Цветелина Шопниколова. Снимка: Димитър Кьосемарлиев.
Днешната жена е свободна. Или поне така изглежда. Можем да учим, да градим кариера, да пътуваме, да избираме партньор (или да живеем без такъв). Но свободата често идва с висока цена – натискът да бъдем всичко наведнъж. В 30-те и 40-те години жената се оказва на кръстопът между биологичния часовник, професионалните амбиции и културните очаквания за „перфектен живот“.
Как да намерим баланс, без да прегорим? Какво означава вътрешна свобода днес? На тези въпроси отговаря д-р Цветелина Шопниколова, клиничен психолог в столичния медицински център ДКЦ „Черни връх“.
Д-р Шопниколова е докторант по социална медицина, занимаващ се с изследване на личността, посредством психодиагностични инструменти. Тя предлага иновативен подход съчетаващ клинична работа с терапевтичен подход. Работи индивидуално с възрастни, семейства с деца и двойки. Занимава се и с геронтопсихология. Завършва „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ в Медицински университет София през 2015 г., завършва „Клинична психология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. Д-р Шопниколова има докторска степен по медицина през 2024 г. С редица специализации, курсове по психологическо консултиране и семейна терапия, участия в научни форуми и конференции, тя е и водещ лектор по темата за психичното здраве.
– Това е етап, в който жената е на върха на силите си – зряла, опитна, енергична. Но точно тогава се появява най-голямото напрежение. Причината е, че този възрастов период е „сблъсък“ между биологичния ритъм, социалните очаквания и личните амбиции. Ако погледнем днешната реалност, жените са по-еманципирани от всякога – имат достъп до образование, кариерни възможности, икономическа независимост. Но парадоксално, това не намалява напрежението, а го увеличава. Защото към традиционните роли – майка, съпруга, домакиня – се добавя още една: успешна професионалистка.
– Точно така. Еманципацията донесе свобода, но и нов тип натиск – да бъдеш „перфектната модерна жена“. Виждаме го навсякъде: трябва да имаш успешна кариера, щастливо семейство, хармонична връзка, добре изглеждащо тяло, активен социален живот. Социалните мрежи усилват тази илюзия – снимки на „идеални“ животи ни внушават, че това е нормата, а не изключението. В резултат жената започва да живее в постоянна надпревара – с другите и със себе си.
– Първо, ролята на майчинството. В 30-те и 40-те години тя е особено силна – жената или вече има деца, или е под натиск „да не изпусне времето“. Втората зона на напрежение е кариерата – това са годините, в които се изисква пълна отдаденост, ако искаш да се утвърдиш. Добавете и грижата за партньора, родителите, дома, плюс очакванията за „перфектен“ външен вид. Всичко това създава хронично усещане за вина – ако си на работа, не си достатъчно с децата; ако си с децата, изоставаш в кариерата.
– Все по-често срещам синдром на емоционално прегаряне при жени в 35–45 години. Симптомите са тревожност, безсъние, усещане за празнота, раздразнителност. Често тези жени изглеждат „перфектно“ отвън, но вътре се чувстват изтощени и нещастни. Основната причина е липсата на вътрешна свобода – живот по чужди стандарти, а не по собствени ценности.
– Това е умението да живееш в съответствие със себе си, а не с чуждите очаквания. Да можеш да кажеш: „Да, мога да имам кариера, но не на всяка цена“ или „Майчинството е важно за мен, но няма да позволя чувството за вина да управлява живота ми“. Вътрешната свобода идва, когато осъзнаеш, че не дължиш на никого да бъдеш „перфектна“.
– Първата стъпка е осъзнаването: „Какви са моите истински приоритети?“ Запишете ги. Ще видите, че повечето „трябва“ не са ваши, а наложени отвън.
Втора стъпка – граници: научете се да казвате „не“ без вина. Това е тема, за която винаги говоря, защото именно липсата на граници води до прегаряне.
Трето – практики за връзка със себе си: кратки паузи през деня, медитация, дори 10 минути тишина. И нещо много важно – време за удоволствие без оправдания. Това не е егоизъм, това е емоционална хигиена.
– Бих им казала: никой няма да ви даде разрешение да живеете собствения си живот – това разрешение трябва да си го дадете сами. И още нещо – пътят към свободата започва с един малък въпрос: „Ако никой не ме съди, какво бих избрала за себе си?“ Отговорете честно. Това е вашата истина.
Да бъдеш жена днес е привилегия и предизвикателство. Свободата е реална, но тя върви с отговорността да определиш собствените си стандарти. Не можеш да бъдеш всичко за всички – и не е нужно. Най-важната роля е да бъдеш вярна на себе си. Това е истинската победа.
1. Изчисти „трябва“ от живота си – попитай се: „Чие е това очакване?“
2. Научи се да казваш „не“ – без вина, с уважение към себе си и другите.
3. Сравнявай се по-малко – социалните мрежи показват илюзии, не реалност.
4. Поддържай емоционална хигиена – време за почивка и удоволствия е задължително.
5. Потърси подкрепа – психотерапията не е слабост, а ресурс за сила и яснота.