Катерина Матеева. Снимка: личен архив.
Катерина Матеева е психолог, както признава „не само по професия, а и по душа“. Интересът ѝ към психологията се появява още в 9 клас, когато съдбата я подлага на жестоко изпитание – Катерина пострадва от тежка катастрофа. От този инцидент травми остават не само физически, но и психически.
Успоредно на дългото възстановяване на младото момиче тогава се появяват тревожност и паник атаки. Те стават причина Катерина да задълбочи интереса си към психологията и да започне да се занимава професионално. Защото както самата тя признава – „знам как се чувстваш, когато се страхуваш, когато не виждаш изход“. Мисията ѝ е да помага на хора с тревожни разстройства и паник атаки, да намират изход и светлина.
С Катерина Матеева се срещаме в проекта на Az-jenata.bg „Да си поговорим“, за да ни разкаже за своята битка с паник атаките, както и какви са възможните начини да ги преодолеем. Приятно четене.
Казвам се Катерина Матеева и съм психолог не само по професия, а по душа.
Вярвам, че това е моето призвание, и го почувствах още като ученичка. В 9. клас изучавах психология в училище и бързо се запалих по темата – потопих се в мистерията на нашия мозък. Същата година обаче съдбата рязко промени живота ми – бях блъсната от кола със 120 км/ч. В резултат на катастрофата двата ми крака бяха счупени в бедрата, тазът – на четири места, черепът също беше счупен. Прекарах седмица с опасност за живота, а прогнозите на лекарите бяха, че най-вероятно няма да оцелея.
Възстановяването беше дълго и тежко – не само физически, но и психически. Преживях посттравматично стресово разстройство, а по-късно тревожност и панически атаки. Работата с психолог тогава ми даде сила и яснота – и дълбоко вътрешно усещане, че искам да бъда от другата страна на този процес.
Днес точно това е моето най-силно оръжие – че знам как се чувстваш, когато се страхуваш, когато не виждаш изход. Затова и най-често работя с хора, които се борят с паник атаки, тревожност и травматични преживявания. Вярвам, че когато срещнеш професионалист, който сам е минал по този път, се усеща – защото има дълбоко разбиране, емпатия и човешка свързаност, които не могат да се научат само от книги и учебници.
Оттогава насам целият ми живот е отдаден на психологията, вече 11 години – завърших две магистратури в сферата, преминах редица специализации и всеки месец работя със стотици хора. И точно затова съм тук – да бъда до онези, които имат нужда от сила, докато я открият отново в себе си.
Катерина Матеева.
Тревожността е нормална – всички я изпитваме.
Тя е нашата вградена алармена система – активира се, когато има потенциална заплаха, за да ни подготви за реакция. В този смисъл тревожността не е нещо лошо – тя ни помага да оцелеем и да се справим. Всички я изпитваме – преди изпит, важна среща, при несигурност.
Когато тревожността ни започне да пречи на качеството ни на живот, тогава е важно да поемем отговорност да се отработи, за да не се натрупа още повече.
Обичайните симптоми са сърцебиене, замайване, натрапливи мисли. Човек може да се буди с тях и да заспива с тях. Започва да избягва да върши обичайни неща от страх, че ще му стане лошо например. „Диагноза“ е доста страшна дума, която плаши. Но това не означава, че си луд. Защото... луди хора няма. Стигмата боли повече от диагнозата. Хората не са луди – те имат психични преживявания, които заслужават разбиране, изслушване и подкрепа.
Някои хора изпитват трудност при заспиване, хранене, работа и дори отношенията с другите. Но това не ги прави слаби, както си мислят. Това, според мен, показва даже, че са силни, защото са търпели много и са преживели много. Ако често човек се хваща, че си мисли „а ако това се случи?“, избягва места или занимания, а дори и хората, има паник атаки – това вече, може би, е тревожно разстройство и колкото по-рано се отработи, толкова е по-лесно. Аз работя всеки ден с хора, които са чакали твърде дълго, защото са си мислели, че „ще мине от само себе си“, а някои от тях дори 20 години.
Нещо, което искам да подчертая – не се самодиагностицирайте. Винаги, ако се съмнявате, се доверете на специалисти.
Според практиката ми и опита ми, хората са претоварени, имат постоянен стрес и високи изисквания към себе си. Много често те се страхуват от провал и от мнението на останалите.
Социалните мрежи също са водещ фактор, защото много хора се влияят от това, което виждат в интернет и започват съзнателно и несъзнателно да се сравняват с „перфектния“ живот на другите.
Най-често всичко започва и протича по следния начин. Проявява се тревожност и като не се отработи, е възможно да се появи паник атака. Ако човек не ѝ обърне внимание, е възможно да не се повтори и тази „верига“ се прекъсва. Но... ако човек се вглъби в симптомите и страха, който се усеща, е възможно да се повтори и потрети. Отключва се паническо разстройство. Ако не се отработи – идва ред на агорафобията.
Какво е Агорафобия се питаш? Това е страхът, който човек изпитва, да излиза навън, защото мисли и вярва, че ще му стане лошо / ще получи паник атака и няма да има кой да му помогне.
Всичко това има край. С работа, упражнения и техники.
Както стоиш, тялото ти започва да трепери, потят ти се дланите, получаваш топли и студени вълни, сърцебиене, причерняване пред очите, стягане в гърдите и гърлото.
