Agne Diciute: Стегнати мускули, замаяност, мозъчна мъгла – все признаци на задържана травма

Agne Diciute е телесно-ориентиран гещалт психотерапевт, сертифициран от Европейската асоциация по гещалт терапия (EAGT), супервизор и практик по Somatic Experiencing™ – метод за работа с травма, базиран на телесна осъзнатост, създаден от д-р Питър Левин. Тя предлага индивидуална терапия, супервизия и групови обучения из цяла Европа, успешно съчетавайки соматични инструменти, поливагална теория, съзнателно движение и гещалт терапия. Психотерапевтът ще проведе двудневен обучителен уъркшоп по поливагусна теория, по покана на общността hOUR SPACE. 

Специално за проекта „Да си поговорим“ на Az-jenata.bg, посветен на психическото и емоционално здраве, Агне разказва за своя път към психотерапията, какво представлява поливагусната терапия и как да разпознаем задържаната травма в тялото, кои са най-честите ѝ признаци.

Как започна вашият път в психотерапията и какво ви насочи към телесно-ориентирания подход?

След 10 години работа в офиса, случайно попаднах на курс по танцова терапия. Движение след движение, вдишване след вдишване, започнах да усещам тялото си. Забелязах колко съм замръзнала. Колко съм била заседнала. Започнах да практикувам съзнателен танц и това се превърна в моята житейска практика. Бавно, клетка след клетка, започнах да се топя.... И за първи път в живота си започнах да се чувствам жива. Това беше моят път към опознаването на себе си, моите нужди, коя съм. Тук започна моето пътуване като телесно-ориентиран психотерапевт.

Осъзнах, че не съм щастлива. Осъзнах, че не се чувствам комфортно в дрехите, които нося, с храната, която ям, с хората, с които бях заобиколена. Осъзнах, че животът ми не е здравословен за мен. Но за да усетя това, трябваше да намеря начин да се свържа с тялото си.

Как бихте описали с прости думи какво представлява телесно-ориентираният гещалт подход?

Телесно-ориентираният гещалт се фокусира върху преживяването „тук и сега“ както на ума, така и на тялото. Вместо просто да говорим за проблеми, ние обръщаме внимание на това, което се случва в тялото ви, докато работим заедно – напрежение, усещания, импулси, движения. Това помага за достъп до чувства и прозрения, до които само с думи не може да се стигне.

В работата си комбинирам гещалт терапия със соматично преживяване, поливагусна теория и други телесни и съзнателни двигателни методи. Преди всичко – защото това съм аз и това ме накара да се върна у дома при себе си и затова знам, че работи. Силно вярвам, че гещалт терапията или която и да е друга методология базирана на вербална терапия сама по себе си не е достатъчна – особено когато говорим за лечение на травми.

Свързани статии

Как да поддържаме здрава самооценка в епохата на социалните мрежи

Каква е ролята на тялото в разбирането и трансформирането на психичната болка и травмата?

Травмата е нещо, което се случва в тялото ни, в нервната ни система. Когато някой преживее травма, много жизнена енергия се задържа в тялото и този човек навлиза в цикъл, в който тялото се опитва да завърши специфично действие, което би трябвало да предприеме, за да избяга, да се бори или да се защити.

Без соматична терапия е много трудно да се получи безопасен достъп до тази блокирана енергия. Ето защо много хора имат проблеми с изразяването на фрустрация, гняв или други емоции. Едно от най-бруталните неща при травмата е, че тя отнема свободата на действие, вътрешната сила на човека. Хората не я губят напълно – тя не изчезва, но тялото не се чувства сигурно, когато има достъп до нея.

Така че тялото е главният герой в лечението на травма. Травмата оставя отпечатък в нервната система, ние забиваме, енергията се блокира. Соматичната терапия е начинът да стигнем до нея безопасно.

Свързани статии

Силата на „НЕ“: Психологически техники за изграждане на лични граници

Какво представлява поливагусната теория и защо е толкова важна при работа с травма?

Поливагусната теория обяснява как нервната ни система реагира на безопасност и опасност. Имаме различни състояния – когато се чувстваме сигурни, можем да се свържем. Когато усетим заплаха, преминаваме в режим „бий се или бягай“. Когато е твърде объркващо, ние се затваряме, замръзваме и прекъсваме връзката.

