Снимка: iStock
„Как мина в училище?“ – „Добре.“ „Какво прави днес?“ – „Нищо.“ Този „класически“ разговор е познат на всеки родител. Проблемът не е в липсата на интерес, а в начина, по който питаме. Според поведенческия изследовател и експерт по комуникация Ванеса ван Едуардс директните проверки на състоянието карат умореното дете да отговори с „добре“, само за да избегне вълна от родителска тревога.
Решението не е в по-настоятелно разпитване, а в смяна на ъгъла – с въпроси, които звучат игриво, но всъщност разкриват емоционалното състояние и вътрешния свят на детето. Едуардс споделя пет „нискорискови“ въпроса, които родителите с най-силни връзки със своите деца задават редовно. Кои са те?
Този въпрос дава на детето рядката възможност да назове силна страна, която не е оценена с оценка или медал. Повечето обратна връзка, която децата получават, идва от възрастни – и тя често е свързана с представяне. Когато родителят попита за „странното“ умение, детето започва да разпознава себе си извън рамките на постиженията.
Ако то се затрудни, родителят може да назове нещо, което е забелязал – например способността да помирява приятели или да забелязва кога някой е изолиран. Тези малки моменти учат детето, че това което е, има значение.
Отговорът разкрива не толкова самия герой, колкото начина, по който детето се вижда. Ако то каже, че героят е лоялен, вероятно това е качество, с което се гордее. Ако избере герой, който постоянно е пренебрегван, това може да е сигнал за собственото му усещане в момента. Ключът е родителят да слуша обяснението, а не да интерпретира прибързано. Дори изборът на „лош“ герой не е повод за тревога – важно е какво детето вижда в него.
Този въпрос превръща емоционалната проверка в игра. Заглавие като „Дългият път до вкъщи“ или „Нищо не се случва“ може да е отправна точка за по-късен разговор – не веднага, а когато детето е готово.
Родителят може да попита защо денят е описан точно така, без да настоява за незабавен отговор. Така детето свиква, че чувствата му се забелязват, без да се превръщат в разпит.
Отговорът показва какво възстановява енергията на детето – сън, творчество, време с приятели или просто нищо. Ако то каже „да спя“, това може да означава натрупана умора; ако избере рисуване или разходка, родителят получава ценна информация за дейностите, които носят радост.
Тези отговори могат да се използват, за да се планира съвместно време, без да се налага външен натиск.
Социалният живот на детето често остава невидим за родителя. Този въпрос помага то да идентифицира кои взаимоотношения го зареждат и кои го изтощават.
Родителят трябва да слуша без осъждане – ако реакцията е твърде емоционална, детето може да се затвори и да спре да споделя. Спокойното изслушване и уточняващите въпроси „Защо се чувстваш така?“ са по-ценни от всякаква незабавна намеса.
Експертът съветва да се използват естествени моменти – в колата, шофиране, хранене или приготвяне за сън – и да не се задават всички наведнъж, за да не се превърне разговорът в разпит.
Родителят може също да отговаря на същите въпроси, като така показва, че и той е готов да бъде уязвим и открит. Силата на тези въпроси не е в „правилния“ отговор, а в пространството, което създават – за детето да бъде чуто, а за родителя – да види кой всъщност е човекът срещу него. Именно това ежедневно, любопитно и неосъждащо вслушване изгражда връзката, която издържа във времето.
По материали от: cnbc.com, theglennllopis.com.