Когато щастието се измерва в покупки – пазаруването като бягство от реалността

Автор: Маргарита Белоконска, когнитивно-поведенчески психотерапевт, член на hOUR SPACE.

Терапевтичната общност hOUR SPACE е партньор на проекта на Az-jenata.bg „Да си поговорим“, който е с фокус върху психичното и емоционално здраве на жените. 

* * *

Когато щастието се измерва в покупки – пазаруването като бягство от реалността

Пристрастеността към шопинга не е каприз, а сигнал от душата – как да се научим да го разпознаваме.

Всяка година през ноември „Черният петък“ привлича милиони хора по целия свят в магазините и онлайн платформите и плавно преминава в трескаво предколедно пазаруване. Примамливите отстъпки завладяват, а търговските центрове са пълни с тълпи от хора, впуснали се в преследване на изгодни сделки и промоции. Зад всичко това обаче често се крие едно по-малко видимо явление: пристрастяването към пазаруването.

Забелязвали ли сте, че доста често в периоди на промоции и големи намаления купуваме неща, от които всъщност нямаме нужда? Дрехи, чанти, обувки, техника се трупат в дома ни и понякога остават дори забравени или неизползвани. Какво правим всъщност? С какво пълним торбите и дома си? Възможно ли е това да са скуката, тъгата, фрустрацията и неудовлетворението, които изпитваме в ежедневието си?

Пазаруването като емоционално спасение 

Черният петък е част от една по-голяма тенденция, свързана с нарастващото потребление и измерването на стойността на човека според нещата, които притежава. В някаква степен социалните медии също допринасят за това и ние често се чувстваме принудени да купим нещо, за да „принадлежим“ към останалите, които вече го притежават.

Радостта от новата придобивка обаче е краткотрайна и бързо бива заместена от чувство на вина и стрес, породени от похарчената сума и реалния поглед върху финансовото ни състояние. Всъщност безкрайната поредица от специални промоции може да доведе до нарастващо усещане за неудовлетвореност и недостиг. Замисляли ли сте се, че рекламите около Черния петък, а и други сезонни намаления, обикновено са насочени към създаване на чувство за спешност.

Съобщения като „Само за кратко!“ или „Офертата изтича скоро!“ активират импулс, известен в психологията като FOMO – „Fear of Missing Out“ (страхът да не пропуснем нещо ново или някаква възможност), което от своя страна ни кара да взимаме по-скоро импулсивни, отколкото рационални решения.

В капана на витрините: когато шопингът ни контролира

Всички обичаме да пазаруваме на изгодни цени. Проблемът възниква обаче, когато пазаруването се превърне в движеща сила и основна идея, около която организираме деня си.

Пристрастяването към пазаруването се е превърнало в сериозен проблем в съвременното ни общество, като в много страни то заема второ място след тютюнопушенето в списъка на най-разпространените зависимости. Въпреки това, темата често се пренебрегва и не получава достатъчно гласност, а и в сравнение с други зависимости, тя е много по-слабо видима, което позволява на засегнатите от нея да се скрият лесно. Пазаруването онлайн, добило още повече популярност по време на пандемията на COVID-19, може допълнително да засили тази зависимост, тъй като там то се случва дори още по-бързо и лесно – по всяко време на денонощието, анонимно, с огромно разнообразие от продукти.

Свързани статии

10 навика, които пречат на менталното ви здраве 

Защо ни е трудно да устоим – науката зад пазаруването

По време на покупката в мозъка ни се активират специфични структури, наречени „система за възнаграждение“, свързани с освобождаването на хормони, които ни карат да се чувстваме добре и да изпитваме удоволствие. Тази система от своя страна е свързана с нашите емоции и се активира от думи като „разпродажба“ или „изгодна сделка“ по начин, подобен на действието на наркотиците. Тогава се включва зона, отговорна за рационалното мислене и вземането на обмислени решения, но когато вниманието се насочи към червената табела „Разпродажба“, тази способност често отстъпва на заден план.

Кога пазаруването престава да е удоволствие и се превръща в зависимост?

Съществуват няколко конкретни въпроса, които всеки от нас може да си зададе, когато мисли за покупките, които извършва:

• Имате ли понякога усещане за загуба на контрол, която води до импулсивни покупки?
• Купувате ли продукти в количества, които не са ви необходими или стоки, от които изобщо не се нуждаете и няма да използвате в дългосрочен план, но за вас е важно „просто да ги имате“?
• Търсите ли утеха в нова покупка, когато ви е скучно или сте разстроени?
• Води ли всичко това до негативни последствия, като финансови трудности или семейни проблеми?