Хубавото е, че това ни показва, че тези реакции не са психологически проблеми – те са биологични механизми за оцеляване. Вашата нервна система прави точно това, за което е предназначена.

В работата си виждам това постоянно. Клиент иска да говори, но тялото му е в изключено състояние. Иска близост, но системата му е заседнала в режим „бий се или бягай“. Никакво количество разговори не променят това – трябва да работим директно с нервната система. Когато разбера къде се намира нервната система на някого, мога да се срещна с него там. Ако е изключен, не натискаме. Ако е активиран, не го молим да стои неподвижно. Работим със системата му, а не срещу нея.

Ето защо поливагусната теория е от съществено значение в работата с травми – тя ни дава пътна карта. Лечението не е в това да поправим нещо счупено, а да помогнем на нервната система да си спомни какво е чувството за безопасност в тялото.

Свързани статии

Синдромът на самозванеца: Защо дори Айнщайн се е съмнявал в себе си? 

Как изглежда една типична сесия с вас? Включват ли се движения, дишане, визуализация?

Както казах, опитвам се да срещна човека там, където е. Основната ми задача като терапевт е да изпращам сигнали за безопасност на човека пред мен. Обръщам много внимание на себе си, на състоянието си. Следвам интуицията си, следвам видимите и невидимите знаци. Когато бях по-млада, мечтаех да стана детектив. Понякога се чувствам сякаш съм станала такава. (смее се)

Така че да, следвам това, което е необходимо. Много често започвам и завършвам сесиите с дихателни и заземяващи упражнения. Може да поканя клиента да се движи, правим упражнения за регулиране на физическата нервна система, пеем, тананикаме си, рисуваме или танцуваме. Всичко зависи от това от какво се нуждае неговата система в този момент. В някои сесии говорим повече, в други почти не говорим. Тялото ни показва пътя.

Какви са някои често срещани сигнали от тялото, които показват задържана травма?

От моя опит – стегнати мускули, хронична болка, мозъчна мъгла, замаяност, откъсване от телесни усещания като замръзване и дисоциация. Виждам също плитко дишане, рамене, издърпани в защита, свит гръден кош, скован гръбнак.

Хора, които не могат да осъществят зрителен контакт, които се стряскат лесно, чиято челюст е постоянно стисната. Някои задържат дъха си, без да го осъзнават, други не могат да стоят неподвижно. Може да е и хронично заболяване, автоимунни състояния. Също така начинът, по който някой седи, стои, движи се в пространството, разказва история. Тялото никога не лъже.

Свързани статии

Д-р Инга Трускаускайте: Танцът и движението освобождават напрежението в тялото и подобряват настроението

Как клиентите могат да продължат сами работата си между сесиите – има ли практики, които препоръчвате за саморегулация?

Да, има много различни упражнения и практически техники, които давам на клиентите си. Практикуваме заедно и след това ги каня да продължат у дома. Много е здравословно да имаме определени ритуали, ежедневна рутина, която включва практики за регулиране на нервната система. И не говоря за часове медитация – това са прости неща, понякога 5 минути са повече от достатъчни. Може да е нещо толкова просто, колкото да забележите ритъма на дишането си и след това бавно да го разширявате, нежни движения, или просто да поставите ръце на сърцето си.

Ще водя семинар за терапевти и специалисти в София на 18-19 октомври в hOUR SPACE, където ще споделя много от тези упражнения и техники. Ще ги изпробваме заедно и се надявам, че участниците ще могат да приложат някои от тях в ежедневието си и да ги въведат в клиничната си практика.

В съвременния свят тревожността и бърнаутът са все по-чести – как тялото ни реагира на тях и как можем да се „свържем обратно със себе си“?

Е, първо трябва да разберем какво всъщност се случва в нашия свят днес. Ние, хората, сме станали големи индивидуалисти, много егоцентрични и следователно много самотни. Не само сме откъснати един от друг, от нашето племе, но и сме загубили връзка с природата, която ни заобикаля. От моя гледна точка това е опустошително за човешката нервна система.

