Катерина Матеева. Снимка: личен архив.
Катерина Матеева е психолог, както признава „не само по професия, а и по душа“. Интересът ѝ към психологията се появява още в 9 клас, когато съдбата я подлага на жестоко изпитание – Катерина пострадва от тежка катастрофа. От този инцидент травми остават не само физически, но и психически.
Успоредно на дългото възстановяване на младото момиче тогава се появяват тревожност и паник атаки. Те стават причина Катерина да задълбочи интереса си към психологията и да започне да се занимава професионално. Защото както самата тя признава – „знам как се чувстваш, когато се страхуваш, когато не виждаш изход“. Мисията ѝ е да помага на хора с тревожни разстройства и паник атаки, да намират изход и светлина.
С Катерина Матеева се срещаме в проекта на Az-jenata.bg „Да си поговорим“, за да ни разкаже за своята битка с паник атаките, както и какви са възможните начини да ги преодолеем. Приятно четене.
Казвам се Катерина Матеева и съм психолог не само по професия, а по душа.
Вярвам, че това е моето призвание, и го почувствах още като ученичка. В 9. клас изучавах психология в училище и бързо се запалих по темата – потопих се в мистерията на нашия мозък. Същата година обаче съдбата рязко промени живота ми – бях блъсната от кола със 120 км/ч. В резултат на катастрофата двата ми крака бяха счупени в бедрата, тазът – на четири места, черепът също беше счупен. Прекарах седмица с опасност за живота, а прогнозите на лекарите бяха, че най-вероятно няма да оцелея.
Възстановяването беше дълго и тежко – не само физически, но и психически. Преживях посттравматично стресово разстройство, а по-късно тревожност и панически атаки. Работата с психолог тогава ми даде сила и яснота – и дълбоко вътрешно усещане, че искам да бъда от другата страна на този процес.
Днес точно това е моето най-силно оръжие – че знам как се чувстваш, когато се страхуваш, когато не виждаш изход. Затова и най-често работя с хора, които се борят с паник атаки, тревожност и травматични преживявания. Вярвам, че когато срещнеш професионалист, който сам е минал по този път, се усеща – защото има дълбоко разбиране, емпатия и човешка свързаност, които не могат да се научат само от книги и учебници.
Оттогава насам целият ми живот е отдаден на психологията, вече 11 години – завърших две магистратури в сферата, преминах редица специализации и всеки месец работя със стотици хора. И точно затова съм тук – да бъда до онези, които имат нужда от сила, докато я открият отново в себе си.
Катерина Матеева.
Тревожността е нормална – всички я изпитваме.
Тя е нашата вградена алармена система – активира се, когато има потенциална заплаха, за да ни подготви за реакция. В този смисъл тревожността не е нещо лошо – тя ни помага да оцелеем и да се справим. Всички я изпитваме – преди изпит, важна среща, при несигурност.
Когато тревожността ни започне да пречи на качеството ни на живот, тогава е важно да поемем отговорност да се отработи, за да не се натрупа още повече.
Обичайните симптоми са сърцебиене, замайване, натрапливи мисли. Човек може да се буди с тях и да заспива с тях. Започва да избягва да върши обичайни неща от страх, че ще му стане лошо например. „Диагноза“ е доста страшна дума, която плаши. Но това не означава, че си луд. Защото... луди хора няма. Стигмата боли повече от диагнозата. Хората не са луди – те имат психични преживявания, които заслужават разбиране, изслушване и подкрепа.
Някои хора изпитват трудност при заспиване, хранене, работа и дори отношенията с другите. Но това не ги прави слаби, както си мислят. Това, според мен, показва даже, че са силни, защото са търпели много и са преживели много. Ако често човек се хваща, че си мисли „а ако това се случи?“, избягва места или занимания, а дори и хората, има паник атаки – това вече, може би, е тревожно разстройство и колкото по-рано се отработи, толкова е по-лесно. Аз работя всеки ден с хора, които са чакали твърде дълго, защото са си мислели, че „ще мине от само себе си“, а някои от тях дори 20 години.
Нещо, което искам да подчертая – не се самодиагностицирайте. Винаги, ако се съмнявате, се доверете на специалисти.