Нахлуват мисли, че ще припаднеш, ще умреш, ще се задушиш или ще полудееш / загубиш контрол. Продължава около 15-20 минути, през които страхът, че се случва нещо с теб е безкраен.
Най-силно впечатление ми е направило това колко сам и изолиран се чувства всеки човек, с когото съм работила. Почти всеки ми казва, че само на него му се случва това, никой не го разбира и го е страх да не полудее. На ден имам между 6 и 9 сесии, като 80% от тях са с хора с паник атаки. Самата аз минах през този ад и знам всеки един симптом как се отразява наистина, не само на теория.
Тревожността е сигнал, че нещо в нас има нужда от промяна. Доста често може да се извлекат положителни черти – човек се научава да поставя граници, да си обръща внимание, да сменя работата и да приключва токсични за него взаимоотношения. Най-красивото е, че тревожността ти показва, че имаш сила, която дори не си подозирал, че е в теб.
Не осъзнаваме колко малки крачки трябва да направим, за да се почувстваме значително по-добре.
Движението е много важна част. Дори 10-15 минути разходка на ден оказват влияние.
Споделяне. Много хора смятат, че натоварват близките и приятелите си, но не е така. Тревожността и паник атаките често се засилват от неизказани чувства.
Кафе и енергийни напитки – дори едно кафе на ден може да повиши тревожността през деня.
Добър режим на сън. Поне 8 часа сън и да се заспива в тъмно, тихо и уютно пространство.
Най-важното, което можем да направим, е просто да бъдем до него.
Коментари като „стягай се“, „мисли позитивно“ или „ще отмине“ не само, че не помагат, а могат да влошат състоянието. Много по-съпреживяващо и подкрепящо е да кажем:
„Виждам, че ти е трудно, но съм до теб“ или „Тук съм, когато имаш нужда да поговорим“.
Ако състоянието се задълбочава, можем деликатно да го насърчим, напомняйки му, че и той заслужава да се чувства добре. Целта не е да го мотивираме насила, а да му покажем, че има до себе си човек, който е готов да го изслуша с разбиране. В крайна сметка – няма човек без трудности, независимо как изглеждат нещата в интернет.
В България все още е табу темата за това да ходиш на психолог и да се грижиш за психичното си здраве. Много хора ги е срам да споделят какво изпитват или че работят със специалист.
Често, в сесии, са ми казвали: „Чувствам се луда, че ходя на психолог“ – а това съвсем не е така. Не е нужно да имаш тежък проблем, за да потърсиш помощ. Работила съм с хора, които изпитват стрес пред изпит за шофьорска книжка или изпит в университет. Стресът е често срещан в днешно време.
От друга страна, малко хора наистина оценяват професията, защото не са запознати с нея. Не виждат смисъл да ходят на психолог, след като могат да споделят с приятел. А разликата е огромна. В моя случай съм учила над осем години и ми предстоят още толкова. Работата ми не се състои в това „да си разказваме клюки“ или просто да „стоя и слушам“. По-голямата част от усилията ми дори не се виждат – и затова често не се оценяват.
Подготовката за всяка сесия, изготвяне на упражнения за конкретния случай, внимателното слушане по време на сесията и следенето на езика на тялото, например – всичко това остава скрито.
През 2020 година създадох професионален профил в TikTok и станах първият психолог в България, който използва платформата за споделяне на знания и опит по психични теми. Днес ме радва изключително много да виждам колко колеги вече имат свои профили и също споделят съдържание, свързано с психология и психични разстройства.
За мен една от най-важните ми цели е да достигна до възможно най-много хора в България с достъпна и полезна информация за различни психични състояния. Така, от една страна, обществото придобива повече знания и започва да възприема професията с по-голяма лекота и уважение, а от друга – много хора се припознават и стават по-склонни да потърсят помощ.
Защото никой не е длъжен да се бори сам.
Да, тревожността често има връзка с начина, по който сме отгледани. В практиката си виждам много ясно как още от ранните години се залагат модели – на мислене, на реагиране и на усещане за безопасност. Ако родителите са били много тревожни или контролиращи, детето започва да възприема света като опасен. Расте с усещането, че нещо лошо винаги може да се случи и трябва да е нащрек.
Често пренебрегваме малките неща. От изключителна важност е как се настройваме. Когато се събудим сутрин, дори да не сме в добро настроение, е важно съзнателно да се настроим положително. През деня така или иначе ни се случват както позитивни, така и негативни неща – и от нас зависи на кои ще обърнем повече внимание.
Други малки неща, които са мощни, но рядко се осъзнават: да кажем „не“, когато не ни е по силите, и да се отделим от шумна среда, когато имаме нужда от спокойствие. Понякога най-голямото успокоение идва от това някой просто да ни изслуша – или от това да си дадем разрешение да бъдем уморени.
Ако се чувстваш сякаш вече не си себе си, искаш да си бъдеш както преди се бориш с паник атаки – не си сам. Има решение. Не отлагай повече, защото колкото по-бързо се отработят тези симптоми, толкова по-лесно ще се почувстваш отново в силата си. Погрижи се за психиката си.
Може също да се включиш в безплатната ми група в Instagram, където ежедневно споделям полезна информация, подкрепа и упражнения, които да ти помогнат да се почувстваш по-свързан, разбран и спокоен.
А оттук може да направиш първата крачка – а именно, да вземеш психиката си в свои ръце: https://superdoc.bg/lekar/katerina-mateeva.