Снимка: iStock
Автор: Димитринка Андреева – Гещалт психотерапевт и психолог, член на общността на hOUR SPACE.
Терапевтичната общност hOUR SPACE е партньор на проекта на Az-jenata.bg „Да си поговорим“, който е с фокус върху психичното и емоционално здраве на жените.
Менопаузата не е удобен разговор. Лоша репутация, много митове около нея, противоречащата си и объркваща информация, които допринасят за трудността да разберем какво наистина е тя, какво да очакваме и как да се подготвим за нея.
В днешната масова култура битува идеята, че е нещо новопоявило се през 20 век поради удължената продължителност на живота, което е далеч от истината. Шаманските култури, аюрведа и традиционната китайска медицина я познават от векове и пазят хилядолетно знание за нейните етапи, преживявания и начини да я живеем в добро здраве. Традиционната китайска медицина дори я нарича втора пролет.
Лошата слава на менопаузата се появява или поне става по-видима през Викторианската епоха, когато жените в (пери)менопауза са наричани „луди“ и е трябвало да „се поправят и лекуват“, често се е прибягвало до хистеректомия или настаняването им в психиатрични заведения. Страхът да ти сложат етикет „луда“ или да отстранят част от тялото ти е травматично наследство, което всички ние носим от поколение на поколение.
Добавяйки към междупоколенческата травма това, че жените през вековете са били виждани, ценени и валидирани само за своята плодовитост, не прави за никоя от нас лесно преминаването през този период от живота ни.
Макар напоследък да се чуват повече и различни разговори за менопаузата, циркулиращите изображения на жени в менопауза показват леко по-възрастни супермодели, носещи екстравагантни дрехи в ярки цветове. Как да се припознаем в тях, когато всяка една от нас всъщност има своя път, по който влиза и преминава през този период.
Тя е пътуване, което носи емоционални и психологични предизвикателства и преходи. Обръщане на внимание само на физиологичните промени без тяхното психологично въздействие засилва разделението между психика и тяло и нашето съществуване като цяло. Не само нашето физическо тяло се променя, но и нашият начин на съществуване в света.
Като жени през вековете нашите гласове са били заглушавани, научени сме да действаме на дребно и незабележимо, научени сме да стоим скрити и невидими, да се чувстваме парализирани от страхове, да стоим в съмнението кои сме ние, какво правим и как действаме, парализирани сме от страха, че ще бъдем съдени и оценявани. Ставаме подвластни на идеята за недостатъчност и оскъдица. Обществените модели не ни дават право да бъдем себе си и ние чакаме разрешение отвън да навлезем в този етап от живота си.
Има 3 основни стратегии, които използваме за справяне с промените на пери/менопаузата, ние преминаваме естествено през всичките по време на този преход. С всяко ново физическо предизвикателство може да преминем отново и отново през тях или да останем заседнали в първите две.
1. Отричаме и се съпротивляваме на промяната: антиейдж културата.
Заглушаваме гласа на промените и се отделяме от тялото. Тялото ни става обект на поправка, необходимо е да бъде „излекувано“ от промените, които идват с перименопаузата. Послания като „40-те са новите 20“, „50-те са новите 30“ ни стимулират да даваме хиляди левове/евро за да се поддържаме „млади“. Анти-ейдж индустриите разцъфтяват и трупат огромни печалби, основани на тази стратегия.
2. Ролята на жертва: менопаузата като упадък.
Настоящата масова култура ни залива с послания за менопаузата като непредотвратим упадък на всички нива. Така че ние не можем да направим нищо, освен да страдаме мълчаливо или не толкова мълчаливо. Ние сме жертви на промените в тялото и на остаряването. Нищо не зависи от нас, нямаме какъвто и да било избор. Страдаме, скрити в ъгъла, когато можем да изберем да използваме това ценно време за трансформация.
3. Приемане и любопитство: Нова глава в живота ни.
Приемаме и даваме разрешение на този нов етап в живота ни да се развие. Ставайки по-любопитни от всякога. Слушайки какво тялото ни казва и почитайки го. Важно е да припознаем както даровете, така и предизвикателствата на промяната, които се проявяват в нас.
В годините преди настъпването на перименопауза/менопауза сме свикнали, че тялото ни функционира по определен начин, откликва лесно на нашите желания и е по-скоро фон на нашето съществуване. Телесните промени, идващи през (пери)менопаузата привличат вниманието ни и особено, когато те ни носят дискомфорт, можем да се почувстваме предадени от тялото си.
Менопаузата е част от нашия естествен човешки дизайн, тялото инициира промени, както се случва през пубертета. През менопаузата тялото ни говори по-силно от обикновено, това е време за осъзнаване на ценността му и свързване наново с него. Чрез тялото ние се изразяваме и съществуваме, действаме и се свързваме със света. То оформя нашите възприятия, усещания, действия и инициира трансформация на нашето съществуване и кои сме ние в света.