Разбира се, ако това се случва само от време на време, няма защо да се притеснявате. Ако става въпрос за пристрастяване обаче, пазаруването се превръща в навик, който трудно се контролира и често се повтаря.

Прекомерното пазаруване може да бъде начин да компенсираме емоционални липси, използвайки материалните придобивки, за да запълним вътрешната си празнота.

Свързани статии

„Не съм достатъчно добра...“ – гласът на ниската самооценка

Психологическият процес в този случай изглежда по следния начин:

Появява се чувство на тъга, тревога, стрес, самота или загуба на контрол, което предизвиква желание за пазаруване. При пазаруването изпитваме краткотрайно усещане, че държим нещата „под контрол“, а очакването и извършването на покупката предизвикват отделяне на допамин и ендорфини в мозъка.

Тези хормони предизвикват моментно чувство на радост, което ни разсейва от скритите ни емоции, но скоро след това се появява празнота, съпроводена от срам и съжаление за покупката. Това ни кара да се чувстваме още по-зле от преди това и засилва желанието ни да пазаруваме отново, което ни вкарва в един порочен кръг…

Опасната реалност на шопинг терапията

Често хумористично представяна, идеята, че пазаруването може да бъде форма на „терапия“, е в голяма степен погрешна; истинската терапия се занимава с основните емоционални предизвикателства и проблеми на всеки човек, докато прекомерното пазаруване предлага просто едно временно разсейване и краткотрайно запълване на емоционалната празнина.

Свързани статии

Ти си важна.

Стресът на жената в 30-те и 40-те: Как да спреш да се състезаваш с очакванията и да избереш себе си

Как да овладеем навика за прекомерно пазаруване?

Всеки от нас може да потърси своите дълбоки причини за подобни действия – те могат да се коренят още в детството ни, да са свързани с трудности в професионалния или личния ни живот. Едва след като се изправим пред тези причини и започнем да работим за тяхното осъзнаване, можем да се опитаме да се справим и с нежеланото поведение.

Някои от стратегиите, които можем да използваме, за да постигнем това, са:

• Планиране на покупките и използване на пари в брой, когато е възможно.
• Пауза – преди да купите даден продукт, спрете за момент, разходете се, дайте си време да решите дали наистина се нуждаете от тази покупка.
• Вглеждане в мотивите ни – опитайте се да си зададете някои от следните въпроси: Имам ли нужда от това точно сега? За какво ми е необходимо? Колко пъти ще го използвам?

От импулса към осъзнатия избор – как да намерим трайно удовлетворение

Признайте пред себе си защо пазарувате – дали за да подобрите настроението си, да повишите самочувствието си или като успокояващо средство в трудни житейски ситуации.

Научете се да разпознавате отключващите фактори: първата стъпка е да разпознаете кои чувства и емоции предшестват желанието да пазарувате. Воденето на дневник също може да бъде полезен инструмент за проследяване и разбиране на тези модели.

Намерете по-здравословни алтернативи: Заменете пазаруването с дейности, които носят истинско и трайно удовлетворение. Това може да включва различни хобита, творчество, физически упражнения, дихателни практики и медитация или прекарване на време с близки хора.

С подкрепата на професионалист можете да усвоите нови модели и начини за контролиране на тези импулси, така че да постигнете промяна в действията си.
Когато работим върху импулсивните желания, които ни притесняват, и управляваме емоциите и поведението си, правим крачка напред към по-пълноценен живот – допринасяме за щастието си и изпитваме повече удовлетворение и радост.

Свързани статии

Agne Diciute: Стегнати мускули, замаяност, мозъчна мъгла – все признаци на задържана травма

Как да поддържаме здрава самооценка в епохата на социалните мрежи

Силата на „НЕ“: Психологически техники за изграждане на лични граници

Синдромът на самозванеца: Защо дори Айнщайн се е съмнявал в себе си? 

За hOUR SPACE:

hOUR SPACE – Общността, която развива практиката на терапевтите.
hOUR SPACE е не просто място, а пространство за развитие на 100+ психолози, психотерапевти и консултанти, сертифицирани в над 10 сфери на психичното здраве. Даваме на общността си разнообразни предимства, така че членовете ни да надграждат практиката си като специалисти и да се чувстват част от една среда.

Така заедно популяризираме грижата за психичното здраве в България – открито, отговорно и без стигма.
Това е hOUR SPACE – OUR COMMUNITY – OUR MISSION!