Според практиката ми и опита ми, хората са претоварени, имат постоянен стрес и високи изисквания към себе си. Много често те се страхуват от провал и от мнението на останалите.
Социалните мрежи също са водещ фактор, защото много хора се влияят от това, което виждат в интернет и започват съзнателно и несъзнателно да се сравняват с „перфектния“ живот на другите.
Най-често всичко започва и протича по следния начин. Проявява се тревожност и като не се отработи, е възможно да се появи паник атака. Ако човек не ѝ обърне внимание, е възможно да не се повтори и тази „верига“ се прекъсва. Но... ако човек се вглъби в симптомите и страха, който се усеща, е възможно да се повтори и потрети. Отключва се паническо разстройство. Ако не се отработи – идва ред на агорафобията.
Какво е Агорафобия се питаш? Това е страхът, който човек изпитва, да излиза навън, защото мисли и вярва, че ще му стане лошо / ще получи паник атака и няма да има кой да му помогне.
Всичко това има край. С работа, упражнения и техники.
Както стоиш, тялото ти започва да трепери, потят ти се дланите, получаваш топли и студени вълни, сърцебиене, причерняване пред очите, стягане в гърдите и гърлото.
Нахлуват мисли, че ще припаднеш, ще умреш, ще се задушиш или ще полудееш / загубиш контрол. Продължава около 15-20 минути, през които страхът, че се случва нещо с теб е безкраен.
Най-силно впечатление ми е направило това колко сам и изолиран се чувства всеки човек, с когото съм работила. Почти всеки ми казва, че само на него му се случва това, никой не го разбира и го е страх да не полудее. На ден имам между 6 и 9 сесии, като 80% от тях са с хора с паник атаки. Самата аз минах през този ад и знам всеки един симптом как се отразява наистина, не само на теория.
Тревожността е сигнал, че нещо в нас има нужда от промяна. Доста често може да се извлекат положителни черти – човек се научава да поставя граници, да си обръща внимание, да сменя работата и да приключва токсични за него взаимоотношения. Най-красивото е, че тревожността ти показва, че имаш сила, която дори не си подозирал, че е в теб.
Не осъзнаваме колко малки крачки трябва да направим, за да се почувстваме значително по-добре.
Движението е много важна част. Дори 10-15 минути разходка на ден оказват влияние.
Споделяне. Много хора смятат, че натоварват близките и приятелите си, но не е така. Тревожността и паник атаките често се засилват от неизказани чувства.
Кафе и енергийни напитки – дори едно кафе на ден може да повиши тревожността през деня.
Добър режим на сън. Поне 8 часа сън и да се заспива в тъмно, тихо и уютно пространство.
Най-важното, което можем да направим, е просто да бъдем до него.
Коментари като „стягай се“, „мисли позитивно“ или „ще отмине“ не само, че не помагат, а могат да влошат състоянието. Много по-съпреживяващо и подкрепящо е да кажем:
„Виждам, че ти е трудно, но съм до теб“ или „Тук съм, когато имаш нужда да поговорим“.
Ако състоянието се задълбочава, можем деликатно да го насърчим, напомняйки му, че и той заслужава да се чувства добре. Целта не е да го мотивираме насила, а да му покажем, че има до себе си човек, който е готов да го изслуша с разбиране. В крайна сметка – няма човек без трудности, независимо как изглеждат нещата в интернет.
В България все още е табу темата за това да ходиш на психолог и да се грижиш за психичното си здраве. Много хора ги е срам да споделят какво изпитват или че работят със специалист.
Често, в сесии, са ми казвали: „Чувствам се луда, че ходя на психолог“ – а това съвсем не е така. Не е нужно да имаш тежък проблем, за да потърсиш помощ. Работила съм с хора, които изпитват стрес пред изпит за шофьорска книжка или изпит в университет. Стресът е често срещан в днешно време.
От друга страна, малко хора наистина оценяват професията, защото не са запознати с нея. Не виждат смисъл да ходят на психолог, след като могат да споделят с приятел. А разликата е огромна. В моя случай съм учила над осем години и ми предстоят още толкова. Работата ми не се състои в това „да си разказваме клюки“ или просто да „стоя и слушам“. По-голямата част от усилията ми дори не се виждат – и затова често не се оценяват.
