Свободно време

Любовни есенни рими – 21-ва част

Двадесет и първа част от стиховете от конкурса на Az-jenata.bg „Любовни есенни рими“

01.11.2012г. / 10 45ч.

Аз жената

Снимка: Reuters

Молитва

Не съм се молила до днес –
не е за мен подобна чест;
дори да съм отбрулен лист,
ще си остана атеист.

Но виждаш ли – прехвръква сняг,
годините изчезват с бяг,
и само днес, за кратък срок,
се моля на измислен бог:

Ела, поне веднъж ела
сред тази есенна мъгла,
когато още ме боли
и сняг започва да вали.

* * *

Акварел

Внуших ли си, че ме вълнуваш,
какъв в действителност си ти,
но трепвам, друг щом ми се струва,
че има твоите черти.

Сред цветове гори и шушне
в тоналност ярка есента,
но стихват нежни и въздушни,
когато пада вечерта.

Витаят мислите безплътни,
с магия ли си ги превзел;
чертите избледняват смътни
в един прекрасен акварел.

* * *

Ос
(сонет)

Очите ми са нощни небеса,
а твоите – два светли океана,
сребро и мрак е моята коса,
а твоята – от слънцето огряна.
Чертите ми – далечен изток-юг,
а твоите са север-запад точно,
компасът е съвсем на място тук –
червено-син, стрелка разнопосочна.
Но минус-плюс формират ос една,
а и названието е условно,
далече си от моята страна,
но времето не е средновековно.

Защо ли полюсите се привличат –
в различието с нещо си приличат.

Денка Куцарова

* * *

Омъжена за самотата

Не ден, а нощ ще бъде,
но нощ без капка светлина.
Във черна рокля се омъжвам,
а съпругът ми се казва САМОТА.

Това ще бъде нощ незабравима,
а кумовете се наричат СКРЪБ и ПЛАЧ.
Ще е студено като посред зима,
ще ни венчае чакащият здрач.

И вместо пръстен, на ръката ти лъжа ще сложа,
а ти на моята измама зла.
Дали обичаш ме, не се тревожа
и казвам ти фалшиво ДА.

Отпивам от шампанското пенливо,
а то е сладко като чаша мед.
Отвсякъде започват да крещят ГОРЧИВО
и на целувката фалшива идва ред.

Букетът си от сълзи хвърлям,
попада в алчните ръце на завистта,
а тя поглежда ме и нагло ми подхвърля -
„Забрави за любовта, вече си омъжена жена!“

Мария Миразчийска

* * *

Есен

Разпръсна листата, тук, на земята
с килим от различен нюанс,
във багри изшари горите, ливади,
направи окраска за шанс.

Рисуват картини художници мили,
творят поетеси за есенен бал,
и пак фотограф заснема воала
и твоя пленителен чар!

* * *

Така е писано

Така е писано, да сме заедно за кратко
и в нощите и в мислите да бъдем непознати.
Дори това, че изживяхме страстни нощи,
до разсъмване... се топлих силно от дланта ти.
Дори това не пожела да продължи...
така е писано, остават спомени във времето!
И колко глупаво сега звучат думите изричани,
ненужни обяснения, обичам те... проклетото!
Дори това тежи и се чувства самотата,
прегърнали ни от безбройните, самотните звезди,
дори познатите ти стъпки във съня ми
се връщат, както някога преди.
И чувствам, че се топля от дъха ти
и сякаш в сън сърцето ми нашепва...
а времето натежало не спира да върви
и сякаш всичко твоето име ми прошепва.
Всичко, всичко... така е писано да бъде!
Дори и ревността, с която се загубихме!
Дори съдбата, която с лошо ни отвърна!
Раздялата, с която любовта погубихме!
Така е писано, да ни боли... във времето
и всеки път при срещите, да бъдем непознати,
сърцата само си разменят ритми още влюбено,
защото те завинаги остават близки и познати.

* * *

Огнена червена роза

Огнена червена роза
днес е моето сърце:
как ухае, как се смее,
като малко е дете.
То лудува и подскача
с вятъра ще полети,
ех, да можеш да го зърнеш,
ще се влюбиш в него ти.
Сякаш ангелче е малко
с огнено червен копнеж,
като розата бодлива
ухае то с дъха си свеж.

* * *

Влюбената луна

Прегърнала луната в този късен час,
приех целувките на милион звезди
и всички влюбено говореха на глас
за всички свои сбъднати, несбъднати мечти.
Какво да им разкажа аз за своя най-любим,
когато в приказки отмина вечерта
каква е мъката, изстрадала луната за любим,
ще ми разкаже тя самата утре вечерта.
Навярно се е влюбила в деня
и всяка нощ тъгува и пътува по света,
целуват я звездите през нощта,
а денем тя живее със своята мечта!

* * *

Обичам те!

Обичам те! Толкова много те обичам
с думи не може да се опише...
то е като светлината, като дишането,
като сърцето, в което се вричаме.
И сега не зная, как да ти го кажа,
толкова много е различно,
чудо сбъднато и приказно
с искри от слънчев пламък невиждано!
И когато те няма те търся,
във стиха те откривам, в звездите,
във ненаписаните думи, във утрото,
обичам те, дори в мечтите.
Във нощите, когато се докосваме ръка върху ръка,
за премълчаните думи, минутите ни със тъга,
толкова много те обичам, истински,
чак до края на света и още толкова по сто,
че думи нямам за това!

Весела Дамянова

* * *