Тялото и възрастта са сред основните източници на срам в нашата култура, която прославя и цени външността, сексуалността, младостта, индивидуализма, самодостатъчността, конкуренцията, ефективността и постиженията. Културните ценностни категории определят какво е социално приемливо и какво не. Навлизането в етапа на менопаузата (пери-менопауза, менопауза, пост-менопауза) може да донесе чувството за „различност“, което може да е много отчуждаващо и дълбоко засрамващо. Много често жените в менопауза са виждани като неадекватни, слаби, недостатъчно добри. Упадък във външността, телесните функции и жизнеността стават нарастващ източник на срам.
При загуба на фертилност/плодовитост и загуба на младежка външност в общество, което почита младостта, можем да се почувстваме обект на присмех, съдени, обезценени, неадекватни. Имайки телесни преживявания и усещания, които са етикетирани като „лудост/ненормални“ от обществото, ние се чувстваме засрамени и недостатъчни.
Срамът ни кара да се свиваме и крием. Много от нас могат да разпознаят думите „все още има какво да предложим“, които започваме да си казваме и които само усилват усещането ни за недостатъчност. Всъщност ние имаме много какво да предложим! Промяната започва от нас: да казваме какво се случва вътре в нас, да не се свиваме и да се правим на невидими, в свят който и без това иска да останем незабележими.
Менопаузата поставя началото на навлизането ни в годините на мъдростта. Това начало е мълчаливо, не се отбелязва празнично както нашето раждане, дипломиране, сключване на брак, раждане на дете, издигането ни в работата. И като всяко начало носи тъга и загуба на предходното. Това не е загуба, която се припознава и почита от обществото, в което живеем. Така и ние не я разпознаваме и зачитаме. Това е мълчалива тъга, която маскираме в суетата и забързаността на света.
Приключването на фертилността/плодовитостта за някои жени носи облекчение, но за други слага край на мечтата им да родят свое дете. Нашата плодовитост през вековете е определяла статуса ни в обществото и ние сме не само повлияни от това, но и се идентифицираме с нея. В менопаузата губим този статус и идентификация. Новата ни същност не е ясно видима все още и често дори не е желана.
До този момент нашия живот общо взето върви по линията на очаквани и предвидими промени (детство, млада жена, майка, ученичка, дипломантка, кариера, създаване на семейство). Със загубата на фертилността/плодовитостта ни и свързаната с нея идентичност, осъзнаваме, че линията на живота ни води към края на живота ни и ни изправя лице в лице с остаряването, нашата смъртност и смъртта ни в края на пътя.
Ако сме отворени към този нов етап, ще припознаем, че навлизането в нов цикъл и нов етап е естеството на живота, ще открием че пристигаме в пространство на необятността на живота, ще усетим как ни води към най-съкровените истини за нас самите, за нашите взаимоотношения със света, другите и себе си.
Това не означава, че трябва да изоставим и да се откажем от това, което сме били досега, но е покана да се отворим към новостта. Време е да предефинираме какво е женствеността без фертилност. Време за обединяване и интегриране на всичките ни части, време да преначертаем нашата нова реалност на съществуване и нас самите.
Менопаузата не е само промяна, която ни е наложена от потока на живота, но и повратна точка на избор. Можем да ѝ позволим да се случи и зачитайки, че промяната е част от живота, можем да я приветстваме и да затанцуваме с нея, без да се страхуваме и да я отричаме.
Можем да изберем какви да бъдем и информирайки добре себе си да имаме истинска свобода да избираме и силата да направим промени в живота си. В голяма степен това е задачата на тази нова глава в живота ни.
Да променим начина си на живот, начина по който мислим, начина по който се движим, така че да почитаме нашия съвършен женски дизайн. Това е моментът на отваряне на пространство между старото Аз и новото Аз, което все още не знаем какво е, не знаем дали е безопасно да бъдем това ново Аз, и страха да не загубим познатото ни Аз. То е като преместването в нов дом – започваме с преглед на нещата, които притежаваме и заделяме какво да опаковаме за новия дом и какво да оставим назад и изхвърлим. Можем да изберем новото си Аз и това, което искаме да бъдем през следващите десетилетия и е добре да избираме мъдро.
От нас се иска да се смекчим и укрепнем едновременно. Носи ни енергията на обновлението. Менопаузата е портал към женското майсторство – преминаването от знание към мъдрост. Менопаузата казва „ДА“ на живота.
Менопаузата е новото черно! Да я носим уверено, изящно/грациозно, осъзнато, смело и радостно!
* * *
За hOUR SPACE:
hOUR SPACE е пространство, в което предлагаме достъпни и качествени услуги в сферата на психичното здраве. Ние създаваме условия за специалистите да развиват практиката си, предоставяме психологическа подкрепа на работното място и организираме събития, проекти и инициативи с общественополезна цел.