Подготовката за всяка сесия, изготвяне на упражнения за конкретния случай, внимателното слушане по време на сесията и следенето на езика на тялото, например – всичко това остава скрито.
През 2020 година създадох професионален профил в TikTok и станах първият психолог в България, който използва платформата за споделяне на знания и опит по психични теми. Днес ме радва изключително много да виждам колко колеги вече имат свои профили и също споделят съдържание, свързано с психология и психични разстройства.
За мен една от най-важните ми цели е да достигна до възможно най-много хора в България с достъпна и полезна информация за различни психични състояния. Така, от една страна, обществото придобива повече знания и започва да възприема професията с по-голяма лекота и уважение, а от друга – много хора се припознават и стават по-склонни да потърсят помощ.
Защото никой не е длъжен да се бори сам.
Да, тревожността често има връзка с начина, по който сме отгледани. В практиката си виждам много ясно как още от ранните години се залагат модели – на мислене, на реагиране и на усещане за безопасност. Ако родителите са били много тревожни или контролиращи, детето започва да възприема света като опасен. Расте с усещането, че нещо лошо винаги може да се случи и трябва да е нащрек.
Често пренебрегваме малките неща. От изключителна важност е как се настройваме. Когато се събудим сутрин, дори да не сме в добро настроение, е важно съзнателно да се настроим положително. През деня така или иначе ни се случват както позитивни, така и негативни неща – и от нас зависи на кои ще обърнем повече внимание.
Други малки неща, които са мощни, но рядко се осъзнават: да кажем „не“, когато не ни е по силите, и да се отделим от шумна среда, когато имаме нужда от спокойствие. Понякога най-голямото успокоение идва от това някой просто да ни изслуша – или от това да си дадем разрешение да бъдем уморени.
Ако се чувстваш сякаш вече не си себе си, искаш да си бъдеш както преди се бориш с паник атаки – не си сам. Има решение. Не отлагай повече, защото колкото по-бързо се отработят тези симптоми, толкова по-лесно ще се почувстваш отново в силата си. Погрижи се за психиката си.
Може също да се включиш в безплатната ми група в Instagram, където ежедневно споделям полезна информация, подкрепа и упражнения, които да ти помогнат да се почувстваш по-свързан, разбран и спокоен.
А оттук може да направиш първата крачка – а именно, да вземеш психиката си в свои ръце: https://superdoc.bg/lekar/katerina-mateeva.
След силния трус в Камчатка: Вторични трусове с магнитуд до 7,5 може да има до месец напред 
Колко опасно е да се роди в Космоса? 
Космически прах ще помогне за реконструкцията на земната атмосфера 
Революционни открития разкриват тайната на „сините камъни“ в Стоунхендж 
44 години по-късно – Шокиращи подробности около сватбата на принцеса Даяна и принц Чарлз 
Бившият на Ирина Шейк, Том Брейди, разгорещи страстите на яхта в Ибиса 
Дъщерята на Хълк Хоган – изключена от завещанието на звездата от „Гръм в рая“ 
4 зодии ще бъдат въвлечени в токсичен любовен триъгълник към края на лятото 
Козметика за възрастни предизвиква интоксикации при децата 
Опасните човекоядни бактерии в морето - Vibrio parahaemolyticus и Vibrio vulnificus 
Универсална иРНК ваксина активира имунната система срещу тумори 
Ето защо остаряваме по-бързо, когато не спим! 
Венера в Рак - какво чака зодиите? 
Абсолютен хит: Къдрави топове 
Пийт Дейвидсън: Елси ще е страхотна майка 
Нова двойка: Кейти Пери и Джъстин Трюдо? 
продава, Едностаен апартамент, 61 m2 Бургас област, Созопол, 89016 EUR 
продава, Къща, 336 m2 Пловдив, Остромила, 397815 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 88 m2 Бургас област, гр.Приморско, 137500 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 94 m2 Бургас област, гр.Свети Влас, 110000 EUR 