Живеем в много непредсказуем свят – всичко се променя бързо, има войни, миграции, бързо развитие на технологиите, изкуствен интелект, дори вярвам, че все още се справяме с последиците от скорошната пандемия. Постоянно живеем в несигурност. Нашата нервна система е проектирана да се справя със стреса, но не и с тази постоянна несигурност.

Телата ни реагират с хронично напрежение, плитко дишане, постоянна бдителност. Губим способността си да си почиваме, да се чувстваме в безопасност. Нервната ни система зацикля в режим на оцеляване.

Силно вярвам, че единственият път обратно към себе си е чрез връзка с природата, животните и другите хора. Групи, племена, общност. Когато чувстваме, че принадлежим някъде, когато докосваме земята, когато дишаме чист въздух, нервната ни система си спомня какво е чувството за безопасност. Ето как се връщаме у дома при себе си.

Свързани статии

Надежда Маркова, психолог: Не бива да бягаме от тревожността, дори и да звучи парадоксално

Каква е разликата между това да разказваш за травмата и да я преживееш по нов начин през тялото?

Говоренето за травма всъщност не носи изцеление. Всъщност в някои случаи може да бъде повторно травмиращо, защото всеки път, когато говорим за нея, тялото ни я помни и преживява отново. Разбира се, полезно е терапевтът да знае какво се е случило (и нека си признаем, че и ние сме любопитни да знаем!), така че, разбира се, има специални техники, базирани на травма, за споделяне на събития по безопасен начин. Но понякога може дори да не знаем или да не помним какво ни се е случило, но въпреки това преживяваме травмата в тялото.

Изследванията показват, че травмата се случва в области на мозъка, които нямат думи. Когато само говорим, използваме мислещия мозък, но травмата не живее там – тя живее в тялото, в автоматичните реакции, в нервната система. Когато използваме подход „отдолу нагоре“, можем да получим достъп до цялата информация, от която се нуждаем чрез тялото. Травмата е свързана с незавършени биологични реакции, които са попаднали в капан. Много често, когато работим соматично, се появяват силни травматични спомени или образи, но фокусът остава върху телесните процеси, а не върху съдържанието на историята.

Това е ключовата разлика.

Целта е да се помогне на човека да завърши нещо, което не е могъл да завърши в миналото – тази борба, това бягство, това защитно действие. Не се опитваме да разберем травмата интелектуално. Помагаме на нервната система да освободи тази затворена енергия и да намери отново силата си.

Може ли човек да работи с травма, без да има ясен спомен или разказ за нея?

Да, абсолютно! Тялото пази всичко – дори това, което умът е забравил или никога не е преработил в думи. Предвербалната травма, травмата от развитието или съкрушителни преживявания, които не са преминали през съзнателната обработка, живеят в нервната система. Чрез проследяване на усещанията, забелязване на импулси на движение или следване на естествените реакции на тялото, можем да достигнем до тези имплицитни спомени и да работим с тях безопасно.

Понякога най-дълбокото изцеление се случва, без дори да знаем историята.

Как се грижите за себе си, за да останете стабилна, емпатична и присъстваща в работата си?

За да мога да помагам на другите, трябваше да работя много със собствената си нервна система. Защото аз съм тази, която създава и държи безопасно пространство за клиента. Така че трябва да мога да оставам присъстваща колкото е възможно повече.

Помагам си много по време на сесиите – правим упражненията за саморегулация заедно, съвместно се регулираме. Постоянно се опитвам да осъзнавам собственото си тяло, да остана здраво стъпила на земята. Между сесиите правя някои двигателни упражнения, понякога танцувам, разхождам се, гледам дърветата, дишам дълбоко, пия хубава чаша чай, грижа се за основните си нужди.

След работа обикновено се занимавам с градинарство или се разхождам с кучето си. В свободното си време обичам да играя тенис, да вземам уроци по пеене, да рисувам, да танцувам, да си почивам. И спя и да се храня редовно – тези основни неща са толкова важни.

Какво бихте казали на хората, които усещат, че „нещо не е наред“, но не знаят откъде да започнат?

Разходете се в гората и си намерете добър терапевт, ориентиран към тялото! (смее се) Но наистина, започнете, като слушате тялото си. Това чувство за „нещо не е наред“ – тялото ви вече знае какво е. То е най-честният компас, който имате.