Поверия за здраве на Гергьовден. Снимка: istock
На 6 май, Гергьовден, хиляди българи ще празнуват имен ден. Този празник е с големи традиции за българския народ и се уважава от всички, не само от имениците и техните семейства. На този ден има няколко стари поверия, които вещаят здраве и късмет.
В ранното утро на 6 май, най-добре преди изгрев слънце, жените, децата, неомъжените моми отивали на поляните, покрити с роса, за да берат цветя. Поверието гласяло, че който се окъпе в утринна роса и събере свежи цветя, ще се радва на добро здраве. С набраните цветя жените правели венци и ги окачвали на вратата на дома си, за да го предпазят от болести и зли сили.
Друго поверие за здраве е жените и децата да се ударят леко със зелени клонки или вейки, за да прогонят болестите.
В миналото някои девойки са миели лицата си с росата, за да нямат лунички.
Поверията гласели, че росата на Гергьовден има лековита сила и гонела всяка болест. Дори използвали част от росата при замесването на обредните хлябове и питки за празника.
Болните ходели да се измият в извор на Гергьовден, защото имало поверие, че който е болен, ще се излекува. След като се изкъпели, трябвало да се проврат под клоните на три вековни дървета и да си направят венец от върбови клонки или дрян.
В някои райони на страната имало обичай в ранното утро на празника жените да откъсват толкова коренчета здравец, колкото са членовете на семейството. Всяко от тях наричали на името на съответния човек от семейството и следели дали на другия ден ще е още здраво и свежо. Това означавало, че човекът, на когото е наречено коренчето, ще бъде здрав през останалата част от годината.
Старо поверие гласи, че нощта срещу Гергьовден е добра за наричане, тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести.
Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през годината, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.