкото показва образователната среда.
Разбира се, повечето от нас надценяват интелигентността си в тези области, както установява западно проучване, публикувано в Journal of Intelligence. Според учените, в по-голямата си част, нашите навици, хобита и взаимоотношения, показват на хората колко умни и интелигентни сме всъщност, пише сайтът yourtango.com.
Ето 10 навика, подсказващи за ниска интелигентност.
Освен че повишава нивата на емпатия и свързва хората с нови гледни точки за света, редовното четене доказано обогатява речника и изостря както аналитичното мислене, така и когнитивните способности. Обратното, избягването на книгите и самоопределянето като „хронично лош читател“ често се свързват с по-ниска интелигентност.
Независимо дали става въпрос за пазаруване на хранителни стоки изцяло онлайн, непрестанно четене на лоши новини, вместо отпускане с хартиена книга, залитането по дигиталните заместители може да е знак за дефицити в интелигентността. В много отношения тази зависимост от социалните мрежи може да се корени в по-нисък емоционален интелект.
Хората, които нямат умения за емоционална регулация или самосъзнание, често имат нужда от подобен вид забавление, за да се разсеят от вътрешния си безпорядък. По този начин те пропускат не само човешкото общуване, но и общото качество на живот.
Според изследване, публикувано в списание Intelligence, когнитивната рефлексия и самонаблюдението са пряко свързани с високия интелект. Хората, които са по-наясно със собственото си поведение, имат по-голям капацитет да го променят при нужда. Ето защо най-интелигентните хора често искат помощ. Те знаят как да разпознават грешките си и търсят съвет.
За разлика от тях, хората с по-ниска интелигентност избягват да искат помощ, често защото смятат, че могат да се справят сами, но и защото не биха искали насреща да им бъде искана помощ.
Прекомерната употреба на сложна терминология всъщност може да е парадоксален знак за нисък интелект. Хората, които правят това, отчаяно се опитват да изглеждат по-умни, отколкото са, и разчитат на свръхкомпенсация, за да впечатлят околните. Истината е, че интелигентните хора предпочитат яснотата и краткия, стегнат изказ.
Хората, на които им липсва емоционален интелект, трудно приемат градивна критика и веднага стават агресивни или докачливи. Според западни психологически изследвания, възможността да признаеш грешките си, да поемеш отговорност и да приемеш обратна връзка с отворено съзнание, е черта на високия интелект. Само най-умните хора са готови да се учат от другите, за да станат по-добри.
Ако на някого му липсва интелигентност, има голяма вероятност той да страда и от липса на социално самосъзнание. Такива хора избягват зрителен контакт, хвалят се прекомерно с постиженията си, за да се почувстват важни, и често прекъсват чуждите разговори, без да добавят никаква стойност към тях. Ниското ниво на социална интелигентност води до конфликти и вреди на личните и професионалните взаимоотношения.
Личностите, които стоят хронично в зоната си на комфорт, никога не приемат предизвикателства и не търсят нов опит, често показват по-ниски нива на интелект. Те се опитват да останат в „безопасна зона“, за да не изложат на риск изкуственото си самочувствие. Психолозите обаче напомнят, че личностният растеж е пряко обвързан с дискомфорта. Не можеш да станеш по-умен или по-уверен, без да излезеш от зоната си на комфорт.
Във всяка връзка споровете могат да бъдат здравословни, стига да водят до разрешаване на конфликти. Високоинтелигентните хора, които притежават силен емоционален контрол, водят продуктивни спорове. От друга страна, по-малко интелигентните хора или избягват конфликтите изцяло, или стават изключително дефанзивни. Те приемат критиката като лична атака и бягат от отговорност.
Когато хората се чувстват безсилни и тревожни, те са много по-склонни да приемат конспиративните теории като абсолютна истина. Когато човек с по-нисък капацитет е изправен пред несигурност, той не разчита на логика и емоционално заземяване, а се доверява на гръмки заглавия и конспирации, които му дават фалшиво усещане за контрол и разбиране на света.
Според изследване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, хората с по-ниско IQ правят прогнози за бъдещето, които са над два пъти по-неточни от тези на хората с високо IQ. Това е част от причината те да живеят в настоящето по един повърхностен и недалновиден начин. Когато вземат решения или планират, те изхождат от позиция, която често саботира собствения им дългосрочен начин на живот и благополучие.